Решение № 2933 от 20.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10983/2024 г.
ВАСПето отделение20.03.2025 г.докладчик Емил Димитров
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 1295 от 02.07.2024г., постановено по адм.д. 410/2023г. от Административен съд-Кюстендил.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ Членове: /п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ/п/ ЕЛКА АТАНАСОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Валекс продукшън 93ЕООД, чрез процесуален представител, против решение 1295 от 02.07.2024г., постановено по адм.д. 410/2023г. от Административен съд-Кюстендил /АС-Кюстендил/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020г., с изх. 02-100-2600/322 от 21.11.2023г. на заместник изпълнителен директор на ДФ Земеделие, Касаторът твърди, че решението е незаконосъобразно, неправилно и немотивирано, постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон - доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационно основание по чл.209, т.3 АПК. Съображения излага в касационната жалба и в писмени бележки. Иска отмяната му. Претендира разноски. Ответникът - заместник изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение АС - Кюстендил е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и съобразено с целта на закона. По отношение спазването на материалния закон, съдът кредитирайки заключенията на вещите лица по назначените по делото съдебно-техническа и комплексна съдебна агротехническа експертизи и на осн. доказателствата по делото е достигнал до извод за недопустими за подпомагане площи от заявените от жалбоподателя 10 бр. парцели. АС-Кюстендил е приел, че несъответствията за десетте парцела правилно са отнесени към изискванията, посочени в Регламент (ЕС) 1307/2013 и чл.43, ал.3, т.4 и т.5 и ал.4 от ЗПЗП и обуславят извод за намаления/отказ на исканите суми за подпомагане по СЕПП, СПП, СП/основна/, СП/други/, ЗДП, СЗ-КЛЧ, СЗ-МЗДП и подмярка 13.2/НР2, при правилно определена недопустима площ. Съдът е счел, че в съответствие със закона за недопустимите площи на жалбоподателя е наложена санкция по СЗ-МЗДП в размер на 7986.73лв. Решението е правилно. При правилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка настоящият състав споделя извода на АС-Кюстендил, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, без допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство. Спорът е относно приложението на материалния закон по заявеното финансово подпомагане от ЗП Валекс продукшън 93ЕООД с УИН 10/300520/70983 от 04.05.2020г., ред. 01.06.2020г., във вр. извършените с процесното УП намаления ( и предвид становище на процесуалния представител на ЗП от 14.02.2024г. пред АС-Кюстендил) по следните схеми и мерки: Схема за единно плащане на площ /СЕПП/, СПП, СП/основна/, СП/други/, ЗДП, СЗ-КЛЧ, СЗ-МЗДП и Компенсационни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения-подмярка 13.2/НР2. В случая законосъобразно намаленията за заявените плащания са направени на основание чл.43, ал.4 от ЗПЗП, като правните основания са изчерпателно посочени в обясненията под всяка от таблиците в административния акт. Заявяването от ЗП на площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, както и установеното застъпване на площи са основания за намаляване на размера на плащането съгласно чл.43, ал.3, т.4 и т.5 от ЗПЗП. В конкретния казус на кандидата освен административни проверки са извършени и проверки на място. Установено е неотстранено двойно застъпване за два заявени за подпомагане парцела 36659-178-8-5 и 36659-506-9-1. По заявка 403572 от ТИ РА при извършените проверка на място е установено, че 8 бр. парцели за обща площ 6.71ха (подробно описани в първоинстанционния акт) не отговарят на условията за допустимост( липсва декларираната култура-картофи и моркови), т.е. налице е наддеклариране. По отношение резултатите от извършените проверки на място е изготвен доклад, който е съобщен на ЗП с уведомително писмо от 20.10.2020г., срещу който е подадено възражение от ЗП, но по делото не са представени доказателства, оборващи тези констатации. При извършена от ДФЗ допълнителна проверка и анализ констатациите са потвърдени, за което ЗП е уведомен с УП от 01.02.2021г. С оглед резултата от извършените проверки ДФЗ-РА е отказал частично изплащането на исканата финансова помощ, чрез наложените намаления, а по СЗ(МЗДП) при оторизирана сума 0 лв. (т.е при разлика му- декларирана и установена площ над 50%) на осн. чл. 19 от Делегиран Регламент 640/2014 е наложил санкция, подлежаща на прихващане от бъдещи плащания в размер на 7986.73лв. Предвид данните по делото при определяне допустимостта за подпомагане на земеделските площи правилно са възприети от АО разпоредбите на чл.17, ал.3 от Наредба 5 за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (в приложимата редакция) по отношение на неотстранено застъпване, тези на чл.13, ал.1, т.1 от Наредба 6 от 24.02.215г. за прилагане на мярка 13 "Плащания за райони с природни или други специфични ограничения" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г.( в приложимата редакция), и разпоредбите на чл.31а от Наредба 3 от 17.02.2015г. за реда за прилагане на схемите за директни плащания, относно наличието на заявената култура( в случая картофи и моркови). Констатираните несъответствия в декларираните площи, посочени от страна на АО в УП, се подкрепят и от заключението на вещите лица по допуснатите и приети без оспорване от страните съдебно-техническа и комплексна съдебна агротехническа експертизи, и не са оборени с други доказателствени средства, поради което съдът законосъобразно е кредитирал заключенията на ВЛ изцяло като обосновани и съответни на представените от административния орган писмени доказателства. Предвид изложеното, в съответствие с приложимите материалноправни норми е заключението на първостепенния съд за правилно оторизирани от АО суми в намален размер за процесните заявени от ЗП Схеми и Мерки за финансово подпомагане (чл.43, ал.3, т.4 и т.5 и ал.4 от ЗПЗП) както и по отношение наложената от АО санкция по СЗ-МЗДП на осн. чл.19 от Делегиран регламент 640/2014г. в съответния размер. Доводите в касационната жалба основно се противопоставят на факти, установени от заключенията на вещите лица по назначените експертизи, но при възприетото процесуално поведение от касатора в производството през първоинстанционния съд, и приетите като неоспорени от страните заключения на ВЛ, предвид забраната по чл.220 АПК, тези доводи не се обсъждат от настоящия състав. Противно на възраженията на касатора обжалваното решение макар да съдържа пестеливи мотиви, отговаря на изискванията на чл.172а АПК. Същото е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. АСКюстендил е изпълнил задължението си по чл.168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл.146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, вкл. приетите по делото заключения на ВЛ по назначените съдебно-техническа и комплексна съдебно-агротехническа и икономическа експертизи и е предоставил на страните възможност да ангажират доказателства. На основание горното касационната жалба трябва да се отхвърли, а обжалваното решение да се остави в сила като постановено при липса на сочените от касатора основания за отмяна по чл.209, т.3 АПК. Разноски в настоящото производство не са претендирани от ответната страна и не се присъждат. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,