Решение № 10527 от 8.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13573/2009 г.

Решение № 10527 от 8.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13573/2009 г., V о., докладчик председателят Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Силвия Петкова Радева от гр. София срещу заповед № 132/01.09.2009 г. на министъра на физическото възпитание и спорта, с която на основание чл. 87а от Закона за държавния служител (ЗДСл) във връзка с чл. 1, ал. 3 и чл. 2 от Постановление на Министерски съвет № 195/06.08.2009 г., обн. ДВ, бр. 64/11.08.2009 г., Устройствения правилник на Министерство на физическото възпитание и спорта и утвърдено длъжностно разписание на ведомството в сила от 17.08.2009 г. е преназначена от длъжност "главен експерт" с ранг трети младши в дирекция "Държавна собственост", отдел "Управление на държавната собственост и инвестиционна политика", сектор "Управление на собствеността и безопасност на спортните обекти и съоръжения и труда" на Държавна агенция за младежта и спорта на длъжност "главен експерт" с ранг трети младши в дирекция "Физическо възпитание и спорт на учащите", отдел "Спортни училища" на Министерство на физическото възпитание и спорта и срещу заповед № ЧР-09-176/23.09.2009 г. на министъра на физическото възпитание и спорта, с която на основание чл. 107а, чл. 108, ал. 1 от ЗДСл във връзка с направено предложение № ЧР-09-169/15.09.2009 г. и получено писмено заявление вх. № ЧР-09-12/16.09.2009 г. от Силвия Петкова Радева на длъжност "главен експерт" в Дирекция "Физическо възпитание и спорт на учащите", отдел "Спортни училища" за прекратяване на служебното правоотношение по инициатива на органа по назначаването срещу уговорено обезщетение. Доводите са за незаконосъобразност на оспорените заповеди с искане за отмяната им. Ответникът - министърът на физическото възпитание и спорта оспорва жалбата чрез процесуалния си представител. Върховният административен съд, състав на пето отделение за да се произнесе взе предвид следното: По жалбата на Силвия Петкова Радева срещу заповед № 132/01.09.2009 г. на министъра на физическото възпитание и спорта. По силата на структурни промени, разпоредени с приетия с Постановление на Министерски съвет № 195/06.08.2009 г., ДВ бр. 64/11.08.2009 г. Устройствен правилник на Министерство на физическото възпитание и спорта Държавна агенция за младежта и спорта е закрита и съгласно чл. 1, ал. 2 от ПМС № 195 дейността, имуществото, архивът, правата и задълженията на закритата ДАМС преминават към МФВС, като служебните правоотношения със служителите от закритата администрация се уреждат при условията и по реда на чл. 87а от ЗДСл. На това правно основание жалбоподателката е преназначена от длъжност "главен експерт" с ранг трети младши в дирекция "Държавна собственост", отдел "Управление на държавната собственост и инвестиционна политика", сектор "Управление на собствеността и безопасност на спортните обекти и съоръжения и труда" на Държавна агенция за младежта и спорта на длъжност "главен експерт" с ранг трети младши в дирекция "Физическо възпитание и спорт на учащите", отдел "Спортни училища" на Министерство на физическото възпитание и спорта с оспорената заповед № 132. Административният акт е издаден в изпълнение на нормативно предписание от компетентния орган в писмена форма при спазени процедура и правилно приложени материалноправни норми. В конкретния случай жалбата срещу този индивидуален административен акт е подадена след заявено писмено приемане на предложение на органа по назначаването за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 107а от ЗДСл срещу обезщетение в размер на не повече от 6-кратния размер на последната получена месечна брутна заплата. При това положение и след свободно изразена воля за прекратяване на изпълнението на служебните функции в министерството от страна на жалбоподателката и последващото прекратяване на правоотношението на посоченото правно основание, настоящият състав на ВАС намира, че същата няма правен интерес от оспорване на заповед, с която се урежда продължаване на съществуващо служебно правоотношение, основано на преминаване на дейност от закрита администрация в друга, както разпорежда чл. 87а от ЗДСл. Жалбата в тази част като процесуално недопустима следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено. Жалбата на Силвия Радева против заповед № ЧР-09-176/23.09.2009 г. на министъра на физическото възпитание и спорта, с която на основание чл. 107а, чл. 108, ал. 1 от ЗДСл във връзка с направено предложение № ЧР-09-169/15.09.2009 г. и получено писмено заявление вх. № ЧР-09-12/16.09.2009 г. от Силвия Петкова Радева на длъжност "главен експерт" в Дирекция "Физическо възпитание и спорт на учащите", отдел " Спортни училища" за прекратяване на служебното правоотношение по инициатива на органа по назначаването срещу уговорено обезщетение е неоснователна. След извършена служебна проверка ВАС, състав на пето отделение намира, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с административнопроцесуалните правила, от компетентен орган и в съответствие с материалния закони и неговата цел. Заповедта е издадена на основание чл. 107а, ал. 1 от ЗДСл., чиято разпоредба предвижда прекратяване на служебното правоотношение по инициатива на органа по назначаването срещу уговорено обезщетение - органът по назначаването може да предложи на държавния служител прекратяване на служебното правоотношение срещу обезщетение в размер на не повече от 6-кратния размер на последната получена месечна брутна заплата. Ако служителят не се произнесе писмено по предложението в 7-дневен срок, смята се, че то не е прието. Между страните не се спори, че отправеното предложение № ЧР-09-169/15.09.2009 г. е прието от служителя на 16.09.2009 г. видно от представеното писмено съгласие на рег. № 01-00-ЧР-09-12/16.09.2009 г. от Силвия Радева. Прекратяването на служебно правоотношение по реда на чл. 107а, ал. 1 от ЗДСл. предполага постигане на взаимно съгласие между страните по служебното правоотношение, при условията, залегнали в закона. Нормата на чл. 107а от ЗДСл. не е императивна и за органа по назначаването е уредена единствено възможността да предложи на държавния служител прекратяване на служебното правоотношение срещу обезщетение в размер на не повече от 6-кратния размер на последната получена месечна брутна заплата, а право на служителя е да прецени дали да приеме предложението на административния орган, което задължително следва да бъде изразено писмено в 7-дневен срок. Съгласно ал. 2 на чл. 107а от ЗДСл., ако държавният служител приеме предложението по ал. 1, органът по назначаването е длъжен да му изплати уговореното обезщетение заедно с връчването на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. При постигнато взаимно съгласие на страните по служебното правоотношение за прекратяването му, правилно и в съответствие с материалния закон е произнесена оспорената заповед. Доводите за упражнена психическа принуда при приемане на предложението не се подкрепят от събраните по делото доказателства, поради което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ВАС пето отделение