Решение № 4784 от 4.5.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Националната агенция за приходите (НАП), представлявана от изпълнителния директор, чрез ст.юрисконсулт Ангелиева, срещу Решение 1924 от 31.10.2022 г., постановено по адм. д. 1877/2022 г. по описа на Административен съд - Пловдив. С обжалваното решение НАП е осъдена да заплати на А. лайт ЕООД с [ЕИК] гр.Пловдив сумата от 4 650 лв., представляваща обезщетение за претърпени от дружеството имуществени вреди, в резултат на незаконосъобразно издаден и отменен Ревизионен акт Р-16001620006857-091-001/08.10.2021г., ведно със законната лихва, считано от 25.10.2022 г. до окончателното издължаване на сумата и направените по делото разноски в размер на 550 лв. Касационният жалбоподател поддържа, че атакуваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания за отмяната по чл.209, т.3 от АПК. Посочва, че първоинстанционният съд е приел че имуществените вреди, изразяващи се в заплатен в брой адвокатски хонорар, съгласно представения договор за правна защита и съдействие, е в минималния размер съгласно чл.8, ал.1, т.5 от Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, без да обсъди разпоредбата на чл.9 от Наредбата, което е довело до неправилно определяне на размера на адвокатското възнаграждение, с оглед направеното от НАП възражение за прекомерност. Счита, че претендираното обезщетение в размер на 4 650 лв. не е съразмерено на извършената правна защита и съдействие и надхвърля действително понесените от страната вреди. Твърди, че неправилно решаващия съд е присъдил и законна лихва върху тази сума, при положение че отговорността за разноски обхваща само действително направените такива и законната лихва не е дължима. Иска отмяна на съдебния акт и постановяване на решение, с което се намали претендирания адвокатски хонорар до законноустановения минимум по чл.9 от Наредбата, а именно: 3 484,77 лева. Претендира присъждане на направените по делото разноски внесената Д.Т. и юрисконкултско възнаграждение за двете инстанции. В проведеното пред ВАС съдебно заседание касационния жалбоподател, редовно призован, не се представлява. Ответникът по касационната жалба - А. лайт ЕООД с [ЕИК] гр.Пловдив, чрез пълномощник адв. П.Велчева, с писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и излага съображения за правилност и обоснованост на първоинстанционното решение. Иска решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира направените по делото разноски. В проведеното пред ВАС съдебно заседание ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се представлява. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - състав на трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл.218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред АС-Пловдив се е развило по предявен от А. лайт ЕООД, гр.Пловдив против НАП иск за сумата от 4 650 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили от отменен, с Решение на Директора на Дирекция ОДОП-Пловдив при ЦУ на НАП, като незаконосъобразен ревизионен акт /РА/ Р-16001620006857-091-001 от 08.10.2021 г., изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалба пред административния орган - директора на дирекция ОДОП - Пловдив и законната лихва върху обезщетението от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. По делото няма спор относно установената пред административния съд фактическа обстановка. В хода на съдебното производство административният съд е установил от фактическа страна релевантните за спора обстоятелства, които настоящата инстанция възприема изцяло, поради неоспорването им. Съдът е приел иска за обезщетение за допустим, а по същество за основателен. Установил е, че срещу дружеството ищец е издаден РА Р-16001620006857-091-001 от 08.10.2021 г. от длъжностни лица при ТД на НАП Пловдив; в законноустановения срок, на 25.10.2021г., срещу РА е подадена жалба, изготвена от адв.П.Велчева надлежно упълномощена с договор за правна защита и съдействие 67 от 25.10.2021 г. /приложен към жалбата/ и предмет изготвяне и подаване на жалба срещу РА Р-16001620006857-091-001 от 08.10.2021 г. пред директора на Д ОДОП Пловдив и процесуално представителство, с договорено възнаграждение в размер на 4 650 лв., платено в брой на 25.10.2021г.; жалбата е оставена без уважение и производството е било прекратено с решение 585/09.11.2021г. на Директора на Д ОДОП-Пловдив, което е било отменено с определение 1881/08.12.2021г. по адм.д. 2972/2021г. по описа на АС-Пловдив и преписката е върната за продължаване на производството по постъпилата жалба; след връщане на преписката директорът на Д ОДОП-Пловдив отменил изцяло процесния РА и върнал преписката за издаване на нов ревизионен акт. Съдът е счел, че са налице всички предпоставки за реализиране на отговорността по ЗОДОВ - процесния РА е отменен изцяло с решение на горестоящия административен орган - Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр.Пловдив; на дружеството са причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено в брой на 25.10.2021 г. адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие 67 от 25.10.2021 г. и причинно - следствена връзка между претърпените вреди и отменения ревизионен акт, доколкото дружеството не би търсило адвокатска помощ и не би заплатило адвокатско възнаграждение, ако срещу него не бе издаден незаконосъобразния администистративен акт. Съдът, позовавайки се на ТР 1/2017 г. на ВАС относимо и в случая, се е мотивирал, че изплатеното адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на процесния РА по административен ред може да се претендира чрез иск по чл.1 от ЗОДОВ, че същото представлява вреда за дружеството, която е в причинно-следствена връзка с отменения РА, тъй като потърсената адвокатска помощ и заплатения хонорар са именно във връзка със защитата срещу РА чрез оспорването му. С оглед представеният договор за правна защита и съдействие решаващият съд е счел, че претендираното обезщетение, изразяващо се в договорената и заплатена услуга по предоставяне на правна помощ в административното производство по оспорване на процесния РА / 4650 лева/, не се явява несъответно с принципа на справедливостта и съразмерността. Постановил е, че на дружеството се дължи и законната лихва върху присъденото обезщетение от предявяване на иска до окончателното издължаване и разноски на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл.17, ал.6 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК), задължените лица имат право на обезщетение за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. Касационният жалбоподател не оспорва изводите на решаващия съд, че са налице законовите предпоставки за обезщетяване на претендираните от А. лайт ЕООД, гр.Пловдив вреди, настъпили от отменения като незаконосъобразен РА Р-16001620006857-091-001 от 08.10.2021 г. и представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне и подаване на жалба срещу посочения РА пред Директора на ОДОП НАП Пловдив. В тази връзка правилни са изводите на първоинстанционния съд, че при липса на процесуален ред за присъждане на разноските, направени във връзка с обжалването по административен ред /такъв не е регламентиран в ДОПК чл.152 чл.155 и в глава шеста на АПК/, а обжалването по административен ред на РА е задължителна предпоставка за реализиране на съдебното оспорване - чл.156, ал.2 от ДОПК, обезвреждането на вредите се реализира по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Налице е незаконосъобразен акт на държавен орган процесния РА, издаден при и по повод изпълнение на административна дейност, отменен при обжалването му по административен ред. Налице е и втората предпоставка наличие на вреда. Дружеството е претърпяло вреда, изразяваща се в направените разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред административния орган, във връзка с административното обжалване на РА. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ДОПК за оспорване на актове по административен ред пред решаващия орган, адвокатската защита при атакуване на издадените актове се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешен изход на спора. От приложения по делото договор за правна защита и съдействие 67 от 25.10.2021 г. се установява, че договореното процесуално представителство е именно във връзка с обжалването на процесния РА, като е договорено възнаграждение в размер на 4 650 лв., платено в брой на 25.10.2021г.. Със заплащане на договореното адвокатско възнаграждение, имуществото на дружеството е намаляло със сумата 4 650 лв. Налице е и причинна връзка по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗОДОВ между претърпените имуществени вреди под формата на заплатено при административното обжалване адвокатско възнаграждение и увреждането - отменения РА, тъй като дружеството не би заплатило адвокатско възнаграждение и същото не би представлявало вреда за него, ако не бе издаден оспореният от него по административен ред и впоследствие отменен от горестоящия административен орган РА. В този смисъл е и Тълкувателно решение 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т.д. 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, относимо към правния спор. Неоснователни се явяват доводите в касационната жалба за неправилно приложение на закона и необоснованост на решението, при съобразяване на направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатското възнаграждение за нуждите на административното производство. В мотивите на Тълкувателно решение 1/15.03.2017 г. на ВАС, е отбелязано, че съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата (ЗА) - да е "обоснован и справедлив", тоест да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност - чл.24, ал.1 и чл.36 ЗА. При тях адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. В тази връзка, настоящият състав се солидаризира с изводите на първоинстанционния съд, че договореното възнаграждение в размер на 4 650 лв. при оспорване по административен ред на РА за публични задължения за ДДС в размер на 211 634,88 лв. /157 407,83 лв. главница и 54 227,05 лв. лихви/, определено по реда на чл.8, ал.1, т.5 от Наредба 1 /2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в относимата редакция/, съответства на материалния интерес и осъществената защита и се явява справедливо и обосновано по смисъла на чл.36, ал.2, изр. второ от Закона за адвокатурата. Първоинстанционният съд правилно е съобразил, че доколкото административното обжалване на процесния РА се явява част от спорно производство, адвокатското възнаграждение следва да е съобразено с размерите по чл.8 от Наредбата. Това разрешение изрично е уредено и с новата ал.4 на чл.8 от Наредба 1 /ДВ бр.88 от 2022г./ Съображенията на касатора за приложимост на разпоредбата на чл.9 от Наредбата, отчитайки фактически осъществените действия по процесуално представителство, са относими при преценката за прекомерност, съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, каквато преценка в исковото производство за обезщетение, както бе посочено по-горе, не се извършва. Правилно първоинстанционният съд е присъдил и претендираната законна лихва от завеждане на делото, като настоящата инстанция споделя мотивите му за дължимост на същата и на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях. Съгласно т.4 от Тълкувателно решение 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т.гр.д. 3/2004г. на ОСГК, при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове. В случая законната лихва е претендирана от датата на завеждане на исковата молба и по изложените по-горе съображения, правилно е била уважена от решаващия съд. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация е претендирал присъждане на направените в касационното производство разноски, за които не сочи доказателства, поради което и такива не се следват. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение