Решение № 5405 от 12.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6148/2011 г.

Решение № 5405 от 12.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6148/2011 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Джапан Табако Интернешънъл България" ЕООД (с предишно наименование "Галахър България" ЕООД), притежаващо ЕИК 131459294 с адрес гр. София, район "Триадица", бул. "Витоша" 146Б, ет. 4, подадена чрез адв. О. Хаджийски против решение № 1156/15.03.2011 г. на Административен съд София - Град, Първо отделение, 16 състав, постановено по адм. д. № 5372 по описа за 2010 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 8/37/1/25.03.2010 г., издаден от ст. експерт, изпълняващ служебните си задължения в митница "София", потвърден с решение № 443/25.05.2010 г. на директора на Агенция "Митници". В полза на агенцията са присъдени разноски в размер на 8 844,44 лева. В касационната жалба и в писмените бележки се твърди, че решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон - чл. 25, ал. 1, т. 1, чл. 25а, § 18 ПЗР от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), чл. 53а, чл. 66а от Правилника за прилагане на закона за акцизите и данъчните складове (ППЗАДС) и е необосновано. Съгласно цитираните текстове лицензираният складодържател следва да уведоми своевременно в писмена форма митническото учреждение по местонахождение на данъчния склад за осигуряване на присъствие на митнически служител при унищожаване на акцизните стоки. В подкрепа на това разбиране е въвеждането на новата разпоредба на чл. 53а в ППЗАДС, регламентираща процедурата по прилагане на чл. 25, ал. 1, т. 1 от закона. Нормата на чл. 66а ППЗАДС има предвид процедура за възстановяване на заплатен акциз или освобождаване от задължение за заплащане на акциз в случаите на бракуване и унищожаване на бандероли в хипотезите на чл. 27, ал. 7 и ал. 8 от ЗАДС. Текстът на чл. 25 от същия закон не изисква уведомление или провеждането на каквато и да било изрична процедура, извън условието акцизната стока да е унищожена в присъствието на митнически служители; не поставя ограничение относно режима на унищожените стоки - освободени за потребление или не. Митническата администрация не оспорвала факта, че количествата, за които на дружеството е доначислен акциз по новата регистрирана цена и за които е поискано спорното освобождаване по чл. 25 ЗАДС са идентични с количествата, унищожени по чл. 25а от закона. Поради това съдът се произнесъл с решението по безспорен между страните въпрос. "Джапан Табако Интернешънъл България" ЕООД е положило дължимата грижа да събере и унищожи всички цигари с бандерол от 2008 г., за да не се продават на пазара цигари от неговия асортимент с бандероли, чиито срок на валидност е изтекъл. В конкретния случай отказът да се приложи предвиденото в закона освобождаване би довело до частично освобождаване от акциз за цигари, унищожени под митнически контрол, каквато хипотеза липсва в българското и в общностното законодателство, а така също до понасяне от страна на дружеството на несъразмерна санкция. С касационната жалба са представени извлечение от стенограма от пленарно заседание на 41 - во Народното събрание, 26.03.2009 г., справка за движение на цигари с бандерол от 2008 г. и копия от Приложения № 1 и № 2 към РА. Касаторът е пледирал чрез адв. Хаджийски за уважаване на жалбата и присъждане направените разноски. Ответникът по касация - директорът на Агенция "Митници" я е оспорил с доводи, изложени от ст. юрисконсулт Н. Йоцова в подробен писмен отговор и поддържани в съдебно заседание. Счита, че "Джапан Табако Интернешънъл България" ЕООД не е водило материалната отчетност на данъчния склад по начин, позволяващ установяване движението на акцизните стоки. Процесните количества цигари са изведени от склада на 19.03.2009 г. Дружеството е издавало акцизни данъчни документи (АДД) не само за акцизни стоки, но така също за бандероли, предназначени за облепване на тютюневи изделия и за стоки, облепени с бандероли, но ненапуснали данъчния склад. Такива документи са издавани дори за стоки, все още недоставени от производителя. Ответникът се позовава на чл. 20, ал. 2, чл. 46, ал. 2, т. 2 ЗАДС във връзка със задължението за заплащане на акциз от датата на освобождаване на стоката за потребление. По силата на чл. 7 от Наредбата за условията и реда за регистриране на цените на тютюневите изделия от местно производство и от внос, търговията с тютюневи изделия и контрола върху търговията, регистрираната нова цена влиза в сила от датата на получаване на бандероли от лицето по новата регистрирана цена, което се удостоверява с приемо - предавателен протокол между митническата администрация и лицензирания складодържател. В нарушение на чл. 70 ППЗАДС на 19.03.09 г. ревизираното лице е извело физически от данъчния си склад акцизни стоки, облепени с бандерол със старата цена. Ответникът счита, че тези стоки вече не са били под митнически контрол, освобождавани са за потребление акцизни стоки, облепени с бандерол, предназначени за реализация на вътрешния пазар. Не са доказани твърденията на представителя на "Джапан Табако Интернешънъл България" ЕООД, че именно процесните количества и марки тютюневи изделия са унищожени от митническите органи. Ответникът моли за оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираното отменително основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е установил следното по делото: "Галахър България" ЕООД е лицензиран складодържател. С РА за данъчен период м. 03.209 г. е определен дължим акциз в размер на 422 901 лв. за извадени от данъчния склад акцизни стоки, облепени с бандерол с изписана върху него стара продажна цена, след датата на влизане в сила на нови продажни цени за цигари с търговски марки LD Red Ks, LD Silvver Ks, LD Air Blue Ks, LD Slims Air Blue, Silk cut Purple Ks, Peal Glamour Lilak super slims, Peal Glamour blue super slims, Winston Blue SS, Winston Silver. Определеният дължим акциз е поради допълнителното облагане на изведените от дружеството на 19.03.2009 г. от данъчния склад стоки, с оглед влязлата в сила по - висока продажна цена на описаните марки цигари. Дружеството е подало искане № 0500 - 1485/30.06.09 г. за възстановяване на акциз, на основание чл. 25а ЗАДС за унищожени под контрола на митническите органи цигари. При унищожаване на цигарите митническите органи са приложили процедурата по чл. 66б ППЗАДС. Определен е акциз за възстановяване в размер на 6 091 077,89 лева. Счетено е обаче, че искането на основание чл. 25 ЗАДС на "Галахър България" ЕООД за освобождаване от заплащане на акциза в размер на 419 721,75 лв., е неприложимо. Данъчнозадълженото лице е подало акцизна декларация на 14.04.09 г. за д. п. м. 03.2009 г., начислявайки и заплащайки акциз в размер на 1 844 459,75 лева. Според съда дружеството е издавало АДД в които е посочвало размера на акциз не само за акцизни стоки, но също така за бандероли, предназначени за облепване на тютюневи изделия и за стоки, облепени с бандероли, но ненапуснали данъчния склад, въпреки че съгласно чл. 84 ЗАДС акцизен данъчен документ се издава от лицензирания складодържател на датата, на която стоките са освободени за потребление. Съдът е обсъдил режима на отложено плащане, описан в чл. 46, ал. 2, т. 2 ЗАДС за складираните акцизни стоки, както и задължението за плащане на акциз при освобождаването им за потребление. Формулиран е извод според който издадените АДД не отразяват вярно начисляването на акциз за стоките, изведени от данъчния склад. В негова подкрепа е обсъдена проверката на воденото счетоводство по сч. сметка 302001. Движението на стоките е обективирано от ревизиращият екип в справка. В съдебното решение е посочено, че съгласно чл. 7 от Наредбата за условията и реда за регистриране на цените на тютюневите изделия от местно производство и от внос, търговията с тютюневи изделия и контрола върху търговията, регистрираната цена влиза в сила от датата на получаване на бандероли от лицето по новата регистрирана цена, удостоверено с приемо - предавателен протокол. Установено е по делото, че такъв протокол е подписан на 4.03.2009 г. Съдът е анализирал действията на представителя на дружеството във връзка с разпоредбите на чл. 69, чл. 70 ППЗАДС. Посочено е, че ревизиращият екип е съобразил новите регистрирани продажни цени за процесните цигари, защото стоките са били изведени от данъчния склад, облепени с бандерол по стара цена, въпреки че вече е имало влязла в сила нова продажна цена. Процедурата за унищожаване на акцизни стоки в случаите по чл. 25а ЗАДС е влязла в сила от 14.04.2009 г. (ДВ, бр. 28/09 г.), тоест след датата на освобождаване за потребление на процесните цигари. По отношение на тях дружеството не може да се ползва и от нормата на чл. 25 ЗАДС. Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Не е спорно, че жалбоподателят притежава качеството на лицензиран складодържател и, че в неговият склад са били поставени под режим на отложено плащане акцизни стоки - цигари. Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 1, т. 8 ЗАДС (ред. ДВ, бр. 105/06 г.) лицензиран складодържател може да бъде лице, използващо автоматизирани системи за отчетност, които позволяват извършването в реално време на контрол на произведените или складирани акцизни стоки и гарантират, че лицето е в състояние да изпълнява изискванията за режима. Въз основа проверка на представените от дружеството документи, като опис, справки и стокови разписки, ревизиращият орган е анализирал материалната отчетност на данъчния склад, констатирайки, че жалбоподателят не е водил отчетността си в съответствие с посоченото законово изискване. Тези изводи не се променят от депозираните в касационното производство писмени доказателства. В разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗАДС (ДВ, бр. 91/05 г.) e предвидено, че задължението за заплащане на акциз възниква от датата на освобождаване на акцизните стоки. По силата на регламентираното в ал. 2 от цитираният текст, освобождаване за потребление е извеждането на акцизните стоки от данъчния склад. Горепосочените писмени доказателства установяват, че процесните количества и марки цигари са извадени от данъчния склад на 19.03.2009 г. В този смисъл е обосновано възражението на ответника, че с РА е установен размера на реално дължимия акциз, както и че предназначението на акцизните стоки е за потребление, а не за унищожаване. Към тези мотиви следва да се добави и аргумента, че процедурата по чл. 25а (отм.) за унищожаване на акцизни стоки е регламентирана в чл. 66б (Нов - ДВ, бр. 28 от 2009 г., в сила от 14.04.2009 г.). Очевидно е, че освобождавайки на 19.03.2009 г. за потребление процесните цигари, складодържателят не е целял тяхното унищожаване по реда на процедура, регламентирана в по - късно влязла в сила разпоредба. Съгласно чл. 7, ал. 3 от Наредбата за условията и реда за регистриране на цените на тютюневите изделия от местно производство и от внос, търговията с тютюневи изделия и контрола върху търговията, регистрираната цена влиза в сила от датата на получаване на бандероли от лицето по новата регистрирана цена, което се удостоверява с приемо - предавателен протокол, съставен в 3 екземпляра. Такъв протокол е подписан и представен по делото с № 5100782/04.03.09 г. По силата на чл. 7, ал. 6 от Наредбата задължение на "Галахър България" ЕООД е било да декларира в митницата по местонахождението на данъчния склад наличните тютюневи изделия, облепени с бандерол с изписана върху него стара цена, което дружеството не е направило. Твърдението на жалбоподателя, че количествата тютюневи изделия са били унищожени под митнически надзор в присъствието на комисия, назначена от директора на Агенция "Митници" въз основа на деклариране към 01.01.09 г. и след извадка от 2,4 % е в противоречие с предвиденото в чл. 7, ал. 6 от Наредбата, доколкото новите продажни цени в случая са влезли в сила на 04.03.09 г., респективно след м. 01.09 г. Освен това, разпоредбата на чл. 25а ЗАДС (Нов - ДВ, бр. 24 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г.), не е действала към 1.01.2009 г. За установените налични количества тютюневи изделия, облепени с бандерол с изписана върху него стара цена, за които е влязъл в сила нов размер на акцизната ставка, на основание чл. 69, ал. 3 ЗАДС (Изм. - Дв, бр. 8/07 г.) се доплаща разликата до новия размер на акцизната ставка. Текстът има предвид количествата цигари, налични в данъчния склад, установени чрез извършване на инвентаризация. Разпоредбата на чл. 70 ЗАДС (Изм. - ДВ, бр. 8/07 г.) пък се отнася до освободените за потребление тютюневи изделия, облепени с бандерол, с изписана върху него стара цена, които се продават по цената върху бандерола до изчерпване на количествата. Тази норма обаче е неприложима в разглеждания казус към датата на влизане в сила на новите продажни цени - 4.03.09 г., защото тогава цигарите, облепени с бандерол с изписана върху него стара цена все още не са били освободени за потребление съгласно изискването на чл. 20, ал. 2 ЗАДС. Същевременно на 19.03.09 г. дружеството е извело физически от данъчния си склад и в нарушение на чл. 70 ППЗАДС цигари, облепени с бандерол със стара цена, начислявайки акциз на базата на отменената продажна цена. Доводите на касатора според които дружеството следва да бъде освободено за процесните цигари, на основание чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗАДС и чл. 53 ППЗАДС от заплащане на акциз, са неоснователни. По силата на чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗАДС (Изм. и доп. ДВ, бр. 109/07 г.) лицензираните складодържатели не дължат акциз или платеният акциз се възстановява при унищожаване под контрола на митническите органи на акцизни стоки включително когато са облепени с бандерол, както и при бракуване и унищожаване на бандероли при условията на чл. 27, ал. 7, 8 и 10. Съгласно чл. 53, ал. 1 ППЗАДС (Обн. ДВ, бр. 42/06 г., в сила от 1.07.2006 г.) за прилагане разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от закона лицензираният складодържател своевременно в писмена форма уведомява митническото учреждение по местонахождение на данъчния склад за осигуряване присъствието на митнически служители при унищожаване на акцизни стоки. По делото е установено, че дружеството е извело от данъчния склад процесните количества и марки цигари в нарушение на горепосочените норми. Обоснован е първоинстанционния извод, че след освобождаването им за потребление вече няма пречка стоките да бъдат реализирани на пазара. В този смисъл правилно е прието в съдебното решение, че не е доказано по безспорен начин, че именно процесните цигари са унищожени под митнически контрол. Твърдението на представителя на "Джапан Табако Интернешънъл България" ЕООД, че тютюневите изделия са били обект на установяване на автентичност на облепените върху тях бандероли на база извадка от 2,4% е неоснователно, тъй като изискването за установяване автентичността на бандеролите при тази представителност на извадката е регламентирано в текста на чл. 66б, ал. 5 (Нов - ДВ, бр. 28/09 г., в сила от 14.04.2009 г. В настоящият казус декларирането за налични цигари с бандерол от 2008 г. е направено към 1.01.2009 г. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно и като такова то трябва да бъде оставено в сила. С оглед на резултата по делото в полза на директора на Агенция "Митници" - гр. София следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 8 844,44 лв. за касационното производство. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение