Решение № 11532 от 3.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5848/2015 г.

Решение № 11532 от 3.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5848/2015 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Виктор Гиров" със седалище гр. Батак, област Пазарджик, срещу решение № 169 от 12.03.2015 г., постановено от Административен съд - Пазарджик по адм. дело № 896/2014 г. В касационната жалба се съдържат твърдения за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго решение, с което да бъде отменен оспореният административен акт. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Пазарджик е отхвърлил жалбата на ЕТ "Виктор Гиров" против заповед № 03-РД/1063 от 12.06.2014 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която е отказано да бъде финансирано заявлението му за подпомагане с идентификационен № на проекта 13/311/00959 и със стойност на проекта 558 600,00 лв. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган във формата на мотивирана писмена заповед, издадена в съответствие с относимите материалноправни разпоредби, при спазване целта на закона, като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. Налице били посочените в акта фактически и правни основания за постановяване на обжалвания отказ. Съдът е съобразил даденото с чл. 13, ал. 1, т. 5 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване на неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба № 30) задължително условие, на което следва да отговаря кандидатът за подпомагане, за да бъде удовлетворено искането му, като е приел, че изпълнението на същото не е било доказано от жалбоподателя, въпреки че са му били дадени указания с уведомително писмо изх. № 01-6500/13613 от 1.11.2013 г. Налице било и второто основание за отказ, а именно декларацията по чл. 13а, ал. 4, т. 1 и т. 2 (Приложение № 2а) от Наредба № 30, изискана с горепосоченото уведомително писмо, не била подписана и датирана от жалбоподателя. Неистинно било твърдението, че тази декларация била изискана повторно, тъй като такава според съда нямало сред документите по административната преписка. Декларация по чл. 3 и чл. 4 от Закона за малките и средни предприятия (ЗМСП) била подадена, но при въвеждането на нов образец за попълването й, правилно административният орган изискал нова декларация, каквато била представена, но неподписана и недатирана. Поради това съдът е приел, че е налице и основанието за отказ, предвидено в чл. 27, ал. 7 от Наредбата. Обжалваното решение е правилно. От данните по делото се установява, че касаторът ЕТ "Виктор Гиров" е подал на 17.05.2013 г. заявление за подпомагане по мярка 311 "Разнообразяване на неземеделски дейности", за което е получил идентификационен № на проекта 13/311/00959. При извършената административна проверка на заявлението са установени непълноти и липси, за които на кандидата е съобщено с уведомително писмо изх. № 01-6500/13613 от 1.11.2013 г., като му е указано, че същите следва да бъдат отстранени в 10-дневен срок от получаване на писмото. Сред документите, които е изискал административният орган са и такива, от които да е видно, че кандидатът е реализирал приходи от земеделска дейност през 2012 г., съдържащи всички необходими реквизити съгласно българското законодателство, както и коректно попълнена декларация за обстоятелствата по чл. 3 и чл. 4 от ЗМСП, утвърдена от министъра на икономиката и енергетиката със заповед № РД-16-731/20.05.2013 г. Поискана е и декларация по чл. 13а, ал. 4, т. 1 и т. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. С писмо вх. № 01-6500/13613 от 3.06.2014 г. кандидатът е отговорил, че съгласно приложена към заявлението за подпомагане справка-декларация е декларирал приход от произведена продукция - картофи, като доходът е реализирал в качеството си на физическо лице. Това било видно и от подадената и заверена от НАП декларация по чл. 50 от Закона за данъка върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Представени са били 4 бр. разписки за продажба на картофи. Представена е била декларация за обстоятелствата по чл. 3 и чл. 4 от ЗМСП по образец, утвърден със заповед № РД-16-731/20.05.2013 г. на министъра на икономиката и енергетиката, както и декларация по чл. 13а, ал. 4, т. 1 и т. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. По делото е назначена съдебно-почеркова експертиза, която като неоспорена от страните е кредитирана от съда. Вещото лице дава заключение, че Виктор Насков Гиров не е положил подписа си за "декларатор" в декларацията за обстоятелствата по чл. 3 и чл. 4 от ЗМСП, в декларацията по чл. 13а, ал. 4, т. 1 и т. 2 (Приложение № 2а) от Наредба № 30 от 11.08.2008 г., както и за "получил сумата" в разписки за получени суми с дати 10.06.2012 г., 1.07.2012 г., 28.05.2012 г. и 15.05.2012 г. При тези данни правилно административният съд е приел, че са били налице правните и фактически основания за отказ за финансово подпомагане по заявлението на ЕТ "Виктор Гиров". При констатирани нередовности административният орган е изпълнил законовото си задължение да изиска допълване на преписката и изясняване на обстоятелствата, въз основа на които да се отпусне исканото подпомагане. Неоснователно е възражението в жалбата, че тъй като декларация за обстоятелствата по чл. 3 и чл. 4 от ЗМСП, както и такава по чл. 13а, ал. 4, т. 1 и т. 2 от Наредбата били вече представени, такива не следвало да се изискват отново. От данните по делото се установява, че декларацията по чл. 13а, ал. 4, т. 1 и т. 2 (Приложение № 2а) от Наредба № 30 е била представена със заявлението за подпомагане, но след нейното подаване и преди издаване на оспорваната пред административния съд заповед, е настъпило изменение в чл. 13а, ал. 4, т. 1 и т. 2 и в Приложение № 2а от Наредба № 30. Тъй като тя удостоверява обстоятелствата по чл. 13а, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 30, на които касаторът следва да отговаря към момента на издаване на административния акт, правилно е изискано привеждане на декларацията с изискването на закона. А относно декларацията по чл. 3 и чл. 4 от ЗМСП, нова декларация е изискана поради промяна в нейната форма според Заповед № РД-16-731/20.05.2013 г. на министъра на икономиката и енергетиката. В тази връзка не може да се приеме възражението, че представената декларация по чл. 3 и чл. 4 от ЗМСП по стария образец била достатъчна, тъй като била актуална към момента на подаване на заявлението. Поради това правилно административният орган в хода на административната процедура е приложил процедурата по чл. 27, ал. 4 от Наредба № 30, която го задължава при възникване на необходимост от предоставяне на допълнителни документи при непълнота и неяснота на заявените данни, да уведоми с мотивирано писмо кандидата, който в срок до 10 работни дни от получаване на уведомяването трябва да представи изисканите му документи. Обратно на твърденията в касационната жалба, приетата и заверена от НАП годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2012 г. не доказва реализираните от заявителя приходи от земеделска продукция. В същата единствено в приложение № 3 са декларирани доходи от друга стопанска дейност, но за вид дейност е посочено единствено "картофи", без да е ясно каква е дейността с тях. Налице са и установените от административния орган противоречия в самата декларация, както и спрямо представения годишен отчет за дейността на предприятията, несъставящи баланс през 20012 г. Волята на законодателя е да се предостави финансова помощ на кандидати, които действително са получили печалба от производство на земеделска продукция, преработка на такава или осъществили услуги, директно свързани със земеделски дейности, нещо което нито представената ГДД, нито разписките за продажба на картофи доказват. Още повече, че от заключението на изслушаната по делото съдебно-графологическа експертиза се установява, че последните са неавтентични. Неоснователни са възраженията на касатора за нарушение на чл. 30 от АПК, тъй като административният орган не бил дал срок на заявителя да приподпише подадените от него декларации. В действителност в чл. 27, ал. 4 от Наредба № 30 е предвиден специален ред за отстраняване на нередовности или при възникване на необходимост за предоставяне на допълнителни документи при непълнота и неяснота на заявените данни. Тази процедура е изчерпана с изпращането на уведомително писмо изх. № 01-6500/13613 от 1.11.2013 г. Административният орган няма задължение да повтаря тази процедура. Освен това достатъчно основание за постановения отказ за подпомагане е непредставянето на документи, които несъмнено да докажат обстоятелствата за реализиран приход от земеделска дейност по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 5 от Наредба № 30. Административният орган няма задължение за извършване на други административни процедури, какъвто довод се изтъква в жалбата. На кандидата е изпратено уведомително писмо за констатираните неясноти относно коректното изчисляване на приходите от земеделска дейност и подробни указания за предоставяне на допълнителни писмени доказателства и данни, с оглед тяхното отстраняване. Това основание е достатъчно, за да се формира краен извод, че правилно както административният орган, така и първоинстанционния съд са приели за недоказано, че кандидатът не е формирал изисквания минимум от 50 % приход от земеделски дейности през предходната 2012 г. по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 5 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделска дейност" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., и като резултат проектът е недопустим за предоставяне на финансова помощ. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,