Решение № 11936 от 14.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3841/2009 г.

Решение № 11936 от 14.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3841/2009 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби: От СО район Панчарево срещу решение № 886/22.10.2008 г. на Административен съд София град, постановено по адм. д. № 4501/2007 г. Поддържа се твърдение за необоснованост и незаконосъобразност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Втората касационна жалба е от Виолета Петкова Тодорова срещу същото решение по същото дело на същия съд. Поддържа се нарушение на материалния закон. Представя скица. Ответницата по двете жалби - Стоилка Григорова ги оспорва писмено и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание. Заинтересованите страни не са взели становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура счита, че жалбата на СО район Панчарево е просрочена, тъй като обжалваното решение е съобщено на 10.11.2008 г., а жалбата е подадена след 14-дневния срок, на 08.12.2008 г. Втората касационна жалба според него е неоснователна, тъй като са изпълнени изискванията на § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Установено било, че на наследниците Тунчеви не може да се възстанови имота, който е спорен, а и за него е признато право на ползуване и по-голяма част от него е придобита от ползвателя в собственост. Касационната жалба на район Панчарево е просрочена. Видно от уведомлението за изготвяне на обжалваното решение, същото е било връчено на 10.11.2008 г. Четиринадесет дневния срок за обжалване по чл. 211, ал. 1 от АПК е изтекъл на 24.11.2008 г. Жалбата е подадена след тази дата - на 08.12.2008 г., поради което е просрочена и като такава процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане на основание чл. 215, т. 3 от АПК. Образуваното по нея производство на това основание следва да се прекрати. Втората касационната жалба на Виолета Тодорова е в срок и е процесуално допустима. По същество, по изложените в нея съображения за незаконсъобразност Върховният административен съд установи следното : Производството пред Административния съд е било образувано по жалба на Стоилка Григорова, ответница в настоящето производство срещу заповед на кмета на район Панчарево, с която й е отказано да придобие право на собственост върху 182 кв. м площ от имот № 205 в землището на с. Кокаляне като е прието, че не са налице условията на § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съдът е приел, че жалбата е основателна, тъй според цитираната разпоредба разликата над 600 кв. м до фактически ползуваната земя се възстановява на собствениците само когато е с размери не по-малки от 250 кв. м. и от нея може да се образува самостоятелен парцел. И тъй като в случая тази разлика е 182 кв. м, под изискуемия минимум, недопустимо е било кметът да откаже на ползвателката да придобие тази част от имота, поради което заповедта му е отменена като незаконсъобразна, а делото върнато като преписка на административния орган за ново произнасяне. Касаторката твърди, че изводите на съда са незаконосъобразни, но не излага съображения в подкрепа на това. Върховният административен съд споделя изводите на административния съд. От данните по делото е установено, че имот № 205 в по-голямата си част - 600 кв. е придобит като собственост от бившата ползвателка Стоилка Григорова. Останалата част от същия имот е с площ 182 кв. Претенции към тази част от бивши собственици не е установено да са налице. Съгласно § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ (Доп. - ДВ, бр. 68 от 1999 г.) Разликата над 600 кв. м и над 1000 кв. м до фактически ползваната земя се възстановява на собствениците за образуване на нови имоти с размери не по-малки от 250 кв. м при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона. Земите, от които не може да се образува нов имот, се заплащат от ползвателите на собствениците по пазарни цени в тримесечен срок от влизането в сила на оценката. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ. Разликата над 600 кв. м и над 1000 кв. м до фактически ползваната земя се възстановява на бившия собственик за образуване на нов имот (имоти) с размер не по-малък от 250 кв. м. Всеки нов имот се образува от една или повече съседни разлики, които се възстановяват на един и същ собственик. Разликите, от които не може да се образува нов имот, остават в имота, определен за ползвателя". Конкретният случая съответства на цитираните разпоредби. От останалите 182 кв. м не би могло да се обособи самостоятелен парцел. Същите са под допустимия минимум, поради което административният съд законосъобразно е отменил заповедта на кмета, с която е отказано на бившата ползвателка да придобие тази площ като част от останалите 600 кв. м, на които е станала собственик. И тъй като административният орган е този, който ще следва да издаде административен акт в този смисъл, като разреши изкупуването им, основателно делото му е върнато като преписка за извършване на съответните действия. По изложените съображения решението на административния съд е правилно. Не се установяват нарушения при издаването му и при липсата на отменителни основания ще следва да се остави в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд в състав на четвърто отделение