Решение № 13692 от 17.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1922/2014 г.

Решение № 13692 от 17.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1922/2014 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" срещу Решение № 7913 от 14.12.2013 г. по адм. дело № 8525/2012 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменено негово Решение № 3690 от 17.07.2012 г. и мълчалив отказ на началника на Митница Столична и е върната преписката за ново произнасяне по искане на "Интер 77" ЕООД в частта за лихвите върху възстановен акциз за употребяван автомобил по реда на Закона за възстановяване на надвнесен акциз за употребявани автомобили (ЗВНАУА), в сила от 1.01.2011 г., изм. и доп. - в сила от 8.03.11 г. Касаторът твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно, като постановено при неправилно прилагане на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че обоснован и правилен е изводът на административния орган за началния момент, от който се дължи лихвата по чл. 4 от ЗВНАУА - датата на влизане в сила на ЗВНАУА - 1.01.2011 г. Твърди, че лихвата е акцесорно задължение, следва главницата и е подчинена на нейния режим. С оглед на действащото законодателство към момента, когато е внесен акциза - 7.03.2008 г., същият е бил дължим. Съгласно разпоредбата на § 1 ЗВНАУА, за неуредените в закона въпроси се прилагат разпоредбите на ДОПК, като приложима е разпоредбата на чл. 129, ал. 6, изр. 2 от ДОПК. Иска да бъде отменено решението в обжалваната му част и да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу оспорения административен акт. Ответната страна - "Интер 77" ЕООД, гр. София, не е изразил становище по касационната жалба. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба срещу мълчалив отказ на началника на Митница Столична, потвърден с решение на директора на Агенция "Митници" в частта за определени лихви върху възстановен надвнесен акциз относно въведен на територията на страната употребяван автомобил. Спорът се свежда до началния момент от който следва да се начисляват лихви върху възстановената сума, представляваща надвнесен акциз. В обжалваното решение, Административен съд София град е приел, че началният момент за дължимост на лихвата върху възстановения акциз е датата на внасяне на недължимо платената сума за акциз, а не и от последващ момент, какъвто според административния орган е датата на влизане в сила на ЗВНАУА, поради което са отменени актовете и е върната преписката за издаване на нов законосъобразен акт при спазване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагането на закона. Мотивите на съда са обосновани с мотивите на решение по дело С-565/11 (Mariana Irimie) на Съда на Европейския съюз. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд, първо отделение намира, че фактите по казуса, с който е сезиран СЕС по дело С-565/11, са аналогични с фактите, предмет на разглеждане в настоящия случай, поради което цитираното решение на СЕС се явява изцяло приложимо. С Решението от 18 април 2013 г. по дело С-565/11 Съдът на ЕС потвърждава, че правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национален режим като разглеждания по главното производство, който ограничава законните лихви, които се присъждат при възстановяване на такса, събрана в нарушение на правото на Съюза, до лихвите, начислени от деня, следващ датата на искането за възстановяване на тази такса. В мотивите на решението по точки 21-29 е посочено: т. 21."..............когато държава членка събира данъци в нарушение на нормите на правото на Съюза, правните субекти имат право да им бъде върнат не само недължимо събраният данък, но и сумите, изплатени на тази държава или удържани от нея в пряка връзка с този данък. В това се включват и загубите, причинени от невъзможността да бъдат използвани парични суми поради преждевременната изискуемост на данъка (вж. Решение от 8 март 2001 г. по дело Metallgesellschaft и др., C-397/98 и C-410/98, Recueil, стр. I-1727, точки 87Ч89, Решение от 12 декември 2006 г. по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, C-446/04, Recueil, стр. I-11753, точка 205, Решение по дело Littlewoods Retail и др., посочено по-горе, точка 25, както и Решение от 27 септември 2012 г. по дело Zuckerfabrik Julich и др., C-113/10, C-147/10 и C-234/10, точка 65). т. 23. "................. при липсата на правна уредба на Съюза условията, при които тези лихви трябва да бъдат изплатени, по-конкретно ставката и начинът на изчисляване на тези лихви, следва да се предвидят във вътрешния правен ред на всяка държава членка. Тези условия трябва да зачитат принципите на равностойност и на ефективност, т.е. да не бъдат по-неблагоприятни от условията във връзка с подобни претенции, основани на разпоредби на вътрешното право, нито организирани по начин, който прави практически невъзможно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза (вж. в този смисъл Решение по дело Littlewoods Retail и др., посочено по-горе, точки 27 и 28, както и цитираната съдебна практика). т. 26 " Що се отнася до принципа на ефективност, следва да се отбележи, че при възстановяване на такса, събрана от държава членка в нарушение на правото на Съюза, той налага националните норми, свързани именно с изчисляването на евентуално дължимите лихви, да не водят до лишаване на данъчнозадълженото лице от подходящо обезщетение за причинената от недължимото плащане на данъка загуба (вж. Решение по дело Littlewoods Retail и др., посочено по-горе, точка 29)." т. 27 " В конкретния случай се налага констатацията, че режим като разглеждания в делото по главното производство, който ограничава лихвите до размера, начислен от деня, следващ датата на искането за възстановяване на недължимо платената такса, не отговаря на това изискване." т. 28 "Всъщност размерът на тази загуба зависи по-конкретно от това колко дълго е продължила невъзможността за използване на недължимо платената в нарушение на правото на Съюза сума, и по принцип обхваща периода между датата на недължимото плащане на въпросната такса и датата на нейното възстановяване." т. 29 " С оглед на гореизложеното на поставения въпрос следва да се отговори, че правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национален режим като разглеждания в делото по главното производство, който ограничава законните лихви, които се присъждат при възстановяване на такса, събрана в нарушение на правото на Съюза, до лихвите, начислени от деня, следващ датата на искането за възстановяване на тази такса." Прилагайки решението на СЕС по дело С-565/11 в процесния случай, след като сумата, представляваща надвнесен акциз за употребявани автомобили, се явява събрана в нарушение на правото на Съюза, то към датата на внасянето на сумата възниква задължението за заплащане на законна лихва, т. е. лихви са дължими от датата на плащане на подлежащата на възстановяване сума, а именно от 7.03.2008 г., в какъвто смисъл следва да се тълкува разпоредбата на чл. 4 от Закона за възстановяване на надвнесен акциз за употребявани автомобили (ЗВНАУА), в сила от 1.01.2011 г., изм. и доп. - в сила от 8.03.11 г. При правилно прилагане на материалния закон първостепенният съд е приел, че решението на митническия орган се явява незаконосъобразно с оглед началната дата, от която са дължими лихви върху възстановената сума за акциза и поради това, че в случая съдът не може да се произнесе с акт по същество, е върнал преписката на Митница Столична за издаване на нов административен акт при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с мотивите на съдебното решение. По така изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК Върховният административен съд, първо отделение