Решение № 14503 от 1.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6064/2009 г.

Решение № 14503 от 1.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6064/2009 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 233 от Закон за министерство на вътрешните работи, вр. чл. 20, ал. 4 от Закон за изпълнение на наказанията (отм). Образувано е по жалбата на Ивайло Антонов Денков от гр. Белене против заповед № ЛС- 05-19 от 19.03.2009 г. на министъра на правосъдието, с която, за това че на 5.12.2008 г. е управлявал собствения си лек автомобил след употреба на алкохол, а след проверка от страна на контролен орган, е предложил на служителя да не изпълни задълженията по установяване на на деянието, с което е нарушил чл. 30 и чл. 31 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и Главна дирекция "Охрана" при Министерство на правосъдието и е уронил престижа на службата, на основание чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР и чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, вр. чл. 20, ал. 4 от ЗИН, като държавен служител в ГД "Изпълнение на наказанията" - главен надзирател в затвора гр. Белене, му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на това основание е прекратено служебното му правоотношение. Твърди, че заповедта е незаконосъобразна поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон- основания за отмяна по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Ответникът - министър на правосъдието чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира подадената жалба за неоснователна. Дисциплинарното производство против държавния служител в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е образувано със заповед № ЛС-05-16 от 11.02.2009 г., въз основа на постъпили данни на нарушение на служебната дисциплина в докладна записка № 244 от 29.01.2009 г. Със заповедта по чл. 230 от ЗМВР, министърът е открил дисциплинарно производство и е определил дисциплинарно наказващ орган. На служителя е указано правото да участва в производството и правото на защита - лично или чрез подпомагащ служител. Заповедта е връчена на 17.02.2009 г. Служителят е изслушан от разследващия орган, за което е съставен протокол, приети са писмените му обяснения. Към дисциплинарната преписка са приобщени доказателства във връзка с образуваното досъдебно производство против жалбоподателя по повод извършеното от него деяние. Дисциплинарното производство е приключило с обобщена справка № 505 от 26.02.2009 г., в която разследващият орган е направил извод за наличие на основание за реализиране на дисциплинарната отговорност на служителя, съобразно чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР и чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР - деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижа на службата. Въз основа на справката е издадена обжалваната заповед за налагане на дисциплинарното наказание. Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена от компетентен орган по чл. 228, от ЗМВР, вр. чл. 20, ал. 4 от ЗИН, действащ в рамките на своята компетентност по материя и степен, предоставена със закон. Заповедта е издадена при спазване на процесуалните изисквания на дисциплинарното производство, посочени в ЗМВР и ППЗМВР, при зачитане правото на защита на служителя. От същите са взети писмени и устни обяснения във връзка с вмененото нарушение на служебната дисциплина, не е налице промяна на фактическата обстановка, установена при образуване на дисциплинарното производство и неговото приключване, т. е. служителят е провел защитата си срещу един и същ релевиран факт. На служителя е наложено наказание за нарушение, което законът квалифицира като тежко, т. е. налице е съответствие между тежестта на нарушение и наложеното наказание. Наказанието е наложено в рамките на преклузивния срок, в който дисциплинарно наказващият орган разполага правомощие да накаже служителя по чл. 225 от ЗМВР. Поради това, че на служителя е вменено извършване на тежко дисциплинарно нарушение, за което законът предвижда най-тежкото дисциплинарно наказание - "уволнение", нормата на чл. 230 от ЗМВР изисква задължително провеждане на дисциплинарно производство. Срокът за налагане на наказанието по чл. 225 от ЗМВР, във връзка с правилото на чл. 223, ал. 1 от ППЗМВР, в този случай започва да тече от момента, в който наказващият орган разполага с достатъчно доказателства за осъществяване на извършеното нарушение от обективна и субективна страна от служителя, т. е. от момента в който дисциплинарната преписка, съдържаща доказателствата, събрани от разследващия орган постъпи при наказващия орган. В случая наказанието е наложено в рамките на сроковете по чл. 225 от ЗМВР. Налице е осъществяване състава на дисциплинарното нарушение на чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, тъй като безспорно установено в административното производство е, че жалбоподателят е действал в противоречие с етичните правила за поведение на държавните служители на ГД "Изпълнение на наказанията " на Министерството на правосъдието, като е нарушил чл. 30 и чл. 31 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в ГД "Изпълнение на наказанията". Управляване на автомобил от жалбоподателя след употреба на алкохол е безспорно установено, от приложените по делото писмени доказателства, събрани от дисциплинарно разследващия орган , както и че жалбоподателят се е опитал да осуети извършването на проверката от контролния орган. Не може да се приеме за достоверна тезата, изтъкната от него, че установеното в кръвта му съдържание на алкохол се дължи на употребено лекарство. В случая това обстоятелство е без значение - установеното количество алкохол в кръвта поставя водача на моторно превозно средство в нарушение на изискванията на Закона за движение по пътищата от една страна, а от друга деянието му е обществено опасно, противоправно и наказуемо. Налице е нарушение на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в ГД "Изпълнение на наказанията" - чл 30 и чл 31, което сочи на осъществяване състава на чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, приложен от наказващия орган. Предвид изложеното, съдът намира, че дисциплинарно наказващият орган е приложил материалния закон правилно, поради което не са налице основания за отмяна на обжалваната заповед. Жалбата следва да се отхвърли. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение