Решение № 132 от 11.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1194/2013 г.

Решение № 132 от 11.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1194/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев Производството е по чл. 303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на М. Б. Н. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски апелативен съд № 581 от 28.06.2010 г. по гр. д. № 336/2010 г. и определение на ВКС, III г. о. № 352/23.03.2011 г. по гр. д. № 1581/2010 г. С определението на ВКС не е допуснато касационно обжалване на акта на Апелативния съд, с който е потвърдено решение на Софийски градски съд по гр. д. № 2233/2005 г. По този начин са отхвърлени предявените от молителката срещу И. В. Т., Д. А. Т., Ю. В. Д. и Н. Р. Д. искове, квалифицирани по чл. 26, ал. 1 ЗЗД - за прогласяване на нищожността на договор за продажба на недвижим имот, сключен на 23.05.2003 г. с нотариален акт № ***, т. *, рег. № ****, н. д. № ***/ 200* г. на нотариус рег. № ***. След постановяване на въззивното решение Н. Р. Д. е починал и е оставил за правоприемници Ю. В. Д. (която е страна по делото), Р. Н. Д. и В. Н. Д., които са конституирани като страни в настоящето производство. Молителката поддържа, че вследствие нарушение на съдопроизводствените правила е била лишена от възможност да бъде надлежно представлявана пред въззивния съд. В резултат делото останало неизяснено, а правните изводи на съда за делегирани права на Д. С. да се разпорежда с държавни имоти, не намирали опора в закона. Въз основа на това моли да се отмени влязлото в сила решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане. По отношение на определението на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, моли същото да бъде "обезсилено" като постановено след смъртта на Н. Д. Ответните по молбата страни - И. В. Т., Д. А. Т., Ю. В. Д., Р. Н. Д. и В. Н. Д. - не вземат становище. Върховният касационен съд намира молбата за допустима, но за неоснователна. Отмяната на влезли в сила решения при условията на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК изисква страната да е била лишена от възможност да участва в делото, да не е била надлежно представлявана или да не се е явила лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства. Молителката поддържа, че не е била надлежно представлявана поради отказ на апелативния съд да отложи делото при наличие на установена с документ пречка за явяване на адвоката й. Тези твърдения не се подвеждат под формулата ненадлежно представителство, тъй като тя е имала процесуален представител с надлежно учредена представителна власт. Не е налице и основанието невъзможност за явяване поради особени непредвидени обстоятелства, тъй като процесуалният й представител не се е явил в с. з. на 15.06.2010 г. поради заетост по друго дело - обстоятелство, което е предвидимо и което е преодолимо. Освен това на въпросното съдебно заседание молителката се е явила лично и не се е противопоставила на разглеждането на спора. Напротив, заявила е изрично, че моли да се даде ход на делото и да й бъде дадена възможност за предоставяне на писмени бележки. При тези обстоятелства не може да се поддържа, че въззивният съд е процедирал в нарушение на съдопроизводствените правила, за да е приложима разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Освен това оплаквания за такива нарушения не са направени и в касационната жалба срещу въззивното решение, а не е допустимо те да бъдат повдигани едва с молба за отмяна, след влизането му сила. Що се касае до определение на ВКС, III г. о. № 352/23.03.2011 г. по гр. д. № 1581/2010 г., то действително е постановено след смъртта на ответника Н. Д., но молителката не е легитимирана да иска отмяна въз основа на този факт. Съдебен акт, постановен срещу починала страна, не е нищожен. След като влезе в сила, той поражда сила на пресъдено нещо и обвързва правоприемниците на починалия, които могат да претендират отмяната му, ако са налице предпоставките по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. С такова право обаче не разполагат страните по делото, които не са правоприемници на починалия, защото никой не може да предявява чужди права пред съд - чл. 26, ал. 2 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд