Решение № 8264 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7655/2018 г.

Решение № 8264 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7655/2018 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби: Касационната жалба на директора на Детска градина № 30 "Синчец" при община Варна е подадена чрез упълномощен адв. Л. Русева, против постановено решение от Административен съд – Варна, ХХХІІ състав, по адм. д. № 3265/2016 г. По горепосоченото дело има постановени две решения, но касаторът не е посочил кое точно решение обжалва. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече заключение, че горепосоченият касационен жалбоподател оспорва решение № 413 от 02.03.2018 г., постановено по адм. д. № 3265/2016 г. С жалбата се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт. Според касационния жалбоподател при провеждане на процесната конкурсна процедура не са допуснати посочените в съдебното решение нарушения на административнопроизводствени правила. Касаторът твърди, че няма законова забрана комисията по провеждане на конкурса да проведе заседания на няколко дати, няма и забрана за присъствие на възложителя на заседанията на комисията. Счита, че председателят на назначената комисия през периода на отпуск не е освободен от задълженията му като като председател. Излага съображения за несъответствие на отстранения участник в конкурса - "Магия 7" ЕООД с изискването да има в предмета си организиране на дейности по самозащита. Претендира отмяна на обжалваното решение като незаконосъобразно и заявява искане за присъждане на разноски. Втората касационна жалба е предявена от "Магия 7" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, със собственик и управител Ф. Леви, подадена чрез упълномощен адв. Д. Маринова, против решение № 956 от 8.05.2018 г., постановено от Административен съд – Варна, ХХХІІ – ри състав, по адм. д. № 3265/2016 г. В тази касационна жалба се възразява срещу извода на първоинстаницонния съд относно искането на касатора за поправка на очевидна фактическа грешка. Релевира се становище, че Детска градина /ДГ/ № 30 "Синчец" е самостоятелно юридическо лице по силата на чл. 24 и чл. 29 от Закона за предучилищното и училищното образование. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и коректно да се изпише името на осъдената страна, а именно: ДГ № 30 "Синчец" при община Варна. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. С писмен отговор от 05.06.2018 г. ДГ № 30 "Синчец" чрез адв. Русева оспорва касационната жалба на "Магия 7" ЕООД и развива твърдения за неоснователност на тази жалба. С писмен отговор от 14.05.2018 г. и с писмена молба от 03.05.2019 г. "Магия 7" ЕООД чрез адв. Маринова оспорва касационната жалба на ДГ № 30 "Синчец", като излага подробни доводи за отхвърлянето й и за оставяне в сила обжалваното решение № 413 от 02.03.2018 г. Ответникът - Сдружение "Мей Хуа", гр. Варна, не изразява становище по касационните жалби. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на двете касационни жалби, защото правилно съдът е приел, че оспорената заповед № 440/21.11.2016 г. на директора на ДГ № 30 "Синчец" в частта за обособена позиция 3. 4 "Школа по самозащита" е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като конкурсът е проведен на две различни дати, което е в разрез с предварително обявените условия на конкурсната процедура, които са задължителни за всички, включително и за комисията, отговорна за провеждането му. Освен това обосновано е прието, че присъствието на директора на детската градина на двете заседания на комисията, на които са отворени и разгледани документите на участниците, както и на класирането им, е недопустимо и противоречи на правилата за провеждане на конкурс и е в нарушение на принципите за обективност, независимост и безпристрастност. Правилно е прието, че са налице и други нарушения – участие в работата на комисията на служител по времето, когато е бил в платен годишен отпуск и доклад, изготвен само от председателя на комисията в нарушение на т. 26 от заповед № 1969/16.06.2014 г. на кмета на община Варна, които нарушения подкрепят крайния извод на съда по отношение незаконосъобразността на оспорената заповед. Участващият по делото прокурор счита по касационната жалба на "Магия 7" ЕООД, че е неоснователна, понеже доводите на касатора, че неправилно съдът е осъдил за разноски община Варна, а не ДГ № 30 "Синчец", по същество представляват доводи относно неправилност на решението в частта за разноските, които е следвало да бъдат предмет на касационна жалба, а такава не е депозирана в законоустановения срок. Като прецени аргументите на страните и данните по делото, Върховият административен съд, четвърто отделение, намира двете касационни жалби за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМИ - подадени от надлежни страни в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба на Детска градина № 30 "Синчец" при община Варна е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 413 от 02.03.2018 г. е отменена заповед № 440/21.11.2016 г. на директора на Детска градина № 30 "Синчец" при община Варна в частта за обособена позиция 3, 4 "Школа по самозащита", с която във връзка с проведен конкурс е наредено сключване на договор за наем със Сдружение "Мей Хуа"; преписката е върната на директора на детска градина № 30 "Синчец" при Община Варна за провеждане на конкурсна процедура в отменената част съобразно дадените указания в мотивите на съдебния акт по тълкуване и прилагане на закона; община Варна е осъдена да заплати в полза на "Магия 7" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Варна сумата от 750, 00 лева, представляваща разноски по делото. За да достигне до този резултат решаващият състав на Администратвен съд - Варна е приел, че при провеждане на обжалваната конкурсна процедура са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са довели до незаконосъобразност на атакувания индивидуален административен акт - заповед № 440/21.11.2016 г. на директора на ДГ № 30 "Синчец" при община Варна в частта за обособена позиция 3, 4 "Школа по самозащита". В мотивите на обжалваното решение е отразено, че съгласно чл. 21, ал. 8 от ЗМСМА, Общинският съвет /ОбС/ приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и определя конкретните правомощия на кмета на общината и кметовете на райони и кметства, което е регламентирано и в чл. 8, ал. 1 от Закона за общинската собственост, а съгласно ал. 2 на същия член редът за това, включително и за отдаването под наем, се определя с наредба на ОбС. Констатирано е, че в чл. 9, ал. 3 НРПУРОИ, приета от ОбС – Варна, изрично е предвидено, че директорите на общински училища, детски градини и обслужващи звена могат да отдават под наем почасово помещения и спортни площадки в предоставените им за безвъзмездно управление имоти – публична общинска собственост, за образователни и учебни дейности по ред, определен със заповед на кмета на общината, одобрена от Общински съвет – Варна. С оглед на това е счетено, че процесната заповед № 440/21.11.2016 г. на директора на ДГ № 30 "Синчец", с която е обявено класирането, предвид постановената от кмета на община Варна заповед № 1969/16.06.2014 г., е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Първоинстанционният съд е установил нарушения на административнопроизводствените правила, относно които е преценил, че са съществени, а именно: провеждане на конкурса на две различни дати, а в заповедта за обявяването му е определена една дата -10.11.2016 г.; директорът на ДГ № 30 "Синчец" е присъствала и на двете заседания на комисията при отваряне, разглеждане на документите на кандидатите и класирането им; определената за председател на конкурсната комисия е ползвала платен годишен отпуск в размер на 10 дни, включващи и дните на проведените заседания на комисията; докладът до директора на ДГ № 30 "Синчец" след проведения конкурс е изготвен единствено от председателя, а не от комисията. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото решаващият състав на Административен съд - Варна точно е констатирал, че в т. 4. 6. от заповед № 387/18.10.2016 г. на директора на ДГ № 30 "Синчец" при община Варна е обявена дата на провеждане на конкурса 10.11.2016 г. от 13: 00 ч. в интерактивния кабинет на ДГ № 30 "Синчец", но по делото са представени и приети като доказателства два броя протоколи, от които е видно, че конкурсът е проведен на две различни дати, което представлява отклонение от предварително обявените условия на конкурсната процедура, които са задължителни не само за участниците, но и за възложителя и за комисията, назначена за провеждането му. Безспорно е установено, че на посочената в заповедта за обявяване на конкурса дата на провеждане - 10.11.2016 г., комисията е отворила пликовете на кандидатите, но на последваща дата - 14.11.2016 г. е съставила Протокол № 2, от текста на който е видно, че на втората дата комисията е пристъпила към разглеждане на офертите и е класирала допуснатите кандидати по съответните обособени позиции. Настоящият съдебен състав споделя становището на първоинстанционния съд, че провеждането на конкурса на две различни дати, въпреки, че в заповедта за обявяването му и в публикуваното обявление е определена само една дата - 10.11.2016 г., е съществено нарушение, защото поражда основателни съмнения в прозрачността и обективността на конкурса и е в несъответствие с т. 4. 6. от тази заповед, както и с т. 13 от заповед № 1969/16.06.2014 г. на Кмета на Община Варна, на основание на която е проведен процесният конкурс. Така установеното нарушение съставлява самостоятелно основание и е достатъчно за отмяна на процесния административен акт по оспорената обособена позиция. За пълнота на изложението следва да се отрази, че първостепенният съд правилно е преценил обстоятелството, че директорът на ДГ № 30 "Синчец" без правно основание е присъствала и на двете заседания на комисията при отваряне, разглеждане на документите на кандидатите и класирането им, което обаче не е регламентирано и не съответства на обявените правила за провеждане на конкурса, с което присъствие се нарушават принципите на независимост, самостоятелност и безпристрастност на комисията по провеждане на конкурса. От съществено значение е и факта, че личното присъствие на директора не е предвидено и в обявените условия за провеждане на конкурса, което се установява от текста на т. 3, т. 13, т. 20 и т. 25 от Заповед № 1969/16.06.2014 г. на кмета на община Варна. Първостепенният съд правилно е съобразил и обстоятелството, че по силата на т. 26 от заповед № 1969/16.06.2014 г. на кмета на община Варна докладът до директора на детската градина се изготвя от комисията, а не само от председателя, както е направено в настоящия случай. С оглед на това касационният съдебен състав намира, че в мотивите на обжалваното съдебно решение законосъобразно е отчетена липсата на правомощие на председателя на комисията да изготвя самостоятелно доклад, въз основа на който на основание т. 27 от заповед № 1969/16.06.2014 г., касационният жалбоподател - директорът на ДГ № 30 "Синчец" е издал заповед, с която е обявил класирането по процесната обособена позиция. При това положение настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционният съд е извел верен и обоснован извод, че оспореният конкурс е проведен в несъответствие с предварително обявените условия на конкурсната процедура, като установените от съда нарушения, разгледани в своята съвкупност представляват съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на твърдението на касационния жалбоподател, че отстраненият участник - "Магия 7" ЕООД не е съответствал на изискването да има в предмета си организиране на дейности по самозащита, съдът счита, че същото не опровергава правилните изводи на първоинстаницонния съд, защото така релевираното възражение няма правно значение за неизпълнение на задължителните административнопроизводствени правила за провеждане на конкурса, каквото е основанието за отмяна на атакувания индивидуален административен акт. Относно касационната жалба на "Магия 7" ЕООД касационният съдебен състав намира, че също е НЕОСНОВАТЕЛНА. Това е така, защото с нея се оспорва решение № 956 от 8.05.2018 г., постановено от Административен съд – Варна, ХХХІІ – ри състав, по адм. д. № 3265/2016 г., като обжалваният съдебен акт е произнесен по искане на "Магия 7" ЕООД за отстраняване на допусната от съда очевидна фактическа грешка в постановеното по делото решение № 413 от 02.03.2018 г. Претенцията на искателя е била вместо: "осъжда община Варна. " в решението да се запише: "осъжда ДГ № 30 "Синцец". Касационният съдебен състав намира, че правилно първоинстанционният съд е преценил горепосоченото искане като неоснователно, тъй като поправка на очевидна фактическа грешка се допуска в случай, че съдът установи наличие на писмени грешки, грешки в пресмятането или други очевидни неточности, които са възникнали от несъответствие между действителната и външно изразената воля на съдебния състав. В конкретната хипотеза решаващият съдебен състав точно е установил, че в случая не е налице основание за уважаване на искането по реда на чл. 175 АПК, защото не е допусната такъв вид техническа или фактическа грешка, като формирана от съда воля в осъдителната част на диспозитива на решението е ясна и недвусмислена. Ето защо първостепенният съд законосъобразно е указал на искателя, че същият разполага с процесуалната възможност да обжалва съдебния акт, с който не е съгласен, включително и в частта относно разноските. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че двете обжалвани решения не страдат от инвокираните с касационните жалби пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, което налага отхвърлянето им, като неоснователни. С оглед изхода на правния спор - отхвърляне на двете касационни жалби, настоящият съдебен състав оставя без уважение претенциите на двамата касатори за присъждане на сторените по делото разноски. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,