Решение № 12432 от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4248/2017 г.

Решение № 12432 от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4248/2017 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета община П., чрез пълномощника му юрк. Грозева, срещу решение № 10 от 10.02.2017 г., постановено по адм. дело № 524/2016 г. по описа на Административен съд - В. Т.. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост на решението, а в условията на алтернативност - за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се обезсилването, алтернативно - отмяната му и постановяване на друго, с което жалбата срещу административния акт се отхвърли. Ответникът - З. А. Ц., чрез адв. Стефанова като процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание, излага становище за неоснователност на касационната жалба. Ответниците - С. Й. И., Т. З. Й., М. Й. И., Т. Б. А., З. Й. Б., В. Й. Д., Й. А. Й., М. А. Й. и община П. не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и е в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е частично основателна. Производството пред Административен съд - В. Т. е образувано по жалба на З. А. Ц. срещу заповед № 1602 от 23.06.2016 г., издадена от кмета на община П., с която на основание § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) е одобрен проект за попълване и обновяване на кадастралния план за УПИ VIIa-652, кв. 40 по плана на с. Д. Л., като са нанесени съществуващите на място граници на поземлен имот с пл. № 652, съществуващите сгради и съоръжения и се премахват несъществуващи такива. Съдът е приел, че жалбоподателката е заинтересовано лице да оспори административния акт, с който се променя границата на собствения й ПИ с пл. № 651 откъм имот пл. № 652. По същество е направил заключение, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в нарушение на изискванията за форма и процесуалните правила, както и в противоречие с материалния закон. Обосновал е извод, че посоченото от административния орган фактическо основание - нанасяне на съществуващите на място граници и сгради, не обуславя приложението на правното основание по чл. 51, ал. 1, т. 1 ЗКИР, поради което е отменил изцяло оспорения акт. Обжалваното решение е недопустимо в частта, в която съдът е отменил заповедта извън засягането на границата на ПИ пл. № 561, собственост на оспорващата З. Ц. в първоинстанционното производство. Тя има правен интерес съгласно § 1, т. 13 ДР ЗКИР да оспори заповедта само относно промяната на границата на имота й в тази част и относно нанасянето на сграда, означена като "ПЖ", попадаща в обхвата на одобреното изменение на кадастралния план, но не и в останалата част, в която с административния акт се променя кадастралната граница на имот пл. № 652 от източна, западна и южна страна, съответно откъм ПИ пл. № 530 и улици, собственост на други физически лица и община П.. Правен интерес за Цанкова не е налице и по отношение нанасянето на останалите сгради, които попадат в обхвата на ПИ с № 652 и заличаването на несъществуващи такива. С изменението на кадастралния план в посочените части не се засягат нейни права и като е разгледал спора по същество, съдът е постановил недопустимо решение. Това налага обезсилване на съдебния акт в тази му част на основание чл. 221, ал. 3 АПК. Вместо него следва да се постанови друг, с който жалбата следва да се остави без разглеждане на основание чл. 159, т. 4 АПК извън засягането на границата на имот пл. № 651 и нанасянето на нова сграда с означение "ПЖ", а производството по делото - да се прекрати. В останалата част решението е валидно, допустимо и правилно при следните допълнителни мотиви. Събраните по делото доказателства сочат, че административното производство е започнало по искане на С. Й. И. като един от собствениците на дворно място, съставляващо УПИ VIIа-652, кв. 40 по плана на с. Д. Л.. Претендира се несъответствие в границите на имота спрямо ПИ 651, ПИ 530 и общински улици в действащия кадастрален план и тези, материализирани на място. Представен е нотариален акт от 1982 г., саморъчно завещание, проект за изменение на кадастралния план, придружен с обяснителна записка, скица-проект и др. Въз основа на това е издадена оспорената заповед. С нея, без посочване на конкретното правно основание, а само на това, относимо към компетентността на органа, е извършено изменение в действащия КП на с. Д. Л., като са нанесени съществуващите на място граници на ПИ № 652. В частта, в която оспорващата в първоинстанционното производство има правен интерес, границата е изместена към ПИ № 651. Установено е по делото, че кадастралният и регулационен план на с. Д. Л. е одобрен през 1923 г. Изменен е в частта на дворищната регулация със съгласие на съседите през 1937 г., като парцел VII е разделен на две части: VII-651 и VIIа-652 по червената защрихована линия А-Б. От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза е видно, че одобреното с оспорената заповед в тази част изменение е по материализирана през 1949-1950 г. на място ограда, която съвпада с регулационната граница между двата УПИ. При тези данни се касае за отстраняване на грешка по отношение на тази граница на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, с което се засяга площта на ПИ № 651, а не както е приел съдът по чл. 51, ал. 1, т. 1 ЗКИР. Независимо от това, крайният правен извод за незаконосъобразност на заповедта в тази й част и относно нанасянето на сграда "ПЖ", попадаща в засегнатата част на имот № 651, е правилен. Заповедта е издадена от компетентен орган по смисъла на § 4, ал. 1, т. 2 ЗКИР, който има право да постанови акт за изменение на кадастралния план по реда на чл. 51, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 54, ал. 4 ЗКИР. Заповедта е издадена в нарушение на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Доказателствата за изменение на дворищната регулация от 1937 г. не са част от административната преписка, а се представят от органа едва в съдебното производство. Актът не е обоснован с това фактическо основание. Допълването на мотивите на заповедта не може да се извърши чрез представяне на писмени документи в съдебната фаза на процеса, които не са обсъдени преди издаването му и не са представени до образуване на делото. След измененията в ЗКИР с ДВ, бр. 49/13.06.2014 г. за административния орган отпада задължението да съставя акт за установяване на непълноти или грешки в кадастралната карта (план в случая). Той обаче е длъжен, в изпълнение на разпоредбата на чл. 26, ал. 1 АПК да уведоми известните му заинтересовани лица, вкл. и оспорващата З. Ц., за започналото пред него производство, което не е направено. Тази разпоредба е обща и касае всички административни производства, доколкото в специалния закон не е изключено нейното приложение. Правилото за уведомяване е гаранция за правата на засегнатите от административния акт лица и дава възможност на заинтересованата страна да бъде информирана за образуваното производство и с оглед на това да прояви съответната активност в защита на правата си, като представи становище и доказателства в негова подкрепа. На следващо място органът е нарушил и разпоредбата на чл. 35 АПК. В случая кметът на общината не е положил нужните усилия да събере доказателства, от които да е видно дали исканата промяна в границите на имота е свързана с материален спор между засегнатите лица или не. Целта на предвидената в ЗКИР процедура е да отрази реално съществуващите граници на имота и обстоятелството, че по отношение на тях е налице съгласие на всички засегнати лица. При липса на съгласие следва да е налице влязло в сила съдебно решение за установяване на правата им. В административното производство е недопустимо да се решават спорове за материално право между страните. Такъв спор относно местоположението на границата между ПИ № 652 и № 651 е налице, както правилно е приел съдът. С оглед на това в чл. 54, ал. 2 ЗКИР изрично е посочено, че когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отразява в комбинирана скица и се отстранява в кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти въз основа на скица-проект след решаване на спора по съдебен ред. Спорът за собственост се явява преюдициален спрямо административното производство за отстраняване на грешки в кадастралния план и административният орган е бил длъжен да изчака разрешаването му по съдебен ред. Ето защо, издадената заповед № 1602 от 23.06.2016 г., с която е одобрено попълване и обновяване на кадастралния план в частта относно изместването на кадастралната граница на ПИ № 652 към ПИ № 651 и нанасянето на сграда с означение "ПЖ" съгласно скица-проект за изменението, правилно е приета за незаконосъобразна, като издадена при неспазване на изискванията за форма и при допуснати съществени процесуални нарушения. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението в тази част е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане за разноски, на ответника З. А. Ц. следва да се присъдят такива за адвокатско възнаграждение в половин размер. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК Върховният административен съд, второ отделение