Решение № 13339 от 22.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10244/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 4, ал. 1 във вр. с чл. 9б от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Образувано е по касационната жалба на Б. Б. и И. Н. Б., двамата от гр. София, подадена чрез пълномощника им адв. Маврова, против Решение 990/18.06.2025 г. на Административен съд (АС) Кюстендил по адм. д. 531/2024 г., в частта му, в която са отхвърлени жалбите им съответно против Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) 1125-1/14.05.2024 г. и АУЗД 1126-1/14.05.2024 г. С доводи за наличието на отменителните касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК жалбоподателите претендират отмяната на решението на АС Кюстендил в оспорената му част. Ответникът по касационната жалба директор на Дирекция Административно и правно обслужване и местни приходи при Община Рила - оспорва същата чрез пълномощника си адв. Бозовайска по съображения, изложени в писмен отговор. Иска да бъде оставено в сила първоинстанционното решение в оспорената му част. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС-Кюстендил след присъединяването на адм. 574/2024 г. към адм. д. 531/2024 г. за съвместно разглеждане в едно производство и постановяване на общо решение на основание чл. 213 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, са: 1. АУЗД 1125-1/14.05.2024 г. в потвърдената му част с Решение АО-04-01-27-5/10.09.2024 г. на директора на Дирекция Административно и правно обслужване и местни приходи при Община Рила, с който на Б. Б. е установено задължение за ТБО за периода 2019 г. 2023 г. в размер на 873.68 лв. и лихва 282.87 лв. за притежаваната от нея 1/2 ид. ч. от недвижим имот, находящ се в гр. Рила, и 2. АУЗД 1126-1/14.05.2024 г. в потвърдената му част с Решение АО-04-01-27-4/10.09.2024 г. на директора на Дирекция Административно и правно обслужване и местни приходи при Община Рила, с който на И. Н. Б. е установено задължение за ТБО за периода 2019 г. 2023 г. в размер на 873.68 лв. и лихва 282.87 лв. за притежаваната от него 1/2 ид. ч. от същия недвижим имот. С решението си административният съд изменя всеки един от актовете, като намалява задълженията на 741.07 лв. (главница) и 198.57 лв. (лихва). За всеки един от жалбоподателите е налице правен интерес да обжалва решението в частта му, в която чрез изменението им актовете са потвърдени в частите им, установяващи задължения за ТБО на всеки един от тях в размер на 741.07 лв. (главница) и 198.57 лв. (лихва). Съгласно чл. 160, ал. 7, изр. второ ДОПК, приложим според чл. 4, ал. 1 във вр. с чл. 9б ЗМДТ, решението на административния съд по дела, по които се обжалват установени с ревизионния акт публични вземания общо в размер до 750 лв., в които не се включват начислените лихви за забава, когато ревизионният акт е издаден на физически лица, е окончателно. Тъй като с актовете са установени на всяко едно от физическите лица задължения в размер на 873.68 лв. без начислените лихви, то решението на АС Кюстендил подлежи на касационно оспорване. Касационната жалба от двамата жалбоподатели е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от надлежни страни против частите от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятни от тях, поради което е допустима. АС Кюстендил приема, че двата АУЗД са издадени от компетентни органи Р. А. Крушовска инспектор Местни приходи и И. К. Митренска младши експерт Местни приходи в Дирекция Административно обслужване, управление на собствеността и местни приходи в Община Рила, които на основание чл. 4, ал. 4 във вр. с чл. 9б ЗМДТ са определени със Заповед РД-01-04-28/21.02.2023 г. на Кмета на Община Рила за органи по приходите по смисъла на чл. 4, ал. 3 ЗМДТ. Съдът излага мотиви за материалната законосъобразност на актовете, като относно размера на задълженията кредитира приетата по делото основна съдебно счетоводна експертиза (ССЕ). С оспорените АУЗД са установени задължения за ТБО за 2019 г. за трите услуги, посочени в чл. 62, изр. второ ЗМДТ в приложимата редакция - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Тъй като за 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г. са подавани декларации по чл. 21 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Рила на Общинския съвет, че имотът няма да се ползва, за тези години са установени задължения само за двете услуги - обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Неправилно първостепенният съд приема, че двата АУЗД са издадени от компетентни органи по приходите. Р. А. Крушовска инспектор Местни приходи и И. К. Митренска младши експерт Местни приходи в Дирекция Административно обслужване, управление на собствеността и местни приходи в Община Рила са определени на основание чл. 4, ал. 4 във вр. с чл. 9б ЗМДТ със Заповед РД-01-04-28/21.02.2023 г. на Кмета на Община Рила за органи по приходите по смисъла на чл. 4, ал. 3 ЗМДТ. От двата акта обаче не става ясно кой орган ги е издал. За издател има положен един подпис, но не е посочено нито името, нито длъжността на лицето, което се е подписало, а само орган, издаващ документа . По така изложените съображения настоящият касационен състав намира, че оспореното първоинстанционно решение е неправилно постановено в противоречие с приложимите материалноправни норми, регламентиращи материалната, териториалната и по степен компетентност, и следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се прогласи нищожността на АУЗД 1125-1/14.05.2024 г. и АУЗД 1126-1/14.05.2024 г. в оспорените им части. На основание чл. 173, ал. 2 АПК във вр. с чл. 160, ал. 5 ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б ЗМДТ преписката следва да се върне на компетентния административен орган, определен със заповед на кмета на общината. С оглед изхода на спора на жалбоподателите се дължат разноски за първоинстанционното производство. За настоящото касационно производство същите не заявяват искане за разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение