Решение № 1050 от 29.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6383/2014 г.

Решение № 1050 от 29.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6383/2014 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Илмаз Хрюстем Осман от гр. Хасково, подадена чрез пълномощника й - адв. Иванов, против решение № 1591 от 13.03.2014 г., постановено по адм. дело № 10563/2013 г. по описа на Административен съд - София град. По поддържаните оплаквания за неправилност на оспореното решение поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила се иска отмяната му и решаване на спора по същество, алтернативно - връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - заместник-председателят на Патентно ведомство, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустимаq като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. При извършената съгласно чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка, съдът съобрази следното: С атакуваното решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на Илмаз Хрюстем Осман срещу Решение № 398/1.08.2013 г. на заместник-председателя на Патентно ведомство, с което се потвърждава решение от 28.12.2012 г. за отказ за регистрация на комбинирана марка с вх. № 114340 от 26.04.2010 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган в рамките на неговите правомощия, тъй като със Заповед № 647/25.07.2013 г. за заместване е посочен заместник-председателя на ПВ, който за времето на отсъствието на титуляра да изпълнява неговите функции. Счел е, че актът е постановен при спазване на правилата на процесуалния закон, в изискуемата форма и е надлежно мотивиран. Обосновал е извод за наличие на визираните в процесното решение материалноправни предпоставки на чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО, обуславящи отказа на органа да регистрира заявената марка. Преценил е, че възприятието на потребителите се определя от всички елементи в съвкупност, а не само от доминиращите такива, като идентичността на стоките, за които се отнася процесната марката и графичното сходство на елементите й с по-ранни марки създава вероятност от объркване на потребителите. Според съда установеното сходство между противопоставимите марки, преценено на фона на пълната идентичност на стоките, за които се отнасят и голямата известност на по-ранните марки, правят вероятността от объркване на потребителите значителна, поради което процесната марка не може да изиграе основната си функция по чл. 9 от ЗМГО да бъде знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица. С тези мотиви е приел административният акт за законосъобразен. Решението на съда е недопустимо. По силата на чл. 218, ал. 2 АПК за валидността, допустимостта и съответствието на съдебното решение с материалния закон касационният съд следи служебно. С определение от 9.12.2013 г. АССГ е конституирал като ответник по делото заместник-председателят на ПВ. Видно от призовките, съобщенията и протокола от проведеното открито съдебно заседание, първоинстанционното производство се е развило със страни: Илмаз Хрюстем Осман - жалбоподател и заместник-председателя на ПВ - ответна страна, в качеството му на издател на оспорения акт като заместващ председателя за времето на неговото отсъствие. Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК страни в съдебното производство са оспорващият и органът, издал административния акт. Задължение на съда е служебно да конституира страните - 154, ал. 1 АПК. В случая е безспорно, че оспореният акт е подписан от заместник-председателя на Патентното ведомство, но на основание заповед № 647 от 25.07.2013 г. на председателя на Патентно ведомство, представена по делото заедно с административната преписка - л. 45. Видно от цитираната заповед № 647 от 25.07.2013 г., атакуваното решение е издадено от заместник-председателя на Патентно ведомство в условията на заместване. Процесният акт е постановен в рамките на периода, в който на заместник-председателя с посочената заповед надлежно са възложени функциите на председател на Патентното ведомство. Тези констатации налагат извод, че проверяваното решение не е постановено спрямо и при участие на издателя на акта. Въпросите относно правния институт на заместване на титуляра при издаване на административен акт имат значение за правилното конституиране на страните по делото. При заместването компетентният орган възлага с изричен акт изпълнението на всички свои функции на определен от него заместник. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. В този смисъл е Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. по т. д. № 4/2002 г. на ОС на ВАС. В контекста на спорното правоотношение функциите на председателя в негово отсъствие от страната или когато ползва законоустановен отпуск, се изпълняват от заместник-председателя - чл. 4, ал. 3 от Устройствения правилник на Патентното ведомство. Нормативно определената функция на заместник-председателя на Патентно ведомство е да замества председателя, в случаите, когато по обективни причини той не може да изпълнява задълженията си. Поради това издател на административния акт е заместваният титуляр, а именно - председателят на Патентното ведомство. В случая заместването е осъществено при наличие на законово предвидена за това възможност, по отношение на лице, което има нормативно установена служебна функция на заместващ и поради фактическа невъзможност на титуляра да изпълнява функциите си - ползване на платен годишен отпуск. Налице е валидно предоставяне на правомощия по заместване, но само в рамките на изрично посочения период - 29.07.2013 г. - 6.08.2013 г. С издаването на акта заместник-председателят на ПВ не упражнява собствена компетентност, а действа от името на замествания титуляр. Заместник-председателят на Патентното ведомство е постановил оспореното решение именно в качеството си на председател на Патентното ведомство, тъй като към този момент е изпълнявал функциите на същия. В хипотезата, в която административният акт е издаден по заместване, страна в съдебното производство е замествания орган, а не заместващият. Съдът е следвало да конституира като ответник по делото не заместник-председателят, а председателят на Патентното ведомство. Неправилното конституиране на ответника по делото засяга процесуалната легитимация на страните в процеса, която е абсолютна предпоставка за допустимост на съдебното производство. Поради това първоинстанционното производство се явява недопустимо като проведено с ненадлежна страна и без участието на надлежната такава. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да конституира като ответник председателят на Патентното ведомство, с чието участие да проведе съдебното производство. Разноските за производството следва да бъдат възложени по реда на чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение