Решение № 13493 от 12.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10254/2016 г.

0,00 лева; ДДС (В00) 20 669,91 лева, допълнително; 4. определяне на дружеството - жалбоподател за длъжник за заплащане на дължими вземания общо в размер на 124 019,48 лева; 5. определяне на десетдневен срок от уведомяването на длъжника за доброволно заплащане на дължимите вземания по т. 3. Съдът е отменил като незазоносъобразни решение № 32-106280 от 10.09.2014 г. на началника на МП "П. Б. ц.", потвърдено изцяло с решение № 32-120435/9.10.2014 г. началника на М. Б.. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена съдебно химическа експертиза и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. За да извърши претарифиране на стоката, органът се е позовал на заключението на митническа лабораторна експертиза (МЛЕ), с което при анализа на взети проби от продукта е установено, че същият е със смесен въглеводороден състав с преобладаващо тегловно съотношение на ароматните съставки спрямо неароматните. Направен е извод, че внесената стока не се класира в декларирания от дружеството код 2710 19 71, тъй като съгласно забележка 2 към Г. 27 от КН и Обяснителните бележки към Хармонизираната система (ОБХС) за позиция 2710 в обхвата й се включват продукти, в които неароматните съставки преобладават тегловно спрямо ароматните, каквато характеристика стоката, предмет на лабораторния анализ, не притежава. Затова за продукта със смесен въглеводороден състав, за който е установено обратното, а именно - ароматните съставки преобладават тегловно спрямо неароматните, органът е приел, че на основание Правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН и предвид ОБХС за позиция 2707, класирането му следва да се извърши в код 2707 99 99 по КН, а не по декларирания такъв. Правилни са изводите на решаващия съд, че спорът между страните е правен и е свързан с тарифното класиране на внесения продукт. От решаването на този спор зависи размерът на дължимите митни сборове и публични държавни вземания. Подробно и обосновано АС Б. е изложил мотиви, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение материалния закон. Извел е извод, че определеният от митническите органи нов код за тарифно класиране не отговаря на химико-физическия състав на продукта. Достигнал е до заключение за неправилно претарифиране на стоката, представляваща тежко масло с нефтен произход с код 2707 99 99, тъй като не е установено по категоричен начин преобладаването тегловно на ароматните съставки спрямо неароматните. Съдът е обсъдил приетите по делото писмени доказателства, СХЕ и решението, постановено от СЕС по дело С-330/2013 г. относно тълкуването на позиции 2707 и 2710 от КН във връзка с тарифното класиране на продукт, описан в ЕАД като "тежки масла, смазочни масла, други масла, предназначени да претърпят специфична преработка". Изложил е съображения за кредитирането на заключенията на вещото лице относно информацията и изводите, за които са необходими специални знания. Направените фактически констатации съответстват на събраните доказателства. По делото е установено, че според физико - химичните показатели внесеният от дружеството продукт има нефтен произход с въглеводороден състав. Съгласно СХЕ използваният метод за анализа, извършен от МЛЕ - С., не е точен, тъй като приложимата по него формула изчислява само процентното съдържание на ароматните въглеводороди, а не всички ароматни съставки на нефтения продукт, като се отделят и процентно се изчисляват неароматните въглеводороди, а разликата до 100 % се счита за тегловно съдържание на ароматни въглеводороди. По използвания от МЛЕ метод не се отделят предварително нафтените и асфалтените въглеводороди и не се определят тегловно другите неароматни съставки на продукта. Според вещото лице този метод не отчита разликата между ароматните съставки и ароматните въглеводороди, които понятия не са еквивалентни. МЛЕ сочи като показател за изпитване съдържание на ароматни съставки, а в колона резултат е отразено съдържанието само на ароматните въглеводороди. Това заключение е в резултат на изследване на ограничени параметри на продукта, като се изхожда от наличието на идентичност на понятията "ароматни съставки" и "ароматни въглеводороди". В случая правилно съдът е съобразил тълкуването, дадено от СЕС в решение от 12.06.2014 г. по дело С-330/13 относно разграничителния критерий, по който даден продукт следва да се класира в позиция 2707 или в позиция 2710 от КН - приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета, изменен с Регламент (ЕО) № 1006/2011 на Комисията от 27.09.2011 г., подробно развит в т. 38 от мотивите и в т. 1 от диспозитива му. С решението на СЕС е прието, че в позиция 2707 се класират продуктите, в които ароматните съставки преобладават тегловно спрямо неароматните, а в позиция 2710 - определящият критерий е неароматните съставки да преобладават тегловно спрямо ароматните. В разясненията, дадени в т. 40-48 от мотивите и в т. 2 от диспозитива на решението, СЕС разграничава понятията "ароматни съставки" и "ароматни въглеводороди", използвани в Г. 27 от КН и в съответните ОБ към КН и към ХС, като приема, че първото понятие е по-широко от второто. Правилно решаващият съд е акцентирал, че тарифното класиране се извършва по реда на правила, установени в международни договори, които имат предимство пред вътрешните правила за обмитяване на вносните стоки. В конкретният случай основният правен документ на който следва да се основава самото тарифно класиране е Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките (ХС), която представлява номенклатура, основно използвана за класификация на стоки за митнически цели. Тя се основава на Конвенцията за Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките от 1983 г. към Световната търговска организация. Доколкото страна членка на СТО, както и по ХС е България, тя следва да се съобразява с поетите международни ангажименти в областта на тарифното класиране. Тези правила са императивни включително и за самия Европейски съюз, който като самостоятелна страна-член на СТО е обвързан от действието им като норми на акт от по-вискока степен, което значи че правилата и нормите договорени в ХС имат приоритет пред тези на т. нар. К. Н. на ЕС (КН) в случай на противоречие между двата акта. Практически КН в голяма степен преповтаря правилата на ХС. Ч. допълнителни "обяснителни бележки" както към ХС, така и към КН се прави опит за отстраняване на неясноти относно тарифното класиране, като тези актове нямат императивен характер, както сочи това самият СЕС относно ОБ към КН в т. 35 от Решението по дело С-330/13. Законосъобразни са изложените мотиви на първоинстанционния съд, че тарифното класиране на процесния продукт следва от правилата, установени в Приложение 1 към ХС, правила 2 и 3. В този случай по разпоредбата на Правило 2, б. "б" от Приложение 1 към ХС "спорният продукт следва да се класира съгласно материала или компонента, който му придава основния характер, когато е възможно да се установи това". В съответствие с това указание е и тълкуванието, дадено с Решение на СЕС от 12.06.2014 г. по дело С-330/13, където в т. 38 е казано, че позиции 2707 и 2710 от КН тълкувани в светлината на забележка 2 от глава 27 от КН и ОБ към Хармонизираната система за позиция 2710 следва, че определящ критерии за класифициране на даден продукт е ароматните съставки, които за 2707 следва да преобладават, а 2710 преобладаването следва да е на неароматните съставки. Митническият орган е следвало да извърши такъв анализ на продукта (по негов избор), който обаче да обоснове категоричен извод, че изследваният продукт отговаря на условията за класиране по КН в код 2707 9999. Такъв анализ не е извършен и поради липсата на точни данни за тегловното съотношение на ароматните спрямо неароматните съставки на продукта и по двата изпробвани метода, не може да се изведе категоричен извод, какъвто е направен от органа, че ароматните съставки преобладават тегловно спрямо неароматните. Затова митническият орган не е имал основание да приеме, че продуктът следва да се класира в позиция 2707, подпозиция 9999, а следователно и да определи нов размер на задълженията за мито и ДДС. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и при своевременно направеното искане за присъждане на разноски в писмения отговор на ответника, касаторът дължи юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция в размер на 300 лева.