Решение № 298 от 23.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1600/2007 г.

Решение № 298 от 23.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1600/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Ани Саралиева Производството е образувано по касационна жалба на Б. П. Ц. и Ц. П. А., чрез пълномощника им адв. В. Л., срещу решение № 2* от 01.12.2006 г. по гр. д. № 750/2006 г. на В. окръжен съд. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) и се иска отмяната му. Ответникът В. И. М. изразява становище за неоснователност на жалбата в писмена защита. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените отменителни основания и провери обжалваното решение, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок, срещу подлежащо на касационен контрол решение и е процесуално допустима. С обжалваното решение В. окръжен съд е отменил решението от 06.07.2006 г. по гр. д. № 738/2005 г. на Врачанския районен съд в частта, с която е уважен ревандикационния иск на Ц. П. А. и Б. П. Ц. против В. И. М. за самостоятелен обект, представляващ масивно жилище със застроена площ от 80 кв. м., от която сграда 8 кв. м. попадат в парцел ****, кв. 128, кад. № 451, а останалите 72 кв. м. в парцел ****, кв. 128, кад. № 452 по плана на гр. К. от 1996 г., и е отменен нотариален акт № 198, т. II, рег. № 2538, дело № 188 от 19.05.2005 г. на нотариус Р. С. с район на действие Врачански РС за придобиване на същия имот на основание давностно владение от ответника и нотариален акт № 188, т. V, рег. № 6228, дело № 579 от 20.12.2005 г. на същия нотариус за поправка на първия нотариален акт, и е отхвърлил иска с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на имота. Установено е по делото, че с нот. акт № 151/1939 г. Радко Х. наследодател на праводателката на ищците С, е закупил * ид. част от дворно място, цялото с площ 1000 кв. м., в с. К. А с нот. акт № 52/1941 г. Вачо В. наследодател на ответника е придобил другата * ид. част от същия имот. Със заявление от 30.12.1949 г. двамата съсобственици са поискали съсобствения им имот да бъде разделен на два отделни имота. Със заповед № 74/06.03.1950 г. на началник на служба "Кадастър и регулации" към В. окръжна техническа служба е утвърдено разделянето на парцела на два отделни парцела VII-248 и VIII-248 в кв. 53 по плана на с. К., като за изменението е изготвена скица и е сведено до знанието на съответната служба в Министерството на националното стопанство и благоустройството. Според заключението на съдебно-техническата експертиза по одобрения през 1915 г. първи кадастрален и регулационен план на с. К. са били урегулирани два парцела, но не са били приложени на място и имота се е ползвал по старите граници, а последващия план е одобрен през 1969 г. Въз основа на доказателствата-гласни и писмени въззивният съд е приел, че процесната сграда-масивна едноетажна, е построена от В. В. през 1944 г. От заключението на вещото лице е установено, че при подялбата на общия имот на два отделни парцела част от сградата около 72 кв. м. попада в дела на Р. Х., а останалата част около 8 кв. м. в имота на В. В. От свидетелските показания съдът е извел извод, че сградата е ползвана само временно от Р. Х. за обущарница, а преимуществено от В. В., на когото различни лица и организации, които са я използвали с различно предназначение са заплащали наем. Съгласно АДС № 137/27.09.1966 г. от В. В. са отчуждени и са станали държавна собственост застроено дворно място с площ 550 кв. м., представляващо парцел **** кв. 53 по плана на с. К. и сгради, вкл. масивна сграда с площ 80 кв. м., построена 1944 г. Съгласно АДС№ 39/28.12.1979 г. от С. М. и две други лица са били отчуждени за озеленяване и са станали държавна собственост дворно място от 500 кв. м., представляващо парцел **** пл. № 4* двуетажна масивна жилищна сграда с площ 623 кв. м., магазинна част от 167 кв. м., лятна кухня, курник. С решение от 07.04.1995 г. по адм. д. № 1162/1994 г. на ВрОС е отменено отчуждаването на имотите на В. В. и на наследниците му е възстановено правото на собственост. Получената като обезщетение сума е внесена в полза на общината на 05.05.1995 г. и със заповед № 84/16.05.1995 г. на кмета на Община К. С. актът за държавна собственост е отписан от актовите книги. През 1996 г. реституираният на ответника парцел **** изкупен от общината, но без сградите. Със заповед № 113/18.05.1992 г. са реституирани имотите на С. М., която с нот. акт № 83/24.12.1992 г. е прехвърлила на ищците дворище пл. № 452 в кв. 105 по плана на гр. К. с площ 500 кв. м., заедно с намиращата се в него двуетажна жилищна сграда и други подобрения. С нот. акт № 198/19.05.2005 г., поправен с нот. акт № 188/20.12.2005 г. ответникът е признат за собственик на процесната сграда на основание давностно владение. Въззивният съд е направил извод, че ищците не са доказали по несъмнен начин правото си на собственост по отношение на процесната сграда. Те не притежават документ, който да ги легитимира като собственици на същата. Тя не фигурира като отчуждена от праводателката им, а също и в нот. акт № 83/1992 г., на който те се позовават. Приел е също, че не е налице и третата предпоставка за уважаване на ревандикационния иск, а именно ответникът да владее имота без правно основание. Правото на собственост на ответника е възстановено със съдебно решение от 1995 г., неговото владение на правно основание е добросъвестно и през 2000 г. е придобил сградата по давностно владение съгласно чл. 79, ал. 2 ЗС. Жалбата е неоснователна. Ищците- касатори в настоящото производство не са провели успешно пълно и главно доказване на твърдяното тяхно право на собственост върху процесната сграда. Разпоредбата на чл. 92 ЗС е неприложима, защото към момента на построяване на сградата - 1944 г. Радко Х. не се легитимира като индивидуален собственик на дворното място, а от 1944 г. данните по делото сочат, че сградата преобладаващо се е владяла от наследодателя на ответника - В. В. И когато е била ползвана временно от Р. Х., свидетелят Т казва, че е била собственост на В. В. Не са налице необсъдени доказателства, събрани в инстанциите по същество, от които да може да се направи категоричен извод за право на собственост на праводателката на касаторите върху сградата. В съответствие с доказателствата е изводът на съда, че процесната сграда е отчуждена от наследодателя на ответника и реституирана на наследниците. Правилно съдът е отрекъл, че тази сграда е била отчуждена като бивша собственост на праводателката на ищците. В допълнение към изложеното от въззивния съд в тази връзка следва да се посочи и, че фигуриращата в АДС№ 39/1979 г. "магазинна част" с площ от 167 кв. м. е част от двуетажната масивна сграда, построена 1938 г. - видно от оценителния протокол от 08.06.1977 г. /л. 45-48 от първоинстанционното дело/, а не едноетажна масивна сграда с площ 80 кв. м. След като не е доказано по категоричен начин право на собственост на ищците, то следва, че първата предпоставка по чл. 108 ЗС не е налице, което е достатъчно основание за отхвърляне на ревандикационния иск. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и въззивното решение трябва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I г. о.