Решение № 3298 от 28.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1106/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна и частна жалба, подадени от Национална агенция за приходите (НАП) против решение 23496 от 14.11.2024 г., постановено по адм. д. 5497/2021 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), в частта, с която НАП е осъдена да заплати на К. Д. К. сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата и в частта с присъдените разноски, и против разпореждане 26718 от 11.12.2024 г. (с характер на определение), постановено по същото дело, с което е оставено без разглеждане искането на НАП за изменение на решение 23496 от 14.11.2024 г., в частта относно присъдените разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Иска решението да бъде отменено в обжалваните части. Подробни съображения излага в касационната жалба и в открито заседание. Претендира разноски по представен списък. Ответникът К. Д. К. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски по представен списък. Частния жалбоподател НАП навежда доводи за неправилност на обжалваното разпореждане, постановено по реда на чл. 248 ГПК. Иска разпореждането да бъде отменено. Ответникът по частната жалба К. Д. К. изразява становище за неоснователност на частната жалба и правилност на оспореното разпореждане. Иска оспореното разпореждане да бъде потвърдено от касационната инстанция като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховната касационна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба и становище за липса на предмет на частната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Първоинстанционното производство е образувано по иск с правно основание чл. 82, § 1 във р. § 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защита на данните/ Регламент(ЕС) 2016/679/ ОРЗД), разгледан по реда на чл. 203 от АПК във вр. чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Ищцата К. К. претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лева, настъпили от неправомерното бездействие на НАП, изразяващо се в неизпълнение в достатъчна степен на задълженията на НАП по чл. 59, ал. 1 от Закона защита на личните данни (ЗЗЛД) и по чл. 24 и чл. 32 от Регламент(ЕС) 2016/679 да защити по сигурен начин данните на ищцата като гражданин, станало причина да бъде допуснат пробив в информационната система на НАП, довело до неразрешено разкриване или достъп до личните ѝ данни. Производството пред първоинстанционния съд се е развило при условията на чл. 226, ал. 1 от АПК, след отмяна на първоначално постановеното решение 4248/28.07.2020 г. по адм. дело 3892/2020 г. на АССГ, с решение 6664/03.06.2021 г. по адм. дело 9577/2020 г. на Върховния административен съд, Трето отделение, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. В решението на ВАС е определил правната квалификация на предявения иск по чл. 82 от ОРЗД и подлежащите на установяване факти: 1. наличие на материална или нематериална вреда; 2. нарушение на Регламент (ЕС) 2016/679; 3. причинна връзка между претърпяната вреда и нарушението на Регламента. Изложените от ищцата факти, изрично сочещи на допуснати от администратора на лични данни нарушения на задължения, които произтичат от чл. 24 и чл. 32 от Регламента за защита на данни, обуславят правна квалификация на иска по чл. 82, § 1 от Регламента. ВАС е посочил, че НАП има качество на администратор на лични данни по смисъла на чл. 4, т. 7 от ОРЗД, както и е дал задължителни указания за конкретно разпределение на доказателствената тежест между страните. При повторното разглеждане на спора от АССГ производството по делото е спряно до постановяване на Решение от Съда на Европейския съюз по дело С-340/2021, образувано по отправено преюдициално запитване от Върховния административен съд по адм. д. 1037/2021 г. След постановяване на решението от 14.12.2023 г. на трети състав на СЕС производството по административното дело пред АССГ е възобновено, а постановеното решението е съобразено с дадените задължителни тълкувания. В изпълнение на дадените указания от ВАС, с определение от 30.06.2021 г. първоинстанционния съд е посочил праната квалификация на предявения иск, правата и обстоятелствата, които не подлежат на доказване и е разпределил доказателствената тежест между страните, давайки съответните указания. При новото разглеждане от страна на ищеца е представена писмена молба с конкретни твърдения за бездействието на ищеца и в какво се изразяват претърпените неимуществени вреди в изпълнение на указания на административния съд, дадени в разпореждане от 21.12.2023 г. по делото не са ангажирани други доказателства както от ищеца, така и от ответника. За да постанови атакуваното пред настоящата инстанция решение, АССГ е приел от правна страна, че искът е с правно основание чл. 82, § 1 във вр. § 2 от Регламент(ЕС) 2016/679, а НАП в качеството на администратор на лични данни по смисъла на чл. 4, т. 7 от ОРЗД, не е изпълнила задължението си да предприеме ефективни мерки за предотвратяване на злоумишлен достъп до личните данни на ищеца. Независимо от приемането вътрешни правила и политики НАП не е осигурила достатъчна надеждност на информационната си система. Съобразявайки тълкуването на нормата на чл. 82, § 3 от ОРЗД, съдът е направил извод, че ответникът в качеството му на администратор на лични данни, не е изпълнил задължението си по предотвратяване изтичането на лични данни, при което е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на НАП, представляваща незаконосъобразното бездействие по предприемане на необходимите и ефективни действия, произтичащи от чл. 59 ЗЗЛД и чл. 24 и чл. 32 Регламент(ЕС) 2016/679 задължения. По отношение другите предпоставки, които следва да са налице за ангажиране отговорността на НАП - претърпяна вреда от страна на ищцата от това незаконосъобразно бездействие и причинна връзка между тях, АССГ е приел, че К. К. е изпълнила дадените ѝ изрични указания да докаже претърпените от него негативни преживявания с оглед представените доказателства (гласни) при първото разглеждане на спора (адм. д. 3892/2020 г., по описа на АССГ), като е приел, че по отношение на ищцата има изтичане на лични данни в резултат на неоторизирания достъп. По тези съображения съдът е осъдил НАП да плати на ищцата К. К. сумата от 500 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.07.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, както и за разноски по делото и адвокатското възнаграждение. Така постановеното съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно. Неправилно съдът е приел, че е налице втората предпоставка за основателност на исковата претенция. Ищцата твърди причинена неимуществена вреда, подробно описана в исковата молба. В т. 6 от диспозитива на решение Съда на Европейския съюз (СЕС) от 14 декември 2023 г. по дело С-340/2021, VB, ECLI:EU:C:2023:986, е посочено, че чл. 82, § 1 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че опасенията, които субект на данни изпитва, вследствие на нарушение на този регламент, от потенциална злоупотреба с неговите лични данни от трети лица, могат сами по себе си да представляват нематериална вреда по смисъла на тази разпоредба. Тежестта на доказване е на ищцата. Връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд е в резултат на съществено процесуално нарушение при разглеждане и решаване на спора на първа инстанция, поради което процесуалните действия, извършвани пред съда при първото разглеждане, включително и разпита на свидетеля, се считат за опорочени. Съгласно чл. 226, ал. 1 и ал. 2 АПК, при новото разглеждане производството се провежда по общия ред и започва от първото незаконосъобразно процесуално действие, послужило като основание за връщане на делото, като се допускат само писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни на страната, както и доказателства за новооткрити или новонастъпили обстоятелства. В случая такова незаконосъобразно процесуално действие е било неправилното разпределение на доказателствената тежест, поради което събраните във връзка с него гласни доказателства не могат да бъдат ценени. Въпреки дадените ѝ изрични указания при новото разглеждане да докаже настъпването на претендираните вреди, ищцата не се е справила с възложената ѝ доказателствената тежест и не е ангажирала гласни доказателства. Като е съобразил свидетелските показания, събрани при първоначалното разглеждане на спора, АССГ е допуснал процесуално нарушение и фактическите установявания въз основа на тях са необосновани. От ангажираните писмени доказателства от първоначалното разглеждане на спора пред съда изискана справка от НАП със съдържания За идентификатор 9009157337 има разпространени данни, които включват: ЕГН и имена. , се доказва нерегламентираното разпространение на личните данни на ищцата, както и техния обем. Съобразявайки свидетелските показания, събрани при първоначалното разглеждане на спора, АССГ е допуснал процесуално нарушение и фактическите установявания въз основа на тях са необосновани. Следователно от допустимите доказателства не се установяват факти, което да обуславят наличие на втората предпоставка за възникване на правото на обезщетяване на вреди по чл. 82 от ОРЗД, а именно претърпени неимуществени вреди. Следва да се отбележи, че неправилно първоинстанционният съд е обсъждал твърдените от ищеца нарушения от страна на НАП като администратор на лични данни на чл. 59, ал. 1 ЗЗЛД. Член 59 ЗЗЛД е неотносим към задълженията на НАП като администратор на лични данни. Разпоредбата се намира в Глава осма на ЗЗЛД, която регламентира правилата за защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществения ред и сигурност и тяхното предотвратяване. Като е достигнал до противоположен правен извод и е определил по справедливост обезщетение за неимуществени вреди АССГ е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна в тази част, а вместо него трябва да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен иска и за присъдените от първата инстанция 500 лв. Останалата част на съдебното решение, с която е отхвърлен иска до пълния предявен размер на претендираното обезщетение, се явява правилна като краен резултат и трябва да бъде оставена в сила, но поради изложение вече съображения относно недоказаност на правото на обезщетение, а не поради определянето на по-малък размер на обезщетение от претендираното. С оглед промяната в окончателния изход на спора обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и в частите относно присъдените на всяка от страните разноски по делото, а претендираните и направени от НАП разноски за всички инстанции за представителство от юрисконсулт, общо в размер на 470 лв. (по 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение за всяка една от съдебните инстанции и 70 лв. държавна такса за касационна инстанция) трябва да бъдат възложени изцяло в тежест на К. К.. С оглед окончателния изход на спора се оказва безпредметна и без правен интерес частната жалба, подадена от НАП против разпореждане 26718 от 11.12.2024 г. по адм. д. 5497/2021 г. на АССГ, постановено по реда на чл. 248 от ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение