Решение № 1995 от 16.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12940/2009 г.

Решение № 1995 от 16.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12940/2009 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по жалбата на Мохамед Хатем Хамдан, гражданин на Ирак, против решение № 406 от 4.09.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което е постановен отказ по чл. 34, ал. 3 от ЗУБ за събиране на семейство. Твърди, че решението на председателя на ДАБ е незаконосъобразно поради противоречието му с материалния закон и моли за отмяната му. Ответникът - председател на Държавната агенция за бежанците изразява становище за неподсъдност на делото на Върховния административен съд и моли същото да се прекрати и изпрати на компетентния съд - Административен съд - София-град. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява същото становище и моли делото да се изпрати по подсъдност на Административен съд - София-град. Върховният административен съд, трето отделение намира, че възражението за неподсъдност на делото като първа инстанция по правилата на родовата подсъдност на Върховния административен съд, е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 87 от ЗУБ, решенията на председателя на Държавната агенция за бежанците, постановени на основание чл. 34, ал. 3 от закона, подлежат на обжалване като първа инстанция пред Върховния административен съд. Нормата на чл. 34, ал. 3 от ЗУБ регламентира възможността административния орган да постанови отказ да се разреши събиране на семейство на територията на страната на лице, с предоставен статут по чл. 8 или по чл. 9 от закона на основания, посочени в т. 1 и 2, но това не е друг вид компетентност на органа, различна от посочената в чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. По тази причина не може да се възприеме за основателно изразеното становище, че когато актът - отказ да се издаде разрешение на събиране на семейство на територията на Република България, се основава на материалноправно основание по т. 1 или 2 на ал. 3 от чл. 34 от ЗУБ, същият представлява акт, различен от актовете, издадени на осн. чл. 48, ал. 1, т. 3 от закона, и следва да се обжалва пред Административен съд - София-град като първа инстанция. Нормите на чл. 34, ал. 3 и чл. 48, т. 3 от ЗУБ определят една и съща по материя по компетентност - произнасяне по молба за събиране на семейство. Налице е отказ да се даде разрешение за събиране на семейство на територията на страната. Правната природа на акта го определя като волеизявление, правомощието за което е предоставено на председателя на Държавната агенция за бежанците по силата на нормата на чл. 48, ал. 1, т. 3 - норма определяща пределите на материалната му компетентност. След като е налице акт, издаден на осн. чл. 48, ал. 1, т. 3 от закона, който по съществото си представлява отказ по чл. 34, ал. 3, постановен поради липса на други законови предпоставки от тези посочени в т. 1 и 2 на чл. 34, ал. 3 да се разреши събиране на семейство, то по силата на изричната норма на чл. 87 от закона, актът подлежи на обжалване пред Върховния административен акт. Недопустимо е и не намира никаква опора в закона становище, че актовете, постановени в рамките на едно и също конкретно правомощие, следва да са подсъдни на различни по степен съдилища по правилата на родовата подсъдност. По изложените съображения жалбата се явява подсъдна на Върховен административен съд и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗУБ, чужденец с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут има право да поиска да се събере със семейството си на територията на Република България. Легалното определение на понятието " членове на семейство", за целите на този закон, е дадено в § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ. В конкретния случай, членовете на семейството следва да се определят като такива съгласно § 1, т. 3, б. "в" - родители на чужденеца, съгласно подадената от него молба от 20.08.2009 г. За същите е посочено законово изискване да не са в състояние да се грижат сами за себе си поради напреднала възраст или тежко заболяване, което налага да живеят в едно домакинство с него. В обжалваното решение, административният орган е приел, че по отношение родителите на жалбоподателя законовите изисквания на § 1, т. 3, б. "в" не намират приложение, тъй като не е налице напреднала възраст и тежко заболяване по см. на закона. Решението е постановено от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените със закон - чл. 48, ал. 3 от ЗУБ правомощия, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Невъзможността родителите на чужденеца да се грижат сами за себе си, следва да произтича от тяхната напреднала възраст или от тежко заболяване. Изводите на органа, че родителите на жалбоподателя не са в напреднала възраст - съответно на 48 и 53 години и не страдат от тежки заболявания (дископатия и ревматизъм) са довели до обоснования извод, че за тях не е налице невъзможност сами да се грижат за себе си, което да налага да живеят в едно домакинство с чужденеца. Приемайки, че родителите на жалбоподателя не отговарят на законовите изисквания, посочени в § 1, т. 3, б. "в" от ДР на ЗУБ, административният орган е постановил отказа да даде разрешение по чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, в съответствие с приложимия материален закон. Предвид изложеното, жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение