Решение № 1205 от 12.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8151/2024 г.
ВАСПърво отделение12.02.2025 г.докладчик Благовеста Липчева
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение 10773 от 04.07.2024 г. по адм. д. 10970/2023 г. по описа на Административен съд - София град.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ ЕМИЛИЯ МИТКОВА Членове: /п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА/п/ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение 10773 от 04.07.2024 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. д. 10970/2023 г., с което е отменен издаденият от него Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 01-6200/3#2 от 25.08.2023 г.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че мотивите на съда са противоречиви и некореспондиращи с фактическата установеност и посочените в акта правни основания за издаването му. Намира, че сдружението е било наясно с обема на установените нередности по промоционалната програма и само по себе си непредставянето на доклада на ОЛАФ в хода на административното производство не е затруднило защитата му. Счита, че в АУПДВ пространно са очертани четирите групи нередности, които изпълват съдържанието на чл. 60 от Регламент 1306/2013, т.е. че от обективна и субективна страна са налице изкуствено създадени условия, които са основание да бъде поискано връщане на изплатеното по договора финансиране в неговата цялост. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на оспорването, ведно с присъждане на осъществените разноски за две съдебни инстанции. Възразява, че заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение е прекомерно.
Ответникът по касационната жалба Сдружение Национален съюз на градинарите в България /НСГБ/, гр. Банкя, чрез процесуален представител, с писмен отговор и в о.с.з. оспорва основателността й и претендира присъждане на осъществените разноски.
Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като съобрази наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София град е законосъобразността на Акт за установяване на публично държавно вземане 01-6200/3#2 от 25.08.2023 г., издаден от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с който на Сдружение Национален съюз на градинарите в България /НСГБ/ е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 2 284 700,09 лева, представляващо сбор от извършените междинни и окончателни плащания по промоционалната програма Насладете се на черешите на ЕС Мултинационална програма за информация и промотиране на пресни череши.
За да достигне до извод за основателност на оспорването първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна:
С решение за изпълнение на Комисията от 20.04.2015 г. са одобрени програми за информиране и насърчаване на селскостопанските продукти на вътрешния пазар и в трети страни съгласно Регламент 501/2008 г.
На 14.07.2015 г. е издадена заповед от Министъра на земеделието и храните, с която гръцкото дружество Икономотехники е одобрено за прилагаща организация за изпълнение на промоционалната програма Насладете се на черешите на ЕС. Заповедта е издадена на основание чл. 19, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за избор, изпълнение и контрол на промоционални програми за земеделски и хранителни продукти.
На 1. 09.2015 г. в гр. Солун е сключен договор между НСГБ и Икономотехники ООД, по силата на който НСГБ като възложител възлага на Икономотехники ООД изпълнител, да организира и изпълни дейностите по проект Да се насладим на черешите от ЕС.
На 15.10.2015 г. от НСГБ е подадена заявка за финансово подпомагане по схема Промоционални програми. На 19.10.2015 г. е изготвено становище от изпълнителния директор на ДФЗ за одобряване на програмата.
На 26.10.2015 г. между ДФЗ, действащ от името и за сметка на Националния компетентен орган, и НСГБ изпълнител, е сключен договор за финансово подпомагане.
На 24.03.2016 г. Министърът на земеделието и храните е издал заповед на основание чл. 19г, ал. 3 от Наредбата за условията и реда за избор, изпълнение и контрол на промоционални програми за земеделски и хранителни продукти, с която е одобрила ФРМС Консулт ЕООД за оценяваща организация на промоционалната програма Насладете се на черешите на ЕС. Представен е договор от 31.03.2016 г. с възложител НСГБ, по силата на който ФРМС Консулт ЕООД в качеството му на изпълнител приема да извърши оценка на резултатите, постигнати от действията по промоционалната програма Насладете се на черешите на ЕС Мултинационална програма за информация и промотиране на пресни череши. На 24.02.2017 г. представляващият НСГБ е подписал декларация за запознаване с понятията нередност и измама по см. на Регламент 2988/95 и чл. 1, пар. 1 от Конвенцията от 26.07.1995 г. за защита на финансовите интереси на Европейските общности. Такива декларации има и за 2016 г. и за 2018 г.
На 24.09.2017 г. между Икономотехники ООД и Мицукудис и СИА КД е сключен договор, по силата на който Мицукудис и СИА КД ще се заеме с организирането на събитие за презентация на продуктите от програмата The Cherry в Швеция. Представени са сходни договори между същите страни и за Финландия и Германия, както и други споразумения, касаещи различни дейности по изпълнение, свързани с проекта The Cherry.
Производството по издаване на обжалвания АУПДВ е започнало с уведомление до НСГБ, обективирано в писмо от 12.01.2023 г. Инициирането му е обосновано с получения на 13.05.2022г. в ДФЗ окончателен доклад на Европейската служба за борба с измамите /ОЛАФ/ по случай ОС-/2018/0169/А5. В същият се съдържа обобщение на разследвана от ОЛАФ измама на обща стойност от 7 7173 020,52 евро, извършена от общо 5 български предлагащи организации, подписали 11 споразумения за изпълнение на промоционални програми на вътрешния пазар и в трети държави, изпълнението на които е възложено на гръцкия икономически оператор Икономотехники ООД.
На 24.01.2023 г. НСГБ е изискал от ДФЗ предоставяне на достъп до доклада на ОЛАФ с оглед възможността за подаване на възражение. С писмо от 30.01.2023 г. ДФЗ е отказало предоставянето на доклада на ОЛАФ по съображения, че същият съставлявал класифицирана информация по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за защита на класифицираната информация /ЗЗКИ/.
В хода на първоинстанционното производство е проведена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено.
При тази фактическа установеност първостепенният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при неспазване на изискванията за форма и в противоречие с материалния закон.
Според решаващия състав, на първо място, с отказа си да предостави доклада на ОЛАФ на НСГБ административният орган е нарушил правото на защита на засегнатото лице, тъй като на практика за него е препятствана възможността да се запознае детайлно с вмененото му нарушение. Подчертал е, че само на това основание АУПДВ подлежи на отмяна.
На следващо място съдът е изтъкнал, че в направения от органа преразказ на доклада на ОЛАФ, инкорпориран в уведомлението за започване на административното производство от 12.01.2023 г., се съдържат само общи твърдения, а това също осуетява възможността за защита на НСГБ. Поради липсата на конкретизация на релевантните факти и обстоятелства, относими към НСГБ, решаващият състав е подчертал, че е поставен в невъзможност да прецени дали вмененото нарушение за допуснати сериозни нередности, които засягат целия проектен цикъл от организацията на поръчката до изпълнението и финансирането на дейностите съставлява нередност по смисъла на чл. 70 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/ или е налице неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение по см. на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП, а от там еднозначно да се определи с какъв акт следва да се произнесе ДФЗ.
След анализ на изложените в АУПДВ доводи, съдът е приел, че административният орган е възпроизвел единствено съдържанието на обобщения доклад на ОЛАФ, в който формираните общи изводи се отнасят до всички 9 бр. засегнати лица. В резултат на това в оспорения АУПДВ липсват каквито и да са конкретни фактически и правни мотиви за характера на нарушението на НСГБ, както и за субсумирането му под определена правна норма. Подчертал е, че в оспорения акт не се съдържа анализ въз основа на кои доказателства административният орган е приел, че е налице нарушение по чл. 60 от Регламент 1306/2013 г. В обобщение е формирал извод, че обжалваният АУПДВ е незаконосъобразен.
Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради необоснованост.
Съгласно член 60 от Регламент 1306/2013, без да се засягат специфичните разпоредби, в секторното законодателство в областта на селското стопанство не се дава никакво предимство на физическо или юридическо лице, за които е установено, че условията, необходими за получаване на такива предимства, са създадени изкуствено, в противоречие с целите на това законодателство.
По указанията на т.29 от мотивите на Решение на СЕС от 12 септември 2013г., Слънчева сила ЕООД, С 434/12, ECLI:EU:C:2013:546, за да се докаже наличие на злоупотреба от страна на потенциален бенефициер на безвъзмездна помощ, от една страна, е необходима съвкупност от обективни обстоятелства, от които следва, че въпреки формалното спазване на предвидените в съответната правна уредба условия целта, преследвана с тази правна уредба, не е постигната, и от друга страна, е необходим субективен елемент, изразяващ се в намерението да се получи предимство от правната уредба на Съюза, като изкуствено се създават условията, необходими за неговото получаване (вж. в този смисъл Решение от 21 юли 2005 г. по дело Eichsfelder Schlachtbetrieb, С515/03, Recueil, стр. I7355, точка 39 и цитираната съдебна практика).
Основателни са аргументите на касатора, опровергаващи разбирането на решаващия състав, че оспореният АУПДВ е издаден при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на правото на защита на сдружението. Чрез пресъздаване в АУПДВ на съдържанието на окончателния доклад на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) по дело ОС/2018/0169/А5 са описани доказателственорелевантни факти за установяване на задължението на НСГБ да възстанови изплатената финансова помощ - наличието на изкуствено създадени условия за предоставяне на предимство. Използването на такава заимстваща техника при осъществяване на изпълнително-разпоредителната дейност осигурява формално съответствие на индивидуалния административен акт с изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4, пр. 1 АПК. / така и Решение 5930/15.05.2024 г. по адм. д. 9327/2023г. ; Решение 9817 от 17.10.2023г. по адм. д. 3476/2023г., I отд. На ВАС и т. 57-68 от Решение на Общия съд по дело Т- 235/21/
Необосновани на събраните доказателства са фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, че не е доказано от обективна и субективна страна създаване на изкуствени условия, изразяващи се в установяване на лични и финансови връзки между субектите, участници в промоционалната програма, създадени за неправомерно получаване на финансова помощ в противоречие с целите на програмата.
По делото не е спорно, че Сдружение Национален съюз на градинарите в България е страна по договор 16 от 26.10.2015 г. за финансово подпомагане по промоционална програма от категорията на тези по чл. 3 от Наредбата за условията и реда за избор, изпълнение и контрол на промоционални програми за земеделски и хранителни продукти. Програмите по чл. 3 от Наредбата се изготвят за продуктите или темите, включени в Приложение I, част А към Регламент (ЕО) 501/2008 на Комисията, съгласно насоките за промоция на вътрешния пазар по Приложение I, част Б на същия регламент и могат да включват дейностите, посочени в чл. 2, ал. 1 на Регламент (ЕО) 3/2008 на Съвета. Програмата следва да се разбира като съвкупност от единни дейности, които притежават достатъчен обхват, за да улеснят предоставянето на по-подробна информация за съответните продукти, както и тяхната продажба. /вж. чл. 1 § 2 от Регламент (ЕО) 501/2008 на Комисията/.
С характер на нередност е изкуственото създаване на условия, необходими за получаване на облага, доколкото по хипотеза нарушава правото на Съюза /съобрази чл. 4, ал. 3 от Регл. 2988/95/ и предполага разходването на средства за предоставяне на облагата, което води до засягане на общия бюджет на Съюза.
В случая относими към създаването на изкуствени условия са действията на предлагащото сдружение по одобряване на програмата, по избора на прилагаща организация и изпълнение на промоционалната програма.
От анализа на документите за поръчката за посочената промоционална програма, по която бенефициер е НСГБ, е установено, че при избора на прилагаща организация не са спазени изискванията за състезателна процедура. Пренебрегнат е икономическият аспект на процеса, като не е взета предвид цената, нито най-доброто съотношение между качество и цена. Вместо това стойността на договора е била предварително определена и оферентите са били поканени само да представят подробна разбивка на бюджета и графика на дейностите. В спецификациите на конкурсната процедура, са използвани широки критерии, които не оставят възможност за конкуренция по отношение на цената или обхвата на предложените дейности. Така са създадени условия, при които съответните критерии не са имали за цел да се определи икономически най-изгодната оферта, а са били свързани с оценката на способността на оферентите да изпълнят договора, което компрометира допустимостта на финансирането на програмата и нарушава разпоредбите на чл. 6 от Регламент 3/2008 на Съвета. Тези констатации се съдържат в доклада на ОЛАФ и не са оборени от страна на жалбоподателя.
На следващо място са констатирани недостатъчни финансови средства на предлагащата организация НСГБ. Както е констатирано в оспорвания акт и съгласно заключението на експерта по СсчЕ, в действителност програмата е била предварително финансирана от прилагащата организация - Икономотехники ООД. НСГБ е получило множество заеми, включително ресурси за финансиране на самоучастието си в размер на 20%. За изпълнението на проекта Насладете се на черешите на ЕС Мултинационална програма за информация и промотиране на пресни череши, НСГБ е получило от Икономотехники ООД заеми в размер на 1 203 514 евро. Независимо, че вещото лице е уточнило, че голяма част от тези заеми са погасени от сдружението, то релевантно е тяхното предоставяне от прилагащата организация във връзка с установяване на финансовите отношения между НСГБ и Икономотехники ООД при подготвителните действия за предоставянето на помощта по сключения между ДФЗ и НСГБ договор. В тази връзка неправилно съдът е приел това обстоятелство за немотивирано с аргумент, че не са изложени съображения защо получването на заеми се счита за нарушение и по какъв начин е ощетен бюджетът на ЕС. След като изпълняващата организация е предплатила 20 % от стойността на програмата вместо бенефициера, то това обстоятелство е невъзможно да се е осъществило без знанието на бенефициера, който е участвал в сключването на договорите за заем. Ето защо, необосновано първоинстанционният съд е приел, че не са доказани от обективна и субективна страна изкуствени условия за получаване на европейско финансиране./ така и Решение 4424 от 10.04.2024г. по адм. д. 9469/2023г., VIII отд. на ВАС./
Относно останалите две нередности използване на подизпълнители и завишаване на цените първостепенният съд не е съобразил, че в промоционалната програма Икономотехники ООД е декларирало, че при изпълнението на същата няма да бъдат използвани подизпълнители. При анализа на проектната документация обаче е констатирано, че гръцкото дружество е възложило повечето от дейностите по промоционалната програма на подизпълнители, без да уведоми за това предварително националния компетентен орган. Установени са трима подизпълнители A.Mitsicoudis & Sia E.E., Маркет Мейкър БГ ЕООД и Уърл Адв ЕООД, като основният подизпълнител на Икономотехники ООД - A.Mitsicoudis & Sia E.E., също без предварително уведомление допълнително е възложил значителен обем от дейностите на Маркет Мейкър БГ ЕООД. Анализът на счетоводните данни, получени от Маркет Мейкър БГ ЕООД, е показал, че по-голямата част от фактурите, издадени от A.Mitsicoudis & Sia E.E., не са били платени.
Наред с това, данните от приложените фактури показват, че в процеса на възлагане на дейностите на подизпълнители и подподизпълнители цените за изпълнение на промоционалните програми са били завишени. Този извод се подкрепя от обстоятелствата, че в някой случаи съществуват значителни разлики между сумите, фактурирани от действителните доставчици на услуги и сумите, декларирани от подизпълнителите, а в други случаи не са извършени плащания към доставчиците. Така на прилагащата организация са били изплатени повече средства от ЕС, отколкото са действително са били изплатени по дейностите. Този извод не се опровергава от събраните доказателства за отделно фактуририране на услугите по рекламиране на български и гръцки череши във връзка с изпълнението на програмата и изводите на експерта по ССчЕ в тази връзка, тъй като представените фактури, издадени само от един от проверeните от OLAF изпълнители, не променят установените факти и обстоятелства спрямо останалите поддоставчици.
Основателно касаторът поддържа, че първостепенният съд не е съобразил доказателствената сила на окончателния доклад на Европейската служба за борба с измамите. Докладът по чл. 11, § 1 от Регламент /ЕС, Евратом/ 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите /OLAF/, и за отмяна на Регламент /ЕО/ 1073/1999 г. на Европейския парламент и на Съвета и Регламент /Евратом/ 1074/1999 на Съвета се ползва с материалната доказателствена сила по чл. 11, § 2, изр. 2 от Регламента. Неправилно е приел, че същия, ведно с представените към него доказателства, не доказва твърдените от административния орган обективни обстоятелства от които следва, че въпреки формалното спазване на предвидените в съответната правна уредба условия целта, преследвана с тази правна уредба, не е постигната. От друга страна, всички описани действия е невъзможно да се осъществят без знанието на бенефициера, който е участвал в тях. Поради това необосновано решаващият състав е счел, че не са доказани от обективна и субективна страна изкуствени условия за получаване на европейско финансиране. При възприемането на създадените изкуствени условия за получаване на облагата администрацията е дължала отстраняване на последиците от неоснователното имуществено разместване с отнемане на незаконно придобитата облага.
Като е приел друго, АССГ е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено.
Изходът от производството по жалбата против АУПДВ зависи от тълкуването на правилата относно погасителната давност, предвидени в член 3, параграф 1 от Регламент 2988/95 (ЕО, ЕВРАТОМ) 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (Регламента).
Първоинстанционният съд не се е произнесъл по възражението за погасяване по давност на процесното публично вземане. Такова възражение може да се направи и за първи път пред касационния съд, но доколкото в касационното производство е в сила забраната за фактически установявания (чл.220 АПК), а всички релевантни за прилагането на правилата на погасителна давност факти не са установени, след отмяната на първоинстанционното решение, делото следва да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.
При новото разглеждане на делото, за да се произнесе по възражението за давност, съдът трябва да съобрази следните задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, които следват от практиката на Съда на ЕС по тълкуване на чл.3 от Регламент 2988/95:
Съгласно член 3, §1, ал.1, изречение първо от Регламента, срокът за давност за процедурите е четири години от момента, в който нередността по смисъла на член 1, параграф 1 е извършена. Този срок цели да гарантира правната сигурност на икономическите оператори (вж. в този смисъл решение на СЕС от 11 юни 2015г. по дело С-52/14, Pfeifer & Langen GmbH & Co. KG, ECLI:EU:C:2015:381, т.24 и цит. там практика). Те трябва да са в състояние да установят кои техни операции са породили окончателни последици и кои все още могат да бъдат обект на преследване.
Посоченият срок се прилага както за нередностите, които водят до налагане на административна санкция по смисъла на член 5 от този регламент, така и за нередностите като разглежданата в настоящия случай, които са предмет на административна мярка в съответствие с член 4 от регламента, състояща се в отнемане на незаконно придобитата облага (вж. в този смисъл решения Handlbauer, C 278/02, EU:C:2004:388, т. 33 и 34, Josef Vosding Schlacht-, Kьhl- und Zerlegebetrieb и др., C 278/07C 280/07, EU:C:2009:38, т. 22, както и Cruz & Companhia, C 341/13, EU:C:2014:2230, т. 45).
Съгласно практиката на Съда на ЕС, извършването на нередност, с което започва да тече давностният срок, предполага изпълнението на две условия, а именно: действие или бездействие на икономическия оператор, представляващо нарушение на правото на Съюза, както и вреда или потенциална вреда, причинена на бюджета на ЕС. Давностният срок започва да тече от извършването на нередността, т. е. от момента, в който са настъпили както действието или бездействието на икономическия оператор, представляващо нарушение на правото на Съюза, така и вредата, причинена на бюджета на ЕС, като началният момент на давностния срок винаги е датата на по-късното събитие (решение от 06.10.2015 г. на СЕС по дело С-59/14, Hauptzollamt Hamburg-Jonas, ЕCLI:EU:C:2015:660,т. 24-26 и решение от 03.10.2019 на СЕС по дело С-378/18, Firma Ernst Kollmer Fleischimport und export ECLI:EU:C:2019:832, т. 33).
По чл. 3, § 1, ал. 2 от Регламента, в случай на продължаваща или повторно извършена нередност срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. В случай на многогодишна програма срокът за давност във всеки случай продължава, докато програмата изрично не бъде прекратена.
Дадена нередност е продължаваща или повторно извършена по смисъла на член 3, параграф 1, втора алинея от Регламента, когато тя е допусната от оператор, който получава икономически облаги от съвкупност от сходни операции, които нарушават една и съща разпоредба от правото на Съюза (вж. решение Vonk Dairy Products, C 279/05, EU:C:2007:18, т. 41 и цит. Решение по дело С-52/14, т.49).
Процесната програма е многогодишна, защото има за предмет популяризиране на определени видове хранителни продукти, предвидено е да се изпълнява три години и да се финансира със средства на Европейския съюз. (решение от 11 юни 2015 г., Pfeifer & Langen, C 52/14, EU:C:2015:381, т. 21 и Решение от 15 юни 2017, Lietuvos Respublikos aplinkos ministerijos Aplinkos projektш valdymo agentыra, С-436/2015 ECLI:EU:C:2017:468, т.43 и следващи).
Според второто изречение на чл.3, §1, ал.2 от Регламента, краят на давностния срок зависи от изричното прекратяване на програмата. Приложимият за многогодишни програми давностен срок по член 3, параграф 1, втора алинея, второ изречение от Регламент 2988/95 позволява единствено удължаване, но не и скъсяване на давностния срок. (цит. Решение от 15 юни 2017г., С 436/2015, т.69).
Съгласно чл.3, §1, ал.3 от Регламента, срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността. Срокът за давност започва да тече отново след всяко действие, което го прекъсва.
Според т.1 от диспозитива на Решение от 11 юни 2015 г., Pfeifer & Langen, С 52/14, член 3, параграф 1, трета алинея от Регламента трябва да се тълкува в смисъл, че понятието компетентен орган съгласно тази разпоредба означава органа, компетентен съгласно националното право да предприема въпросните действия, свързани с разследване или преследване, като същият може да бъде различен от органа, предоставящ или осъществяващ събирането на неправомерно получени във вреда на финансовите интереси на Съюза суми.
Точка втора от диспозитива на същото решение сочи, че действия, свързани с разследването или преследването на нередност, са били нотифицирани на проверяваното лице по смисъла на тази разпоредба, когато съвкупност от фактически обстоятелства позволяват да се направи извод, че съответните действия, свързани с разследване или преследване, наистина са били нотифицирани на това лице. При юридическите лица посоченото условие е изпълнено, ако съответното действие наистина е било съобщено на лице, чието поведение може в съответствие с националното право да се вмени на юридическото лице.
Според т.3, за да се квалифицира като действие, свързано с разследване или преследване по смисъла на тази разпоредба, съответният акт трябва достатъчно точно да определя операциите, по отношение на които съществуват подозрения за нередности. Това изискване за точност обаче не включва необходимостта този акт да упоменава, че е възможно налагането на санкция или на определена административна мярка.
Независимо от прекъсването на давностния срок, на основание чл.3, §1, ал.4 от Регламента, този срок изтича най-късно на датата, на която изтича срок равен на двукратния давностен срок, ако компетентните власти не са наложили санкция, освен ако административната процедура не е била отложена в съответствие с разпоредбите на член 6, параграф 1. Предвиденият в тази алинея срок започва да тече по отношение на продължаваща или повторно извършена нередност от датата на нейното прекратяване, независимо към кой момент националната администрация е узнала за нередността. (Решение от 11 юни 2015 г., Pfeifer & Langen, С 52/14, т.69).
На основание чл.3, § 3 от Регламента, държавите-членки запазват възможността да прилагат срок, който е по-дълъг от този, предвиден в параграфи 1 и 2 съответно.
Съгласно чл.171, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), публичните вземания (каквото е процесното на основание чл.162, ал.2, т.8 ДОПК) се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.
Според ал.2 на същата разпоредба (Доп. ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г., изм. и доп., бр. 64 от 2019 г., в сила от 13.08.2019 г., изм., бр. 105 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.), с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато:
- задължението е отсрочено или разсрочено;
- вземането е предявено в производство по несъстоятелност;
- е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение;
- изпълнението е спряно по искане на длъжника;
- е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа.
При новото разглеждане на делото, при спазване на указанията, съдът следва да установи кога от НСГБ е получено последното плащане по процесната промоционална многогодишна програма и в зависимост от този момент да изясни от кога тече давностният срок за погасяване на процесното публично вземане; прекъсвано ли е течението на този срок, съответно изтекъл ли е 5-годишният давностен срок към момента на образуване на производството по издаване на АУПДВ. / така и Решение 4729 от 03.05.2023г. по адм. д. 9415/2022г., I отд. на ВАС/
Претенциите на страните за разноски следва да се разгледат при новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал.3 АПК.
Мотивиран така и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение