Решение № 8805 от 22.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13043/2020 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Й. Христов от гр. Долна Оряховица за отмяна на влязло в сила решение 791 от 17.01.2020 г., постановено по адм. д. 11633/2019 г. по описа на Върховен административен съд, пето отделение и на оставеното с него в сила решение 327 от 24.07.2019 г., по адм. д. 268/2019 г. на Административен съд Велико Търново. В искането за отмяна и в съдебно заседание се сочи правното основание на чл. 239, т. 1 АПК. Искателят счита, че е налице ново писмено доказателство, което е от съществено значение за делото, като представя постановление от 27.03.2020 г. на прокурор от Районна прокуратура гр. Велико Търново за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство 19/2019 г. по описа на ОСлО в ОП гр. Велико Търново, водено за престъпление по чл. 198 и чл. 206, ал. 1 НК и писмо на Окръжна прокуратура гр. Велико Търново за частично прекратяване на досъдебно производство 19/2019 г. по описа на ОП В. Търново относно разследваното престъпление по чл. 282 НК. Прави искане за отмяна на влезлия в сила съдебен акт и претендира присъждане на разноски. Ответникът - директорът на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) Велико Търново, чрез юрк. Байчева като процесуален представител, изразява становище за неоснователност на искането за отмяна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, намира искането за процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1 АПК. Разгледано по същество, е неоснователно. С решение 791 от 17.01.2020 г., постановено по адм. д. 11633/2019 г. по описа на Върховен административен съд, пето отделение е оставено в сила решение 327 от 24.07.2019 г., по адм. д. 268/2019 г. на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на Й. Христов срещу заповед 366з-1036 от 19.04.2019 г. на директора на ОД на МВР Велико Търново, с която на основание чл. 204, т. 3 ЗМВР и чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. второ, чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР във връзка с т. 15, т. 19, т. 20, т. 25, т. 44 и т. 64 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение на длъжността младши инспектор, полицай в група Охрана на обществения ред, сектор Охранителна полиция, РУ Велико Търново. Прието е, че на 25.01.2019 г. жалбоподателят, държавен служител, полицай в група Охрана на обществения ред в сектор Охранителна полиция към РУ Велико Търново, е използвал служебното си положение за лична облага и е извършил деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, с които се уронва престижът на службата. Същия ден, около 12.30 ч. в гр. Велико Търново, при отработване на сигнал за дим в гориста местност в близост до Художествената галерия и паметника Асеневци, жалбоподателят в съучастие в младши инспектор П. Иванов КО в група ООР, отнели от М. Борисова медните остатъци от проводници, които преди това е обгорила, натоварили ги в служебен автомобил, с който изпълнявали служебните си задължения, откарали ги в пункт за изкупуване на черни и цветни метали на фирма Феникс ВТ4 ЕООД, където ги предали и за което получили сумата от 20 лв. На същата дата 25.01.2019 г. в гр. Велико Търново, след като посетил сигнал за дим в гориста местност в близост до Художествената галерия и паметника Асеневци, жалбоподателят не е дал точен отчет на оперативния дежурен в ОДЦ, с цел да прикрие първото деяние. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу влезли в сила съдебни актове, които са неправилни, като основанията за това са изброени изчерпателно в чл. 239 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Нови обстоятелства по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткритите документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В конкретния случай искателят поддържа наличието на това основание, позовавайки се на постановление от 27.03.2020 г. на прокурор от Районна прокуратура гр. Велико Търново за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство 19/2019 г. по описа на ОСлО в ОП гр. Велико Търново, водено за престъпление по чл. 198 и чл. 206, ал. 1 НК и писмо на Окръжна прокуратура гр. Велико Търново за частично прекратяване на досъдебно производство 19/2019 г. по описа на ОП В. Търново относно разследваното престъпление по чл. 282 НК. В случая представените като нови доказателства не установяват ново обстоятелство, което е от значение за изхода на спора за законосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание. Съгласно чл. 194, ал. 3 ЗМВР дисциплинарната отговорност се носи независимо от основанието за търсене и на друг вид отговорност. Липсата на категорични и безспорни доказателства за участие в престъпление по НК не е основание за освобождаване от дисциплинарна отговорност. В постановлението за прекратяване на наказателното производство не са установени нови обстоятелства, относими към поведението на служителя, послужило като предпоставка за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Дисциплинарното наказание е наложено не само за това, че служителят в съучастие в младши инспектор П. Иванов, отнели от М. Борисова медните остатъци от проводници, които преди това е обгорила, натоварили ги в служебен автомобил, с който изпълнявали служебните си задължения, откарали ги в пункт за изкупуване на черни и цветни метали на фирма Феникс ВТ4 ЕООД, където ги предали и за което получили сумата от 20 лв., но и за това, че не е дал точен и обективен отчет пред своите ръководители за изпълнение на възложените му задачи, като поведението му е станало известно и на други служители, така и на лица извън системата на МВР. Както е посочено и в мотивите на касационното решение, чиято отмяна се иска, в случая държавният служител чрез процесното деяние, извършено чрез действия, уронва престижа на службата и е наказан за нарушения на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, т.е. за действия, които са в противоречие с морално-етични норми, а не за извършени закононарушения. По изложените съображения следва да се приеме, че не е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК, поради което подаденото искане следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Следва да бъде уважено искането на ответника за юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер на 100 лв. съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК. С оглед изложеното и на основание чл.244 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,