Решение № 5448 от 11.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 958/2020 г.

Решение № 5448 от 11.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 958/2020 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС), подадена против решение № 7072 от 19.11.2019 г. по адм. дело № 7248/2019 г. на Административен съд София – град (АССГ), с което е отменена издадена от касатора заповед № 3-1262 от 15.05.2019 година. С тази заповед на Н. Е. на основание чл. 92, ал. 1, изр. първо, във връзка с чл. 90, ал. 1, т. 5, чл. 91, ал. 1, т. 6 и чл. 88, ал. 2, т. 4 от ЗДАНС е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното й правоотношение, считано от датата на връчване на акта. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Конкретните съображения за неправилност и необоснованост, посочени в жалбата, са: подаването на ежемесечни декларации по реда на чл. 18, ал. 2 от Наредбата за командировъчните средства при задграничен мандат (НКСЗМ) е субективно имуществено право на командирования служител, а не част от неговите служебни задължения. Поради това изводът на съда, че подаване на декларации с невярно съдържание и получаване на неследващи се командировъчни пари не може да се квалифицира като съставомерно нарушение по чл. 91, ал. 1, т. 6, предложение второ от ЗДАНС, тъй като било свързано с изпълнение на професионални функции и отговорности, е неправилен. В случая било налице експлоатация на службата извън служебните задължения и в резултат на това служителката на ДАНС Е. е получила имотна облага, използвайки служебното си положение на командирован служител. Като аргумент за съществено нарушение на съдопроизводствените правила в жалбата се сочи, че е нарушен чл. 171, ал. 1 от АПК, тъй като по делото не е представена длъжностната характеристика за длъжността на задграничния представител или документ, който да сочи длъжностните му задължения, като не е било дадено и указание от съда за събирането му. Ответникът – Н. Е. чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли решението на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, състав на пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на АССГ е постановено в съответствие с материалния закон. От установената по делото фактическа обстановка е видно, че уволнената с обжалваната заповед служителка на ДАНС е подавала декларации по чл. 18 от НКСЗМ, съдържащи неверни данни, като същата твърди, че е била подведена относно съдържанието им от счетоводителя, който ги е приемал. Така установеното нарушение обаче не осъществява състава на чл. 91, ал. 1, т. 6 от ЗДАНС, а именно използване на служебното положение за лична облага. За да е налице това нарушение следва проявлението му да е извън рамките на служебните взаимоотношения и институцията. Под "използване на служебното положение" се има предвид експлоатация на службата в извън служебната дейност. Константна е практиката, че за да е осъществен състава по чл. 91, ал. 1, т. 6 от ЗДАНС е необходимо длъжностното лице да използва или да експлоатира служебното си положение /длъжностното си качество/ за реализацията на една извънслужебна дейност, при което това именно негово /служебно/ длъжностно качество го улеснява да набави за себе си или за другиго противозаконна облага. В случая Н. Е. е попълнила, подписала и подала декларации по чл. 18, ал. 2 от НКСЗМ, в изпълнение на регламентирано в цитираната Наредба задължение, произтичащо от факта на командироването й в дипломатическото представителство на РБългария в Лондон. Подаваните декларации, тоест действията на жалбоподателката са именно в изпълнение на професионалните й функции и отговорности. Същите по никакъв начин не са насочени към използване на служебното положение /властта/, произтичаща от заеманата от нея държавна служба за лично облагодетелстване. Е. е действала в изпълнение на задължения произтичащи от Наредбата, във връзка със служебната си дейност, не и извън нея. Не може да бъде възприет довода, посочен в касационната жалба, че подаването на ежемесечни декларации по реда на чл. 18, ал. 2 от НКСПЗМ е субективно имуществено право на командирования служител, а не част от неговите служебни задължения. Съгласно чл. 18 на цитираната наредба командированият служител е длъжен да уведоми предварително изпращащата администрация дали членове на семейството му ще пребивават заедно с него в приемащата държава по време на командировката за срок, не по-малък от предвидения в чл. 17, ал. 1-6, както и да уведомява за всяка настъпила промяна, включително в случаите по чл. 17, ал. 2 и 3. За удостоверяване на обстоятелството по ал. 1 служителят попълва ежемесечна декларация за броя на дните, през които членовете на семейството му са пребивавали на територията на приемащата държава в съответния месец. Видно е, че текстът на разпоредбата е императивен и създава задължение за служителя да уведомява изпращащата администрация за тези обстоятелства. Подадените от нея декларации /макар и с неверни данни/ са в изпълнение на присъщите за командированите служители задължения. Доколкото са налице декларирани неверни данни, то това безспорно осъществява състав на дисциплинарно нарушение, което обаче не може да бъде подведено под нормата на чл. 91, ал. 1, т. 6 от ЗДАНС "използване на служебно положение". Извършеното нарушение не е съставомерно по чл. 91, ал. 1, т. 6 от ЗДАНС. Тази разпоредба по принцип намира приложение при констатиране на корупционни практики в администрацията. Поведението на служителя в случая не разкрива използване на служебно положение в извънслужебна дейност с цел лична или на трето лице облага. Жалбоподателката попълвайки и подавайки декларациите е изпълнявала служебни задължения. Това че, в тях са се съдържали неверни данни би могло да доведе до ангажиране на дисциплинарна отговорност, но за друг вид нарушение. Съдът дължи произнасяне по законосъобразността на оспорения акт на посочените в него правни и фактически основания. Описаното поведение е несъставомерно по посочената в обжалваната заповед норма на чл. 91, ал. 1, т. 6 от ЗДАНС. Доколкото нарушението на Н. Е. се свързва с деклариране в изпълнение на служебните си задължения на неверни данни, което макар и да е довело да получаване на неследващи й се парични средства, то е налице неправилна правна квалификация по чл. 91, ал. 1, т. 6 от ЗДАНС, което обуславя материална незаконосъобразност на оспорената заповед. При постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК първоинстанционният съд извършва проверка на законосъобразността на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК. Решението е постановено след подробно обсъждане на доводите и възраженията на страните, а изводите на съдебния състав са мотивирани и направени след съвкупна преценка на всички събрани доказателства. Тъй като основният предмет на правния спор е дали извършеното нарушение е такова по чл. 91, ал. 1, т. 6 от ЗДАНС и за отговора на този въпрос по делото са събрани всички доказателства настоящият състав счита, че решаващият състав не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 171, ал. 1 от АПК като не е дал указания на страните да бъдат представени доказателства за длъжностната характеристика за длъжността на задграничния представител или документ, който да сочи длъжностните му задължения. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Решението на АССГ е постановено в съответствие със събраните доказателства. Представените по делото писмени доказателства аргументират становището на съдебния състав, че заповедта е издадена при спазване на формалните и процесуални изисквания на закона, но както вече се посочи нарушението неправилно е квалифицирано по чл. 91, ал. 1, т. 6 от ЗДАНС, което правилно е довело до отмяна на оспорената заповед. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспореното решение е в съответствие с материалния закон, постановено е при спазване на съдопроизводствените правила и се обосновава от събраните доказателства. Не са налице основания за неговата отмяна, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски в размер на 720 лева. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК Върховният административен съд, пето отделение,