Решение № 13485 от 11.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9149/2014 г.

Решение № 13485 от 11.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9149/2014 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Николай Иванов Тодоров, чрез адв. Робев като процесуален представител, против решение № 10 от 07.05.2014 г., постановено по адм. дело № 121/2014 г. по описа на Административен съд - Русе. Развиват се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му. Ответникът - кметът на община Русе не изразява становище. Ответниците - Цана Николова Плачкова и Тодорка Николова Стоянова, чрез адв. Максимова като процесуален представител, в писмен отговор поддържат становище за неоснователност на касационната жалба. Втората от тях претендира присъждане на направените за тази инстанция разноски. Ответникът - Росица Иванова Неделчева не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите в касационната жалба, депозирания писмен отговор и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Русе е отхвърлил жалбата на Николай Иванов Тодоров против заповед № РД-01-382/13.02.2014 г. на кмета на община Русе, с която на основание § 4, ал. 1, т. 2, чл. 53, ал. 2, изр. 1 и ал. 3 ЗКИР е отказано изменение на кадастралния план на с. Николово чрез поправка на имотната граница между поземлените имоти (ПИ) 561 и 560 и 561 и 559 по червената линия съобразно приложената скица - проект. За да постанови този правен резултат, съдът е приел оспорения акт за законосъобразен, като е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Обосновал е извод, че заповедта за изменение се издава след провеждане на регламентираната задължителна процедура в чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри и чл. 53, ал. 3 (в относимата редакция на разпоредбата - ДВ, бр. 29 от 7.04.2006 г.) ЗКИР. В случая неподписването на акт за непълноти и грешки от заинтересованите лица, собственици на съседните, засегнати от изменението имоти - ПИ 559 и ПИ 560, е индиция за спор за материално право, преди разрешаването на който по друг ред административният орган не може да издаде заповед за изменение на плана. Решението е правилно. При правилно установени по делото факти Административен съд - Русе е обосновал законосъобразни правни изводи. По делото няма спор, че административното производство е започнало по заявление на касатора като собственик на ПИ 561, с искане за изменение на кадастралния план относно поправка на границата между неговия имот и ПИ 559 и ПИ 560; поправка на границата между собствения му ПИ 561 и ПИ 562; промяна на контурите на нанесената в плана сграда с идентификатор 561.1 и нанасяне на нови обекти в кадастралния план - гараж и лятна кухня. Съставен е акт № 13/14.01.2014 г. за непълноти и грешки, с който е констатирано различие между съществуващите на място огради на ПИ 561 към ПИ 559 и 560 от едната страна и към ПИ 562 - от другата страна и границите, отразени в действащия кадастрален план на с. Николово, одобрен със заповед № 453 от 25.03.1997 г. Установена е и разлика в контурите на нанесената в плана сграда с идентификатор 561.1, както и липсата на нанесени съществуващи в имота обекти - лятна кухня и гараж. Не се спори, че актът е подписан от длъжностното лице, заявителя и заинтересованото лице в първоинстанционното производство Росица Неделчева, собственик на ПИ 562. Безспорно е установено по делото, че актът не е подписан от заинтересованите лица Тодорка Николова Стоянова и Цана Николова Плачкова, съответно съсобственици на ПИ 560 и втората от тях - собственик на ПИ 559, които са подали и изрично възражение против допускане на исканото изменение. При тези данни правните изводи на съда, че отказаното с оспорената заповед изменение на кадастралния план е в съответствие с материалния закон, са законосъобразни и обосновани. Редът по § 4, ал. 1, т. 2 ПЗР на ЗКИР препраща към реда за отразяване на настъпили изменения в кадастралния план и регистър до одобряване на кадастрална карта и кадастрален регистър по Наредба № 3/2005 г. за създаването, съдържанието и поддържането на кадастралните карти и кадастралните регистри. Материалноправните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 62, във вр. § 5, ал. 6, т. 6 от цитираната наредба изискват да се състави акт за непълноти и грешки, който да се подпише от съставителя, заявителя и пряко заинтересованите собственици. Такъв акт в случая е съставен, но заинтересованите лица, собственици на ПИ 559 и 560 не са го подписали и за изразили несъгласие с исканото изменение на границата по отношение на посочените имоти. При тези данни, като е отказал нанасянето на исканата поправка на кадастралния план по отношение на границата на имота, собственост на касатора и ПИ 559 и 560, кметът на община Русе е постановил административен акт при правилно приложение на материалния закон. Неподписването на акта за непълноти и грешки от заинтересованите лица е пречка за допускане на исканото изменение на границата между посочените имоти. Налице са данни за спор за материално право, който следва да се реши по общия исков ред. Ето защо, като е приел, че отказът за изменение на кадастралния план е по реда на § 4, ал. 1, т. 2 ПЗР на ЗКИР във вр. с чл. 53, ал. 2, изр. 1 ЗКИР и чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/2005 г., съдът е постановил обосновано и в съответствие със закона решение. Предмет на оспорването, заявено с жалбата на Николай Тодоров е заповедта, с която е отказано изменение на кадастралния план чрез корекция на имотната граница между ПИ 561 и 560 и между ПИ 561 и 559. Жалбата не е насочена против мълчаливия отказ на административния орган да се произнесе по подадените до него искания за изменение на границата на ПИ 561 към ПИ 562, за изменение на очертанието на сграда с идентификатор 561.1 и за нанасянето на два нови обекта в имот 561, поради което правилно съдът е извършил контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство на оспорения пред него административен акт. Непълнотата в заповедта подлежи на отстраняване по реда на чл. 62, ал. 1 АПК, като решението за допълване подлежи на обжалване по предвидения в АПК ред. В тази връзка за касатора съществуват други възможности за защита на правата му относно тази част, която не е предмет на оспорения отказ. В разпоредителната част на оспорената заповед категорично е посочено, че отказът касае изменение на кадастралния план чрез поправка на имотната граница между ПИ 561 и 560, както и между ПИ 561 и 559 по червената линия съобразно приложената скица - проект. Направеното в касационната жалба възражение за липса на яснота в предмета на отказа е неоснователно. По изложените съображения и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да се остави в сила. При този резултат касаторът дължи заплащане на разноските за тази инстанция в случай, че такива са доказани. Искане за присъждане на направените разноски от ответника в настоящото производство Тодорка Николова Стоянова се съдържа в депозирания от процесуалния представител адв. Максимова отговор по касационната жалба. Към него са представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие. От съдържанието на последния се установява, че договореното и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. е с предмет: оказване на правна защита и съдействие, състоящи се в образуване и водене на изпълнително дело. При така очертания предмет касационната инстанция приема, че ответницата Тодорка Стоянова не е доказала извършването на разноски, съставляващи адвокатско възнаграждение за производството пред Върховния административен съд, поради което искането за присъждането им е неоснователно. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение