Решение № 15328 от 10.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10681/2017 г.

Решение № 15328 от 10.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10681/2017 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 63 от 17.07.2017 г., постановено по административно дело № 314/2016 г. по описа на Административен съд - Шумен. В жалбата на "МБАЛ – Шумен" АД, ЕИК 127521092, седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. "Васил Априлов" № 63, представлявано от изпълнителния директор д-р А. А., се излагат доводи за неправилност на решението в частта, с която е отхвърлена жалбата на лечебното заведение (ЛЗ) срещу писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание, изх. № 29-02-474/25.10.2016 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Шумен, в частта й по т. 1-4 включително, т. 6-14 включително, т. 16, т. 18-22 включително, т. 24-31 включително, т. 39 и т. 41-43 включително, за сумата общо в размер на 16 779 лева. Иска се отмяна на решението в тази му част и отмяна на писмената покана и в тези й части. Претендират се и направените съдебни разноски за двете инстанции. Ответникът по тази касационна жалба – директорът на РЗОК – Шумен, в писмена защита изразява становище за неоснователност на касационните оплаквания. В жалбата на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Шумен, подадена от повереника адвокат С. Станчев, се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост (касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК), в частта, с която по жалба на "МБАЛ – Шумен" АД е отменена писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание, изх. № 29-02-474/25.10.2016 г. на директора на РЗОК - Шумен, в частта й по т. 5, т. 15, т. 17, т. 23, т. т. 32-38 включително и т. 40, за сумата общо в размер на 8 287 лева. Иска се отмяна на решението в обжалваните му части и потвърждаване изцяло на административния акт. Претендират се и направените деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по тази касационна жалба – "МБАЛ - Шумен" АД, чрез процесуалния си представител адвокат Х. Николова в съдебно заседание я оспорва като неоснователна и моли да не бъде уважена. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост на двете касационни жалби, като по същество счита, че те са неоснователни, а подложеното на касация решение е правилно, поради което предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита и двете касационни жалби за процесуално допустими, като подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които решението в атакуваните от тях негови части е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационните жалби за неоснователни. От фактическа страна по делото в хода на първоинстанционното съдебно производство се е установило, че директорът на РЗОК - Шумен със заповед № РД-18-142 от 12.07.2016 г. на основание чл. 72, ал. 2 от ЗЗО (Закона за здравното осигуряване) и чл. 243, ал. 2 и чл. 248, ал. 3 от решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС (Надзорния съвет) на НЗОК (Националната здравноосигурителна каса), е наредил в периода от 12.07.2016 г. до 20.07.2016 г. да бъде извършена проверка на "МБАЛ – Шумен" АД гр. Шумен, със следните задачи: 1. Контрол по изпълнение на договорите за болнична медицинска помощ в съответствие с НРД за МД за 2015 г. и решението на НС на НЗОК. 2. Внезапен контрол по смисъла на § 1, т. 25 от ДР на ЗЗО. Като вид и обхват на проверката е посочено тематична. Проверката била възложена на двама лекари–контрольори. При осъществената проверка са били изискани и проверени истории на заболяванията (ИЗ) на пациенти с оказана болнична медицинска помощ по клинични пътеки (КП) по изпълнение на договорения пакет болнична помощ, както и медицинската документация на хоспитализирани пациенти. Обхватът на проверката е бил за периода месец април и месец май 2016 г. включително. Проверяващата комисия въз основа на направените констатации е издала протокол № VІ-38-142/20.07.2016 г. и протокол за неоснователно получени суми № VІ-39-142/20.07.2016 г., в които било прието, че: в 9 случая - по КП № 006 за ИЗ № 6306/2016 г. на ЗОЛ (здравноосигурено лице) А. Л., ИЗ № 6197/2016 г. на ЗОЛ М. П., ИЗ № 6231/2016 г. на ЗОЛ М. Х. и ИЗ № 6248/2016 г. на ЗОЛ С. Ю. в двата екземпляра на направление за хоспитализация и епикриза, за лекуващ лекар е положен подписа на д-р А. К., която не е посочена в приложение № 1 към допълнително споразумение № 47/2626.05.2016 г. към договор № 270305/24.02.2015 г. като изпълнител по КП № 006; по КП № 147 за ИЗ № 5607/2016 г. на ЗОЛ К. М. в двата екземпляра на направление за хоспитализация и епикриза, за лекуващ лекар е положен подписа на д-р И. Л., която не е посочена в приложение № 1 към допълнително споразумение № 47/2626.05.2016 г. към договор № 270305/24.02.2015 г. като изпълнител по КП № 147; по КП № 72 за ИЗ № 7747/2016 г. на ЗОЛ Ж. Г., КП № 179 за ИЗ № 8142/2016 г. на ЗОЛ А. Б., КП № 183 за ИЗ № 7754/2016 г. на ЗОЛ Х. М.ов и КП № 209 за ИЗ № 7288/2016 г. на ЗОЛ М. М., в направлението за хоспитализация за приемащ лекар и в ИЗ-анамнеза и обективен статус са отразени д-р С. С., който не е посочен в приложение № 1 към допълнително споразумение № 47/2626.05.2016 г. към договор № 270305/24.02.2015 г. като изпълнител по посочените клинични пътеки, което е неизпълнение на чл. 240 във връзка с чл. 210, ал. 1, т. 1 от решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК, тъй като приемът по съответната КП е извършен от лекар, който не е посочен в приложение № 1 към допълнително споразумение № 47/2626.05.2016 г. към договор № 270305/24.02.2015 г.; в 5 случая - по КП № 029 за ИЗ № 5755/2016 г. на ЗОЛ М. А., по КП № 074 за ИЗ № 6465/2016 г. на ЗОЛ Д. Б., по КП № 158 за ИЗ № 5925/2016 г. на Р. Ч., по КП № 084 за ИЗ № 7388/2016 г. на ЗОЛ Ф. Ю. и по КП № 265 за ИЗ № 7540/2016 г. на ЗОЛ Н. М. е налице несъответствие между първичния отчетен документ – направление за хоспитализация, и информацията, включена в ежедневния електронен отчет, които несъответствия се изразяват в датата на прием и изписване на пациента, като на основание чл. 217, ал. 9 от решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК не се заплаща дейност, която не е подадена в ежедневните електронни отчети; в 17 случая - по КП № 032 за ИЗ № 5299/2016 г. на ЗОЛ П. Х., за ИЗ № 5305/2016 г. на ЗОЛ Х. М., за ИЗ № 5552/2016 г. на ЗОЛ А. А., за ИЗ № 5558/2016 г. на ЗОЛ П. М., за ИЗ № 5611/2016 г. на ЗОЛ Й. Н., за ИЗ № 5893/2016 г. на ЗОЛ С. Х., за ИЗ № 6064/2016 г. на ЗОЛ К. М., за ИЗ № 6529/2016 г. на ЗОЛ С. С., за ИЗ № 6596/2016 г. на ЗОЛ М. М., за ИЗ № 7257/2016 г. на ЗОЛ Д. Г., за ИЗ № 7411/2016 г. на ЗОЛ Г. А., за ИЗ № 7607/2016 г. на ЗОЛ С. С., за ИЗ № 7657/2016 г. на ЗОЛ Т. М., за ИЗ № 8151/2016 г. на ЗОЛ А. А., за ИЗ № 8205/2016 г. на ЗОЛ Н. С. и за ИЗ № 8273/2016 г. на ЗОЛ А. И., и по КП № 236 за ИЗ № 6163/2016 г. на ЗОЛ Б. А. и за ИЗ № 6312/2016 г. на ЗОЛ Н. И., е отчетена съответната КП, като за КП № 032 е Блок 1 лечение на пациент на възраст над 18 г., които не са включена в предмета на допълнително споразумение № 47/2626.05.2016 г. към договор № 270305/24.02.2015 г. като изпълнител по договора, което е неспазване на чл. 210, ал. 1, т. 1 от решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК, тъй като съответната КП не е включена в предмета на допълнително споразумение № 47/2626.05.2016 г. към договор № 270305/24.02.2015 г.; в 2 случая - по КП № 39 за ИЗ № 5948/2016 г. на ЗОЛ Х. И. и по КП № 48 за ИЗ № 5697/2016 г. на ЗОЛ Д. М. не е спазен ДЛА (диагностично-лечебният алгоритъм) на съответната КП, което е неизпълнение на чл. 154 във връзка с чл. 156, ал. 1 от решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК; в 1 случай - по КП № 56 за ИЗ № 5588/2016 г. на ЗОЛ В. Р. не е спазен минималния болничен престой по тази КП, който е 5 дни, а лицето е дехоспитализирано на четвъртия ден, което е неизпълнение на чл. 154 във връзка с чл. 156, ал. 2 от решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК; в 3 случая - по КП № 99 за ИЗ № 6023/2016 г. на ЗОЛ Д. Д. и по КП № 50 за ИЗ № 7697/2016 г. на ЗОЛ Н. И., за ИЗ № 6931/2016 г. на ЗОЛ Н. К., за ИЗ № 8501/2016 г. на ЗОЛ С. С. не е спазен ДЛА на съответната КП, като за КП № 99 е в частта за коректна диагноза по т. 3 от ДЛА, което е неизпълнение на чл. 154 във връзка с чл. 156, ал. 1 и ал. 2 от решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК; в 1 случай - по КП № 183 за ИЗ № 6627/2016 г. на ЗОЛ Х. И. не е изпълнен основен компонент на КП – предоперативната епикриза е извършена без оценка на оперативния риск при пациент с тежки придружаващи заболявания, което е неизпълнение на чл. 154 във връзка с чл. 156, ал. 1 и ал. 2 от решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК; в 2 случая - по КП № 113. 2 за ИЗ № 8430/2016 г. на ЗОЛ Х. Х. и по КП № 175 за ИЗ № 7153/2016 г. на ЗОЛ Е. Ж. в първия екземпляр на направлението за хоспитализация липсва подпис на пациент за запознаване с източника на финансиране, което е неспазване на чл. 238 от решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК; в 1 случай - по КП № 98 за ИЗ № 7555/2016 г. на ЗОЛ Г. К. лицето е хоспитализирано в рамките на 30 дни по една и съща КП, поради което и на основание чл. 215 от решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК, НЗОК заплаща само един от случаите по КП. С писмената покана изх. № 29-02-474/25.10.2016 г. директорът на РЗОК - Шумен е приел, че в посочените в протокола случаи се касае до неоснователно получени от лечебното заведение суми в общ размер на 25 066 лева, поради което поканил дружеството в 14-дневен срок от получаване на поканата да заплати доброволно тези суми. По делото пред първоинстанционния съд са приети и приложени като доказателства договор № 270305/24.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, сключен между НЗОК и "МБАЛ-Шумен" АД, допълнително споразумение № 47/2626.05.2016 г. към договор № 270305/24.02.2015 г., ведно с всички приложения към него, както и заверено копие от цялата административна преписка по издаване на процесната покана. Шуменският административен съд е назначил съдебно–медицинска експертиза, заключението по която като непротиворечиво и кореспондиращо с останалите доказателства по делото е кредитирал. Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо - постановено е при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт е и правилен и не страда от твърдяните от касаторите пороци, чието евентуално съществуване би обусловило наличието на отменителните основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд е проверил законосъобразността на процесната писмена покана съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК. Съдът е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Проверяваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събрания доказателствен материал, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. В хода на производството пред Административен съд - Шумен (инстанцията по същество на спора, пред която е могло да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт) са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на поканата. Съдът е назначил необходимата поради нуждата от специални знания за изясняване на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси, съдебно-медицинска експертиза, съгласно чл. 195 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК. Изводите в съдебното решение са базирани на обоснованата преценка на събраните доказателства и компетентно изготвеното експертно заключение, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. За да постанови решението си в отменителната си част Административен съд - Шумен обосновано е приел, че по изброените истории на заболяване изпълнителят на болнична помощ не е нарушил правилата за поведение по съответните клинични пътеки и по посочените в т. 5, т. 15, т. 17, т. 23, т. 32-38 включително и т. 40 от поканата суми общо в размер на 8 287 лева поканата е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби и не съответства на целта на закона. Опровергани в тази част са били констатациите на контролния орган, изложени в констативния протокол и в протокола за неоснователно получени суми, за неспазени разпоредби на решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК и ЗЗО. По т. 5, т. 15, т. 17, т. 32 и т. 35 от поканата лечебното заведение е следвало да възстанови сумите за лечението на пациенти с посочените ИЗ-та по КП № 29, КП № 74, КП № 158, КП № 84 и КП № 265, тъй като е налице несъответствие между първичен отчетен документ – направление за хоспитализация, и информацията, включена в ежедневния електронен отчет за 18.04.2016 г., за 14.04.2016 г., за 12.05.2016 г., тъй като липсва подадена информация в отчета на ЛЗ за заплащане на извършената дейност по посочените КП и пациенти. За да обоснове тези си твърдения административният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 217, ал. 9 от решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК, съгласно която НЗОК не заплаща за дейност, която не е подадена в ежедневните електронни отчети и не е приета от информационната система на НЗОК в сроковете по ал. 5 и 8, които са първият или вторият работен ден, следващ отчетния период. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че в случая не намира приложение разпоредбата на чл. 217, ал. 9 от решението на НС на НЗОК, тъй като не е налице визираната в нея хипотеза. Законосъобразно съдът е тълкувал, че тази разпоредба изисква дейността да не е подадена в ежедневния електронен отчет и да не е приета от информационната система на НЗОК в посочените срокове. Правилни са изводите на административния съд, че в писмената покана на административният орган няма изложени такива факти, които са релевантни за посочената разпоредба, поради което оспорената покана в тази част е издадена, без да са налице всички фактически основания за възстановяване на получените суми. С оглед на гореизложеното може да се направи обоснован извод, че не са налице предпоставките за възстановяване на заплатените суми, предвидени в чл. 217, ал. 9 от решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК и поканата в тази част правилно е била отменена от решаващия съд. По т. 23 от поканата от лечебното заведение се иска да възстанови сумата от 472 лева за лечението на пациент с ИЗ № 6023/2016 г. по КП № 99, тъй като не е изпълнено изискването за осигуряване на коректна диагноза според т. 3 от ДЛА на КП, понеже диагнозата не е подкрепена от серологични данни. За да обоснове своите правни изводи съдът правилно се е позовал на изготвената и неоспорена по делото съдебна експертиза, която с основание е кредитирана и се приема за вярна и непротиворечива и от настоящата съдебна инстанция. От заключението на вещото лице става ясно, че за пациент с ИЗ № 6023/2016 г. проведените лабораторни изследвания подкрепят поставената диагноза на пациента по КП № 99, както и са налице индикациите за хоспитализация на пациента по тази КП и индикациите за дехоспитализация. Вещото лице категорично е заключило, че по отношение на този пациент анамнезата, епидемиологичните данни, клиничната картина и хода на заболяването са типични за този вид заболяване. С оглед на това правилни са изводите на първоинстанционния съд, че в случая лечебното заведение е спазило ДЛА по КП № 99 и следователно не трябва да възстанови платените за това лечение суми в размер на 472 лева. По т. 33 и т. 34 от поканата от лечебното заведение се иска да възстанови суми за лечението на пациенти по КП № 113. 2 и КП № 175, тъй като в първия екземпляр на направлението за хоспитализация липсва подпис на пациент за запознаване с източника на финансиране и предстоящите процедури. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че така констатираната липса на реквизит от направлението за хоспитализация не е основание за неизплащане на дейността, тъй като се касае за нарушение на изискването на чл. 238 от решението на НС на НЗОК, а именно попълване на направление за хоспитализация, съгласно приложение № 1 към решението. Безспорно по делото в случая се е установило, че става въпрос за нарушение на решението и съобразно разпоредбата на чл. 259, ал. 1 от същото, не е основание за издаване на писмена покана за неоснователно получени суми. В тази връзка материално законосъобразно е прието в проверявания съдебен акт, че не са налице предпоставките за възстановяване на заплатената сума и поканата в тази част следва да бъде отменена. По т. 36, т. 37 и т. 38 от поканата от лечебното заведение се иска да възстанови суми за лечението на пациенти по КП № 50, тъй като не е спазен ДЛА на клиничната пътека, изразяващо се в липса на приложена скала за оценка на коми по GLASGOW – LIEGE и оценка на тежестта на състоянието по NIHSS в ИЗ на всеки пациент. От приложените по първоинстанционното дело писмени доказателства, а по точно три броя ИЗ съответно № 7697/2016 г., № 6931/2016 г. и № 8501/2016 г., по безспорен и категоричен начин се е установило, че в ИЗ-та и на тримата пациенти оценката на тежестта на състоянието по съответните скали GLASGOW – LIEGE и NIHSS е отразена в деня на приема, по време на болничния престой и при изписване на пациента, което отразяване е под формата на печат с нанесените данни. Верни са изводите на съдът по съществото, че няма задължение към ИЗ да бъде приложена съответната скала в табличен или графичен вид. Задължението на ИБМП по ДЛА на КП № 50 е да извърши преценка за степента на тежест на инсултите на база на посочените скали, като оценката на тежестта на съответните скали задължително се отразява в ИЗ-то на всеки пациент при постъпване, престой и изписване от болничното заведение. Законосъобразно е прието в проверяваното решение, че няма задължение, за да бъде изпълнен ДЛА на КП № 50, скалите – в графичен или табличен вид, да са приложени към ИЗ, а е достатъчно тежестта на заболяването да бъде извършено по тези скали и в трите периода, посочени в КП. С оглед на гореизложеното и доколкото ЛЗ е изпълнило преценката на тежестта на заболяването по тези скали и в трите момента, определени от КП – при прием на пациента, болничния престой и при изписването на пациента, то е спазен ДЛА на КП № 50, поради което правилни са изводите на съда в тази насока, и затова също се споделят изцяло и от настоящата инстанция: че не са налице фактическите и правни основания по чл. 210, ал. 1, т. 3 от решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК за възстановяване на заплатените суми, и поканата в тази част правилно е била бъде отменена. По т. 40 от поканата от лечебното заведение се иска да възстанови суми в размер на 572 лева за лечението на пациент с ИЗ № 7555/2016 г. по КП № 98, тъй като в срок до 30 дни от дехоспитализацията на пациента се е наложило нова хоспитализация по същата КП в същото или друго ЛЗ. В случая административният съд е издирил и приложил правилно разпоредбата на чл. 215, ал. 1 от решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК, съгласно която, когато в срок до 30 дни от дехоспитализацията на пациента се наложи нова хоспитализация по същата КП в същото или в друго лечебно заведение, НЗОК заплаща само един от случаите по КП след провеждане на проверка, освен ако в КП е предвидено друго. Верни са направените с решението изводи, че изрично е посочено, че НЗОК заплаща само един от случаите по КП след провеждане на проверка, освен ако в КП е предвидено друго. В случая правилно е прието, че провеждането на проверка е задължително според тези разпоредби не само, за да се установи има ли повторна хоспитализация, а и дали има нарушения в медицинските дейности по съответната КП. Установяване само на факта, че в 30-дневен срок пациентът е бил хоспитализиран два пъти по една и съща КП, не е достатъчно основание, за да се приеме, че сумата е неоснователно получена, а следва да са установи конкретно по коя история на заболяването има нарушение на медицинската дейност и в какво се изразява, и съответно по тази КП сумата ще се яви неоснователно получена. По безспорен начин се е установило по делото, че в протокола за неоснователни получени суми в т. 40, и в писмената покана липсват такива констатации. С оглед на което може да се направи обоснован извод, че не съществува нормативен регламент да се приеме презумптативно, че при повторна хоспитализация на пациент в рамките на 30-дневния срок от дехоспитализацията му, недължимо платени се явяват средствата на лечебното заведение именно при повторната хоспитализация. Административен съд – Шумен коректно е констатирал, че в случая в КП № 98 не е предвидено друго, т. е. за нея не се изключва проверка, поради което за административния орган е съществувало задължение да извърши проверка относно спазване изпълнението на клиничните пътеки при двете хоспитализации на пациента. Правилни са изводите на съда и се споделят изцяло и от настоящата касационна инстанция, че след като липсват констатации и доказателства, че по съответната КП за конкретното ИЗ, за което се иска възстановяване на неоснователно получени суми от лечебното заведение, има нарушения, следва, че оспорената покана е издадена без да са налице всички фактически основания за възстановяване на получените суми. С оглед на което законосъобразно е прието, че не са налице предпоставките за възстановяване на заплатената сума в размер на 572 лева, предвидени в чл. 259, ал. 1 и ал. 2 от решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК. По отношение на частта от решението, с която първоинстанционният съд е отхвърлил сезиралата го жалба, касаторът "МБАЛ-Шумен" АД неоснователно поддържа като възражение пред настоящата инстанция, че съдът неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост е потвърдил