Решение № 107 от 6.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 167/2015 г.

Решение № 107 от 6.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 167/2015 г., II н. о., НК, докладчик председателят Татяна Кънчева Касационното производство е образувано по протест на Софийската апелативна прокуратура срещу решение № 428/4.12.2014 г. по внохд № 909/14 г. на Софийския апелативен съд. Развити са оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения при оценката на събраните доказателства, довели до неправилни изводи относно съставомерността на инкриминираното деяние. По същество се иска решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. В съдебно заседание прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Подсъдимият и неговият защитник молят решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение, намери за установено следното: Софийският апелативен съд потвърдил присъда № 19/2.06.2014 г. по нохд № 457/2013 г. на Кюстендилския окръжен съд, с която подсъдимият Ф. А. И. е признат за невинен в това, че за периода от 20 юни до 10 юли 2013 г., при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14 години, поради което е оправдан по обвинението по чл. 149, ал. 5, т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1 б. А, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Протестът е неоснователен. Развитите в протеста доводи в подкрепа на оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения всъщност касаят обосноваността на решението, която не е касационно основание. Прокурорът изразява несъгласие със заключението на съда за липса на доказателства относно наличие на познание от страна на подсъдимия за малолетието на пострадалия. Счита, че неоснователно е отречена решаващата верига от доказателства за субективната съставомерност, съдържащи се в обясненията на подсъдимия, в цялостното му поведение и в данните за съдебното му минало. Върховният касационен съд намира оплакването за несъстоятелно. Софийският апелативен съд е направил подробен анализ на показанията на св. А. В., Б. В. и И. Г. и след обективната им оценка е приел, че в тях не се съдържат данни подсъдимият да е знаел възрастта на пострадалия. Показанията са интерпретирани коректно, без извращаване на действителното им съдържание. Съдът правилно е посочил, че преценката за това дали извършителят съзнава малолетието на пострадалия се прави въз основа на всички данни по делото - предходни взаимоотношения между двамата, познания за средата, в която живее детето, познания за съучениците му или за това в кой клас е ученик и т.н. Правилно съдът е приел, че по настоящото дело такива данни не са налице, доколкото А. е живеел отскоро в града, не е бил записан в училището, подсъдимият не е познавал семейството му и не се е интересувал за възрастта му. Фактът на малолетието на пострадалия не е бил и видим за дееца, тъй като А. В. е бил на границата на непълнолетието и по-развит физически от връстниците си. Изводи за субективната съставомерност на извършеното не могат да се правят на база миналите осъждания на подсъдимия, нито от поведението му при намесата на полицията, когато той се скрил под леглото, каквито доводи са изтъкнати в протеста. Без съмнение подсъдимият е направил опит да се скрие, защото е съзнавал противоправността и укоримостта на поведението си, но това не променя факта на доказателствения дефицит относно възрастта на детето. Недостатъчни за осъждането на касатора са и данните за предходните му осъждания за блудства с малолетни, защото изводите по виновността не могат да почиват на предположения. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение