Решение № 2735 от 1.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9551/2009 г.

Решение № 2735 от 1.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9551/2009 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 78 от 04.06.2009 г. по адм. дело № 72/2009 г. Административен съд - Добрич отменя заповед № 50/30.01.2009 г. на кмета на Община Добричка, с която на Митка Демирева Андонова е наложено дисциплинарно наказание "забележка" за нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и осъжда общината да заплати на жалбоподателката направените по делото разноски. Решението е обжалвано от административния орган - кмета на Община Добричка. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е недопустим, тъй като е постановен по жалба на лице без правен интерес, а по същество поддържа, че решението е незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по същество, с което жалбата против административния акт да бъде отхвърлена. Ответницата оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира и направените пред касационната инстанция разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Добрич е допустимо. Производството пред съда е образувано по жалба на Митка Андонова, против акт, подлежащ на съдебен контрол (чл. 124, ал. 1 от ЗДСл). Жалбата е подадена в срок, съдържа посочените в чл. 150 от АПК реквизити и е от лице, което има право на оспорване. Съгласно чл. 147, ал. 1 от АПК право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. В случая процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание засяга негативно правата на адресата, поради което за Андонова е налице интерес от нейното оспорване. Поради това като разглежда жалбата, съдът постановява допустимо решение. Последващото прекратяване на служебното правоотношение на адресата на заповедта не може да обоснове отпадане на интерес от оспорване с оглед възможността Андонова да ангажира имуществената отговорност по реда на чл. 203 и сл. от АПК. Ето защо доводите на касатора в обратния смисъл не могат да бъдат споделени. Решението на Административен съд - Добрич е постановено в съответствие със закона. Правилно съдът приема, че при издаване на административния акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оспорената заповед на кмета на Община Добричка, с която на ответницата по касационната жалба Митка Андонова, която тогава заема длъжността "директор на Дирекция "Устройство на територията, строителство, общинска собственост, приватизация и опазване на околната среда", е наложено дисциплинарно наказание "забележка" за нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл, е издадена в нарушение на разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. В противоречие с цитирания текст преди налагане на дисциплинарната санкция служителката не е изслушана от наказващия орган (в представеното писмено становище на процесуалния представител на кмета на общината от 17.03.2009 г. изрично е посочено, че на служителката са искани само писмени обяснения). Фактът, че преди налагане на дисциплинарното наказание служителката е поканена да даде и е депозирала писмени обяснения не сочи на изпълнение на процедурата по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. Цитираният текст задължава дисциплинарно наказващия орган да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения. Изискванията са кумулативни, поради което неспазването на всяко едно от тях е обосновава нарушение на посочената норма. Това нарушение е достатъчно основание за отмяна на заповедта без да се обсъждат останалите доводи по същество относно незаконосъобразността на административния акт (чл. 93, ал. 2 от ЗДСл). Законосъобразно е и заключението на съдебния състав, че е налице порок във формата на атакуваната заповед, който също обосновава извод за нейната отмяна. Оспореният административен акт не включва посочените в разпоредбата на чл. 97, ал. 1 от ЗДСл реквизити. Заповедта съдържа най-общо и декларативно изброяване на неизпълнени според административния орган служебни задължения, но не и описание на конкретно нарушение на служебната дисциплина, подкрепено с доказателствата, които го установяват, така, както изисква императивната норма на чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗДСл, а в нарушение на чл. 97, ал. 1, т. 5 от ЗДСл не са посочени точно виновно нарушените служебни задължения. Така обжалваната заповед фактически е постановена без мотиви- съществен порок на формата, тъй като се накърнява правото на защита на уволнения служител, който практически не е известен за причините, довели до санкционирането му и е лишен от възможност да ангажира доказателства, опровергаващи изложеното от административния орган. Поради всичко изложено като приема, че при издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е налице порок във формата, обосноваващи отмяна на административния акт, Административен съд - Добрич постановява решение в съответствие със закона. Ето защо доводите на касатора в обратния смисъл не могат да бъдат споделени. Доводът за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. Първоинстанционният съдебен състав обсъжда доводите на страните и в съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК проверява законосъобразността на постановения административен акт на посочените в чл. 146 от АПК. След цялостна преценка на ангажираните доказателства съдът изгражда заключението за това, че са налице основания за отмяна на административния акт. Изводите на съда са подробно мотивирани с аргументирано изложение на допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила. Решението съдържа и съображения относно причините, поради които съдът приема, че не е спазена предвидената от закона форма за издаване на оспорената заповед, както и обосноваване на извода, че това нарушение е особено съществено. Възражението за допуснато противоречие в мотивите на съдебното решение е неоснователно. След констатациите за нарушение на процедурата по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл и за съществен порок във формата на акта съдът закономерно приема, че са налице достатъчно основания за отмяна на оспорената заповед без да обсъжда доводите по същество относно наличието или липсата на дисциплинарно нарушение. В този смисъл са и развитите от съдебния състав съображения. Твърдяното от касатора противоречие между мотиви и диспозитив не представлявана нарушение на съдопроизводствените правила, а основание за иницииране на производство по чл. 175 от АПК, поради което (дори да съществува) не би могло да доведе до отмяна на съдебното решение. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, пето отделение, приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, тъй като не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да обосноват извод за неговата отмяна. Съдебният акт е законосъобразен и постановен в съответствие със съдопроизводствените правила и следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане, доказателствата за действително направени разноски и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 228 от АПК Община Добричка следва да заплати на Митка Демирева Андонова сумата 150.00 лв. разноски в касационното производство. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,