Решение № 13499 от 10.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4587/2018 г.

Решение № 13499 от 10.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4587/2018 г., VIII о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Общински съвет Созопол моли да бъде отменено като неправилно решение № 328/23.02.2018 г. по адм. д. № 3028/2017 г. на АС – Бургас, с което е отменен чл. 93, ал. 2 от Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Созопол, приета с решение № 522/26.03.2009 г. на Общинския съвет Созопол, изменена с решение № 14/24.11.2011 г. на Общински съвет Созопол. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли делото да бъде върнато на административния съд за ново разглеждане от друг състав. Ответникът по касационната жалба Окръжна прокуратура – Бургас, редовно призован, не изпраща представител. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIII отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение съдът е отменил чл. 93, ал. 2 от Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Созопол, приета с решение № 522/26.03.2009 г. на Общинския съвет Созопол, изменена с решение № 14/24.11.2011 г. на Общински съвет Созопол. Предмет на делото в производството пред административния съд е съответствието на чл. 93, ал. 2 от Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Созопол, приета с решение № 522/26.03.2009 г. на Общинския съвет Созопол с разпоредбите на чл. 6 – чл. 9 от ЗМДТ предвид искането в протеста на ОП – Бургас, с която е сезиран съдът. Видно от преписката в първоначалната редакция на чл. 93 от 2009 г., последният има само една алинея. С изменението на наредбата, прието с решение № 14/24.11.2011 г. на Общински съвет Созопол, чл. 93 се състои от две алинеи, като първата е с изменено съдържание на първоначалния текст от наредбата, а ал. 2 е нова, като в нея е въведен минимум и максимум на административната такса за производствата по разпореждане с недвижими имоти и диференциране на ставката на таксата според стойността на имотите, предмет на производството. Предвид искането в протеста предмет на делото е съответствието на чл. 93, ал. 2 от наредбата с чл. 6 – чл. 9 от ЗМДТ и в отклонение от предмета на делото в мотивите си съдът е обсъждал спазване на процедурата по приемане на наредбата в първоначалната й редакция, която не е предмет на делото. Процесуалното нарушение не е съществено, тъй като в диспозитива на решението съдът се е произнесъл в рамките на искането в протеста. За да отмени оспорената разпоредба съдът е приел, че не са спазени изискванията на чл. 26 от ЗНА и чл. 28, ал. 1 от ЗНА, които изискват проектът за изменението на наредбата да бъде публикуван на интернет страницата на общината с мотивите или доклада, като мотивите следва да имат задължително съдържание за изброените в чл. 28, ал. 2 от ЗНА обстоятелства. Приел е също, че таксите по чл. 93, ал. 2 от наредбата не са определени по изискванията на чл. 7 и чл. 8, ал. 1 от ЗМДТ въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата, след като липсва обосновка на определените размери на таксата, обратнопропорционално на цените на имотите. Делото е решено в едно съдебно заседание, в което Общинския съвет Созопол не е представляван. Съдът е приел преписката, приложена към протеста на ОП – Бургас със придружително писмо на ОС – Созопол без да даде указания на ответника по чл. 171, ал. 4 от АПК, че следва да представи доказателства в подкрепа на твърденията си и че за някои обстоятелства от значение за делото не сочи доказателства. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като е довело до постановяване на решение при неизяснена фактическа обстановка. Изводът за допуснати нарушения на чл. 26 и чл. 28 от ЗНА и на чл. 7 и чл. 8 от ЗМДТ при приемане на изменената норма на чл. 93 от наредбата при липса на указания от съда относно доказателствената тежест по чл. 171, ал. 4 от АПК е постановен без да са изяснени релевантните обстоятелства за процедурата по приемане на изменението на наредбата и за спазване на материалноправните изисквания на чл. 6 – чл. 9 от ЗМДТ. При недадени указания по чл. 171, ал. 4 от АПК съдът не може да прави изводи от процесуалното бездействие на страната в нейна вреда, тъй като непопълването на делото с доказателства е по вина на съда, нарушил служебното начало в административния процес по чл. 9, ал. 3 от АПК, който както и чл. 171, ал. 4 от АПК задължава съдът да дава указания на страните, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Решението като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото следва да се дадат указания на страните по чл. 171, ал. 4 от АПК за представяне на доказателства в подкрепа на твърденията си. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIII отделение,