писмена покана изх. № 29-02-474/25.10.2016 г. на директора на РЗОК - Шумен в останалата й част по т. 1-4 включително, т. 6-14 включително, т. 16, т. 18-22 включително, т. 24-31 включително, т. 39 и т. 41-43 включително, за сумата общо в размер на 16 779 лева. Административен съд - Шумен е отхвърлил подадената жалба от лечебното заведение в тази част, след като е стигнал до правилния извод, че писмената покана е издадена при наличие на обосноваващите я фактически и материалноправни предпоставки. По т. 1-4 вкл., т. 16, т. 39 и т. 41-43 вкл. от поканата от лечебното заведение се иска да възстанови сумите за лечението на пациенти с посочените ИЗ-та по КП № 6, КП № 147, КП № 179 и КП № 183, тъй като хоспитализацията на пациентите, назначена терапия, снемане на анамнеза и преглед на общото състояние и локалния статус са извършени съответно от д-р А. К., д-р И. Л. и д-р С. С., които не са посочени в приложение № 1 към допълнително споразумение № 47/26.05.2016 г. към договор № 270305/24.02.2015 г. като изпълнители по съответната КП. От наличните по делото писмени доказателства, а по точно от допълнително споразумение № 47/26.05.2016 г. към договор № 270305/24.02.2015 г. и самият ИД, ведно със списък на лекарите, указващи медицинска помощ по съответната КП, Административен съд – Шумен по безспорен начин е установил, че д-р К., д-р Л. и д-р С. не са посочени като изпълнители–лекари на основен трудов договор, оказващи МД по съответната КП. В настоящата хипотеза приложение намира разпоредбата на чл. 210, ал. 1, т. 1 от решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. според която НЗОК заплаща на изпълнител на БМП за всеки отделен случай по КП при наличие на лимитивно изброените условия, като едно от тях е отчетената КП да е включена в предмета на договора с изпълнителя на БМП и е да извършена от специалисти, посочени в приложение № 1 към договора по съответната КП. С оглед горепосоченото верни са изводите на съдът по съществото, че в случая съответната КП не е извършена от специалист, посочен в приложение № 1 към договора, което представлява неизпълнение на чл. 240 във връзка с чл. 210, ал. 1, т. 1 от решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г., както правилно е приел и административният орган и следователно за изпълнителя възниква задължение да възстанови платените му за тези лечения суми. По т. 43 от поканата се иска лечебното заведение да възстанови сумата по КП № 209 за ИЗ № 7288, тъй като в направлението за хоспитализация на пациента за приемащ лекар на 08.05.2016 г. е отразен д-р С. С. и съответно има положен подпис от него, който обаче съгласно графика е бил в почивен ден и няма положен извънреден труд. В случая има безспорно нарушение на чл. 241, ал. 1 от решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. съгласно който лекар–специалист, който оказва БП по съответната КП и отсъства от ЛЗ, няма право да извършва МД, свързани с лечението на пациента, и да подписва първични медицински документи за периода на отсъствието си, поради което обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че административният орган правилно е приел, че за изпълнителя възниква задължение да възстанови платените му за това лечение сума. По т. 6-14 вкл., т. 18, т. 19 и т. 25-31 вкл. от лечебното заведение се иска да възстанови сумите за лечението на пациенти с посочените ИЗ-та по КП № 32 Блок 1 и КП № 236, тъй като посочените КП не фигурират и не са предмет на изпълнение по приложение № 1 към допълнително споразумение № 47/26.05.2016 г. към договор № 270305/24.02.2015 г., т. е. ЛЗ не изпълнител по тези КП. По първоинстанционното дело по безспорен начин се е установило от приложените по него допълнително споразумение № 47/2626.05.2016 г. към договор № 270305/24.02.2015 г. и самият ИД, ведно с приложенията към тях, че КП № 32 Блок 1 и КП № 236 не са предмет на договора и следователно ЛЗ не изпълнител по тях. В случая приложение намира чл. 210, ал. 1, т. 1 от решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. съгласно който НЗОК заплаща на изпълнител на БМП за всеки отделен случай по КП при наличие на лимитивно изброените условия, като едно от тях е отчетената КП да е включена в предмета на договора с изпълнителя на БМП и да е извършена от специалисти, посочени в приложение № 1 към договора по съответната КП. С оглед горепосоченото може да се направил обоснован извод, че в случая съответната КП не е включена в предмета на договора с изпълнителя на БМП, посочен в приложение № 1 към договора, и са верни изводите на съда, че това представлява неизпълнение на чл. 240 във връзка с чл. 210, ал. 1, т. 1 от решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г., както правилно е приел и административният орган и следователно за изпълнителя възниква задължение да възстанови платените му за тези лечения суми. По т. 20-22 вкл. от поканата от лечебното заведение се иска да възстанови суми за лечението на пациенти по КП № 39, КП № 48 и КП № 56, тъй като не са спазени ДЛА на съответната КП, както и критериите за дехоспитализация. В тази хипотеза правните отношения се уреждат от чл. 210, ал. 1 от решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г., съгласно който НЗОК заплаща на изпълнител на БМП за всеки отделен случай по КП при наличие на лимитивно изброените условия, като едно от тях е по т. 3, а именно да са спазени са индикациите за хоспитализация и диагностично-лечебният алгоритъм, поставена е окончателна диагноза и критериите за дехоспитализация по съответната КП, както и са изпълнени условията за завършена КП. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая за съответната КП, след като не са спазени ДЛА и индикациите за хоспитализация и критериите за дехоспитализация, е налице неизпълнение на чл. 210, ал. 1, т. 3 от решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г., както правилно е приел и административният орган и следователно за изпълнителя възниква задължение да възстанови платените му за тези лечения суми. По т. 24 от поканата от лечебното заведение се иска да възстанови сумата от 601 лева за лечението на пациент по КП № 183 с ИЗ № 6627/2016 г., тъй като не е изпълнен основен компонент на КП – предоперативната епикриза е извършена без оценка на оперативния риск при пациент с тежки придружаващи заболявания. В случая правоотношенията са регламентирани в чл. 210, ал. 1 от решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г., съгласно който НЗОК заплаща на изпълнител на БМП за всеки отделен случай по КП при наличие на лимитивно изброените условия, като едно от тях е по т. 3, а именно да са спазени са индикациите за хоспитализация и диагностично-лечебният алгоритъм, поставена е окончателна диагноза и критериите за дехоспитализация по съответната КП, както и са изпълнени условията за завършена КП. Законосъобразен е изводът на административния съд, че в случая за съответната КП, след като не е изпълнен основен компонент на КП – предоперативната епикриза е извършена без оценка на оперативния риск при пациент с тежки придружаващи заболявания, е налице неизпълнение на чл. 210, ал. 1, т. 3 от решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г., както правилно е приел и административният орган и следователно за изпълнителя възниква задължение да възстанови платените му за това лечение сума. С оглед гореизложеното тезите, които се силаеха да докажат процесуалните представители и на двамата касатори, за неправилност на първоинстанционното решение в съответните атакувани от тях негови части, не могат да бъдат кредитирани. Като е отменил писмената покана в частта, с която е поискано възстановяване на сума общо в размер на 8 287 лева по т. 5, т. 15, т. 17, т. 23, т. 32-38 и по т. 40, като незаконосъобразна, и е отхвърлил жалбата в останалата й част по т. 1-4, т. 6-14, т. 16, т. 18-22, т. 24-31, т. 39, т. 41-43, Административен съд - Шумен вярно е преценил фактите по спора и точно е приложил материалния закон (противно на твърдяното в касационните жалби) при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не се установяват касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което постановеното от съда решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора своевременно направените искания за присъждане на деловодни разноски и на двамата касатори не следва да бъдат уважени, тъй като предмет на касационна проверка пред настоящата инстанция е въпросът за валидността, допустимостта и правилността на първоинстанционното решение. Всяка една от страните трябва да понесе разноските за касационната инстанция така, както са направени. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд в настоящия тричленен състав на шесто отделение,