Решение № 12817 от 20.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5985/2023 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ и чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на СЪНИ ТУР ЕООД, представлявано управителя А. Палийски срещу Решение 61/12.01.2023г. постановено по адм. дело 1873/2022г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ Р-16001621003351-091-001/01.04.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение 271/27.06.2022 г. на Директора на Дирекция ОДОП - Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. На първо място, касаторът твърди, че съдът не е изложил мотиви относно увеличението на финансовия резултат на дружеството за 2018г. със сумата от 54 752.28 лева, както и със сумата от 17 157.67 лева за 2020г., в резултат на което е намалена данъчната загуба за данъчните периоди. Сочи се, че съдебния акт не съдържа отговор на всички възражения в жалбата, като се оспорват като неправилни изводите на съда за законосъобразност на ревизионния акт. Иска се отмяна на съдебния акт и постановяване на друг, с който да се отмени ревизионния акт и се присъдят разноски. Ответната страна Директорът на дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП, представлявана от юрк. Янев оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС-Пловдив е бил Ревизионен акт /РА/ Р-16001621003351-091-001/01.04.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение 271/27.06.2022 г. на Директора на Дирекция ОДОП - Пловдив при ЦУ на НАП. Съдът е достигнал до извод за законосъобразност на РА, като е приел за правилно увеличението на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2015 г. по реда на чл. 78 от ЗКПО, във вр. с чл. 75 и 81 от с.з. и СС 18, в размер на 268 740.00 лв. и за 2019 г. по реда на чл. 78 от ЗКПО, във вр. с чл.15 и чл. 16, ал. 1 и ал. 2 от с.з., §1, т. 32 от ДР на с.з. и СС 18, в размер на 226 622.00 лв., въз основа на което допълнително са установени задължения за корпоративен данък за 2015г. и 2019г. Решението е неправилно поради допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което обуславя отмяна на съдебния акт и връщане на делото на друг състав на същия съд за ново разглеждане. Касационната инстанция намира, че решението не отговаря на необходимото съдържание, разписано в чл. 172а, ал. 2 АПК, а именно същото не съдържа мотиви, в които да са посочени становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. В обжалвания съдебен акт липсва изложение на фактите и обстоятелствата, установени в хода на ревизионното производство, включително издадените актове заповед за възлагане на ревизия, ревизионен доклад и ревизионен акт. От съдържанието на решението не става ясно какви са фактите, които счита съдът за установени, какъв е предметът на спора и съответно, дали са налице фактическите основания за издаване на ревизионния акт, доказани ли са те от органите по приходите, респ. как съдът е достигнал до извод за материална законосъобразност на процесния ревизионен акт. В съдебния акт съдът е посочил единствено, че с оспорения РА по отношение на СЪНИ ТУР ЕООД допълнително е установен корпоративен данък за 2015 г. и 2019 г. общо в размер на 31 304,15 лв. и лихви 17 152,97 лв., както и намалена декларираната данъчна загуба за 2018 г. и 2020 г., съответно с 54 752,28 лв. и 17 157,67 лв. В решението, обаче, липсват фактически установявания, не са посочени нито има обсъждане, анализ и преценка на доказателствата, събрани в хода на ревизията, не е посочено какво е установено от приходните органи. На следващо място, административния съд е достигнал до извод за законосъобразно увеличение на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2015г. и 2019 г. без да са изложени конкретните факти и обстоятелства, въз основа на които е направен извода. В тази връзка касационната инстанция намира за основателно оплакването на касационния жалбоподател за необсъждане на събраните в хода на ревизията доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност. Основателно е и възражението, че съдебното решение не съдържа мотиви относно увеличението на финансовия резултат на дружеството за 2018г. и 2020г. Липсата на мотиви по своята същност представлява липса на възможност за касационната инстанция да провери кои правнорелевантни факти съдът е приел за установени и въз основа на кои доказателства, респективно как те са отнесени към приложимите материално правни разпоредби. По този начин настоящият касационен състав не може да провери правилността на решението по същество, с оглед допуснатото от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неизследване и неустановяване на фактическата обстановка по делото и неизлагане на мотиви за законосъобразност на обжалвания пред него ревизионен акт. Обжалваното решение не съдържа установявания и мотиви по отношение на всички основания за оспорване на административните актове по чл.146 АПК. В същото не са изложени съображения относно компетентността на органите по приходите, издали оспорения акт, относно издаване на акта в установената форма и спазване на административнопроизводствените правила. Предвид изложените съображения, обжалваното решение подлежи на отмяна и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да се върне на Административен съд - Пловдив за ново разглеждане и решаване от друг съдебен състав, който след като установи фактическата обстановка по делото и извърши цялостна преценка на доказателствата по делото, да изложи правните си изводи и да се произнесе по съществото на правния спор. По направените искания за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,