Решение № 10307 от 30.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5727/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба от заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуалния си представител и пълномощник юрк. К. Ханджиева, против решение 301 от 09.03.2023 г., постановено по адм. дело 88/2023 г. по описа на Административен съд Варна. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени съдебното решение и да потвърди изцяло обжалваният административен акт. Ответникът - В. Стрижак, гражданин на Руската Федерация, с адрес на пребиваване: гр.Варна, чрез адв. М. Жикова, оспорват касационната жалба. Излага съображения за правилност и законосъобразност на обжалвания съдебен акт, въз основа на което моли да се потвърди първоинстанционното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно поради липса на касационни основания по чл. 209 АПК., поради което предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Варна е отменил Решение 17004/21.11.2022г. на Заместник председател на Държавната агенция за бежанците при МС, с което на В. Стрижак е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут и е върната преписката на заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците към Министерски съвет за ново произнасяне, съгласно дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови решението си, съдът след извършен анализ на представените по делото доказателства и вземайки предвид нормите на международното право е приел от една страна, че жалбоподателят основателно се страхува от преследване в държавата си по произход, а от друга, че това преследване е по причина неговата националност гражданин на Руската федерация, и принадлежност към определена социална група лице от мъжки пол, на възраст между 18 и 27 години, което подлежи на наборна военна служба. Според съда, изтъкнатата причина да напусне Русия може да бъде квалифицирана като преследване на жалбоподателя по смисъла на чл.8, ал.5 от ЗУБ, или като риск от осъществяване на такова спрямо него. Прието е, че персонално спрямо заявителя в страната му по произход не е упражнявано насилие и лично не е бил обект на репресии и той не е имал проблеми с официалните власти в Русия, нито с други субекти по чл.8, ал.3 от ЗУБ, но за него е налице реален риск за бъдещо такова преследване. На следващо място е посочено, че е налице и втора предпоставка по чл.8 ал.5 т.5 от ЗУБ, а именно военната служба да предполага извършването на престъпление или на деяние по чл. 12, ал. 1, т. 1 3. По изложеното първоинстанционният съд е стигнал до извода, че необосновано административният орган е приел, че не са налице предпоставките на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на бежански статут на чужденеца. Според решаващия съд неправилно административният орган е приел и това, че за В. Стрижак не съществува реален риск от тежки посегателства по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗУБ. В първоинстанционното решение е посочено, че жалбоподателят е напуснал държавата си на произход, поради нежеланието си да служи в армията, за което е получил поне 4 броя повиквателни заповеди. В проведените две интервюта с кандидата той е споделил, че не желае да воюва срещу Украйна. В дадените обяснения пред съда същият е посочил и това, че се страхува, че ще бъде изпратен директно на фронта. Според съда от представените по делото доказателства се установява, че за Стрижак съществува реална възможност като наборен войник да бъде изпратен да се сражава в Украйна, който извод се подкрепя от представената справка вх. МД-266/21.04.2022 г. за Руската Федерация на Дирекция Международна дейност на ДАБ при МС, в която е посочено, че новите военнослужещи преминават едно двумесечно основно обучение, последвано от три-шест месеца напреднало обучение, преди да пристигнат в определените им части. С оглед изложеното съдът е приел, че направеният от административния орган извод, че за молителя няма опасност да бъде изпратен да воюва в Украйна, е неправилен. Първоинстанционният съд е стигнал до извода, че обжалваният административен акт е издаден, без да е изяснена действителната фактическа обстановка, като не са обсъдени доказателствата в подкрепа на твърденията на кандидата, а само формално и бланкетно е посочено, че не са налице предпоставки за предоставяне на международна закрила, поради което го е отменил и върнал преписката на органа за ново произнасяне съобразно дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след внимателно обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е достигнал до обоснован извод, че процесното решение на заместник-председателя на ДАБ е взето без да е изяснена действителната фактическа обстановка, като не са обсъдени доказателствата в подкрепа на твърденията на кандидата, а само формално и бланкетно е посочено, че не са налице предпоставки за предоставяне на международна закрила. От съществено значение за предоставяне на статут на бежанец съгласно Закона за убежището и бежанците и Женевската конвенция е съществуването на основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група. Преценката следва да е конкретна и съобразена с фактите, изложени в бежанската история. Задължение на търсещия убежище е да представи необходимите елементи за оценка на истинността на изброените факти и обстоятелства. Понятието "преследване" по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от ЗУБ, дефинирано като нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като съгласно ал. 5 действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация, включително наказания за отклонение от военна служба, което би довело до извършване на деяния по чл. 12, ал.1, т.1 т.3 от ЗУБ. За да може да се квалифицират като преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ, събитията, които са претърпени или представляват заплаха, трябва да са достатъчно тежки, според тяхното естество или повторение, или да представляват сериозно посегателство на правата на човека, например живота, свободата или физическата цялост, или след преглед на всички елементи в досието се установи, че те очевидно не позволяват на лицето, което ги е претърпяло, да продължи да живее в страната по произход, и се основават на една от причините за преследване по чл. 8 от ЗУБ раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политически убеждения. Търсещият закрила излага факти за преследване поради политическите му убеждения и наказания за отказ да отбие задължителната военна служба. Заявява, че не одобрява войната в Украйна и не подкрепя режима на Путин. Не приема нахлуването в Украйна, чийто народ смята за близък и не желае да служи на държавата си, тъй като смята руската армия за престъпна организация, която напада градове и обстрелва мирни граждани. По съществото на спора сочи, че възможността за него да участва против волята си във войната в Украйна не е нито хипотетична, нито абстрактна, а е съвсем реална възможност. Счита, че е постъпил правилно като е напуснал Руската федерация без да информира Военния комисариат и разбира, че носи отговорност за тази постъпка. Неприемане на войната и военните действия извършвани от една държава, сами по себе си не са основание за предоставяне на статут на бежанец, по смисъла на ЗУБ. За да бъде предоставен такъв статут е необходимо да бъде безспорно установено, че лицето има основателни опасения от преследване заради тях. В случая самият жалбоподател не твърди и по делото не се установява той да е бил преследван в Русия, преди напускането на страната, поради тези свои убеждения. Също така, по делото не са ангажирани доказателства за външно изразяване на това негово мнение, например в журналистически статии, публикации в социални медии или по друг общодостъпен до множество хора начин, както преди, така и след напускането на Руската федерация, за да се приеме, че притесненията от преследване са основателни. Същевременно, изпращането и получаването на призовка за явяване във военния комисариат и неявяването в указания срок, след като жалбоподателя е напуснал Русия, би могло да се приеме, че го излага на реална опасност от преследване. Видно от приложените по делото повиквателни заповеди, жалбоподателят е призоваван многократно да се яви във военния комисариат. Няма спор, че Стрижак не се е явил във военния комисариат, както на посочените дати, така и до настоящия момент. Отклоняването от наборна военна служба води до наказателна отговорност по чл. 328 от Наказателния кодекс на Руската федерация. Също така, от представената справка за актуалното положение в Русия с рег. ЦУ-1415/19.09.2023 г. се установява, че след обявената частична мобилизация Руската дума приема законодателни мерки, свързани със завишена отговорност от престъпления против военната служба, като в тази връзка се увеличават сроковете на наказание "лишаване от свобода". Предложено е да се увеличи на 15 години лишаване от свобода наказанието за дезертьорство по време на мобилизация, военно време или в условията на въоръжен конфликт. Съгласно т.169 от Наръчника на Върховният комисариат на Бежанците при ООН дезертьор или лице, което се опитва да избяга от военна служба, може също да се счита за бежанец и когато се докаже, че то ще понесе несъответстващо на провинението сурово наказание за военното си нарушение поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения. В т. 170 е посочено, че съществуват, обаче, и случаи, при които необходимостта от изпълнение на военната служба, е единствената причина да се иска статут на бежанец, т. е. когато лицето докаже, че изпълнението на военната служба за него би означавало участие във военни действия, противоречащи на неговите действителни политически, религиозни или морални убеждения или на валидни съображения на съвестта. В настоящия случай правилно първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят е положило всички усилия да докаже, че военните действия, в които има вероятност да участва, противоречат на неговите действителни религиозни и морални убеждения. В проведените интервюта той многократно заявява, че осъжда нападенията на Русия срещу Украйна, посочва също така, че в Украйна има приятели и не желае да воюва срещу тях. Безспорно е и това, че водената от Русия война срещу Украйна е осъдена и от международната общност, като противоречаща на основните правила за човешко поведение, поради множеството свидетелства за военни престъпления. С резолюция от 19.01.2023 г. на Европейския парламент, руската агресивна война срещу Украйна е осъдена най-категорично и се призовава Русия незабавно да прекрати всички военни действия в Украйна и безусловно да изтегли всички сили и военно оборудване от страната. В резолюцията е подчертано, че престъплението агресия на Русия срещу Украйна е явно и безспорно нарушение на Устава на ООН, като е подчертана и неотложната необходимост за създаване на специален международен трибунал за наказателно преследване на престъплението агресия срещу Украйна, извършено от политическото и военното ръководство на Руската федерация и нейните съюзници. Предвид изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че изтъкнатите от жалбоподателя причини да напусне Русия са достатъчни, за да се приеме, че по отношение на него е налице преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5, т. 5 от ЗУБ, или като риск от осъществяване на такова спрямо него при завръщането му в държавата по произход. Доколкото съгласно чл. 1а, ал. 2 от ЗУБ международната закрила включва освен статут на бежанец и хуманитарен статут, следва да се обсъди и приложението на разпоредбите на чл. 9 от ЗУБ, които регламентират този хуманитарен статут. В чл. 9, ал. 1 от ЗУБ са уредени хипотези на реална опасност от тежки посегателства - Хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Според ал. 3 на същия член реалната опасност от тежки посегателства може да се основава на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход, освен ако тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи международна закрила по този закон. В ал. 8 на същия член е посочено, че хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. Последователна и безпротиворечива е практиката на Върховния административен съд, че "под други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1 на чл. 9 ЗУБ, въз основа, на които може да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Макар и неназовани, тези причини обаче следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. В тази връзка правилен е изводът на съда, че следва да се преценят и предпоставките по чл. 9 от ЗУБ, защото от събраните доказателства за жалбоподателя съществува реална възможност, при завръщането си в страната по произхода, да бъде изпратен да се сражава в Украйна като наборен войник. От представените нови доказателства се установява, че донаборниците ги принуждават да подпишат договор за военна служба, нещо повече подписват ги вместо тях, след което ги пращат в Украйна. Дори и да бъдат изпратени в граничните райони, то те също са зона на бойни действия. Предвид това неоснователно се явява твърдението в касационната жалба, че В. Стрижак не сочи друго тежко посегателство, в качеството му на цивилно лице. Ето защо при връщане на преписката административният орган следва да прецени и представените нови доказателства, касаещи предоставянето на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ. Въз основа на изложеното, настоящата инстанция намира, че административният орган не е изпълнил задълженията си за пълно проучване на бежанската история. Като е достигнал до същия извод, първоинстанционният съд е постановил правилно и обосновано решение, което следва да се остави в сила. Предвид описаното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение