Решение № 242 от 1.06.2009 г. на ВКС по к. н. д. № 232/2009 г.

Решение № 242 от 1.06.2009 г. на ВКС по к. н. д. № 232/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева Производството е образувано по искане на осъдените М. Г. А. и В. Г. К. за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела на решение № 87/ 26.03.2009 г. по в.н.о.х.д. № 325/09 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е изменена присъда № 13/13.01.2009 г. по н.о.х.д. № 1118/08 г. на Пловдивския районен съд. Сочат се допуснати от съдебните инстанции съществени процесуални нарушения при установяване на фактите по делото, довели до неправилното осъждане на искателите в противоречие с разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК. Изложени са и доводи за неправилно приложение на материалния закон при квалификацията на деянията по чл. 325, ал. 2 НК, както и за явна несправедливост на наказанията. Иска се делото да бъде върнато за ново разглеждане от Пловдивския районен съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт намери за установено следното: С присъдата подсъдимата М. А. е призната за виновна в извършване на две престъпления по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 НК и е осъдена на осем месеца лишаване от свобода за телесната повреда на Р. С. и на четири месеца лишаване от свобода за телесната повреда на С. П. Оправдана е частично по обвинението за съучастие с К. при нанасяне на телесната повреда на С. Призната е за виновна и по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 НК, като е осъдена напет месеца лишаване от свобода. На осн. чл. 23 НК е определено общо наказание от осем месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено по реда на чл. 66 НК за срок от три години. Със същата присъда подсъдимият В е признат за виновен за престъпление по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 НК, като му е наложено наказание пет месеца лишаване от свобода, условно, с три годишен изпитателен срок. Признат е за невинен по обвинението за нанесена лека телесна повреда на Р. С. в съучастие с подс. Апостолова. Двамата подсъдими са оправдани по обвинението, че са извършили престъплението по чл. 325, ал. 2 НК в съучастие помежду си. С решението Пловдивския окръжен съд изменил присъдата като увеличил наказанието на подс. К. на шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 67, ал. 3 НК, през изпитателния срок на условното осъждане, наложил на двамата подсъдими и наказание пробация с изтърпяване на двете задължителни пробационни мерки за срок от шест месеца. Искането е процесуално допустимо, защото е подадено в срока по чл. 421, ал. 3 НПК. По същество е частично основателно. По оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения. В подкрепа на това оплакване са изложени доводи, че както първоинстанционният, така и въззивният съд не са формирали вътрешното си убеждение в съответствие с изискванията по чл. 13 и чл. 14 НПК, като не са обсъдили противоречията в гласните доказателствени средства и не са посочили защо се доверяват на едни от тях и отхвърлят другите. Върховният касационен съд намира оплакването за лишено от фактическо основание. Мотивите към присъдата съдържат подробен анализ на всички свидетелски показанията, които са съпоставени както помежду им, така и с обясненията на подсъдимите. Обсъдена е версията на двамата подсъдими, че са били предизвикани и провокирани от пострадалите и е отхвърлена като несъстоятелна, поради противоречието й с останалите писмени и гласни доказателства. Изложени са подробни съображения кои доказателствени средства са приети за достоверни и защо не са кредитирани други, като при анализът на доказателствата съдът не е допуснал извращаване на тяхното съдържание. Вътрешното съдийско убеждение е формирано при спазване на изискванията на процесуалния закон за обективно, пълно и всестранно изследване на доказателствата по делото. При проверката на присъдата, Пловдивският окръжен съд също е изложил подробни съображения защо намира, че фактическата обстановка е правилно изяснена от районния съд, като е отговорил и на направените с въззивната жалба възражения за необоснованост на присъдата. Не е необходимо отново да се преповтарят аргументите на съдилищата за безспорната установеност на правнорелевантните факти и доказателствената пътека, по която те са изяснени, които този съд намира за задълбочени и убедителни. Още повече, че в голямата си част искането преразказва свидетелските показания и мотивите към съдебните актове, без да се конкретизират доказателствени средства, за които се твърди, че не са обсъдени или са тълкувани превратно. Неоснователно е и възражението за нарушено право на защита, тъй като първоинстанционният съд бил ползвал показанията на част от свидетелите, дадени пред съдия на досъдебното производство. Приобщаване на тези показания към доказателствената съвкупност е процесуално допустимо, защото към момента на провеждане на разпитите на свидетелите, подсъдимите не са били привлечени към наказателна отговорност и не е било необходимо да бъдат призовани- те лично или техни упълномощени защитници. Ето защо настоящият касационен състав прие липса на процесуални нарушения при постановяване на присъдата и решението, които да са основание за отмяната им. По оплакването за нарушение на материалния закон. При установените по делото факти, които не подлежат на преоценка, първоинстанционният съд правилно е приел, че подсъдимата А. е осъществила две престъпления по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 НК. В искането липсват възражения по посочената правна квалификация, извън вече обсъдените и отхвърлени доводи за допуснати процесуални нарушения, които според защитата са довели до осъждането й по обвинение, недоказано по несъмнен начин. Основателни са оплакванията за неправилно приложение на материалния закон по отношение приетата квалификация по чл. 325, ал. 2 НК. Върховният касационен съд намира, че установени факти по престъпната дейност не сочат на квалифицирания състав на престъплението хулиганство. Хулиганските действия са с изключителен цинизъм или с изключителна дързост, когато са особено нагли и безсрамни и в изключително груба форма засягат интересите на обществото или на личността и упорито не се прекратяват от дееца. С тях в по-висока степен се засягат защитените обществените отношения, скандализира се обществото и се нанася тежко оскърбление на чувствата на гражданите. В този смисъл е ППВС № 2/74 г., изясняващо признаците на квалифицирания състав на чл. 325, ал. 2 НК. Разгледаният случай не е такъв. Нито изречените от двамата дейци обидни думи, нито действията им надхвърлят по интензитет обичайното при този род скандали поведение. Липсват изключителния цинизъм и дързост на хулиганската проява, поради което деянието покрива обективните и субективни признаци на обикновения състав на чл. 325, ал. 1 НК, в каквато посока следва да се преквалифицира извършеното. Двамата искатели са неосъждани, не са причинили имуществени вреди и деянието е наказуемо с лишаване от свобода до две години или пробация, както и с обществено порицание. Налице са основанията по чл. 78а ал. 1 НК за освобождаването им от наказателна отговорност. Същото не се отнася до двете престъпления по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК поради ограничителната разпоредба на чл. 78а ал. 6 НК. По оплакването за явна несправедливост на наказанието. Върховният касационен съд не споделя виждането на въззивната инстанция, че за поправянето на М. А. е необходимо изпълнението на пробационни мерки в рамките на изпитателния срок на условното осъждане. Данните за личността й, приети и обсъдени като смекчаващи вината обстоятелства, както и семейното й положение на разведен родител с малолетно дете, за което полага грижи, сочат на ниска степен на личната й обществена опасност. За поправянето и превъзпитанието й към спазване на правовия ред се явяват достатъчни проведения съдебен процес и осъждането й. Наложените пробационни мерки следва да бъдат отменени. При тези съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение