Решение № 5817 от 07.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11751/2008 г.

Решение № 5817 от 07.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11751/2008 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Горубсо Мадан" АД чрез процесуален представител против решение № 253/29.05.08 г. постановено по адм. д. № 1719/06 г. с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ДРА № 664/27.10.04 г. издаден от ТДД - Смолян, потвърден с решение № 5/03.01.05 г. на директор на РДД - Пловдив, с който на осн. чл. 64, ал. 1 вр. с чл. 6 от ЗДДС (отм.) и чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) е отказан данъчен кредит в размер общо на 707 204,39 лв. за периода - 01.01.02 г. - 31.10.03 г. и са начислени лихви върху тази сума в размер на 157 208,59 лв. Със същото решение, "Горубсо - Мадан" АД е осъден да заплати на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП разноски в размер на 17 628 лв. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон, но от възраженията в нея следва, че се поддържа и допуснати нарушения от съда при преценка на доказателствата. Конкретните оплаквания са, че изводите на съда не съответстват на фактите, съдът не е обсъдил представени по делото, релевантни за спора писмени документи, неоснователно съдът не е приложил разпоредбата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.). Иска се отмяна на решението и уважаване на жалбата срещу ДРА. Ответникът по касация - Д "ОУИ" - Пловдив чрез процесуалния си представител по делото оспорва жалбата по съображения, подробно развити в писмена защита. Иска се потвърждаване на решението, претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Според прокурора съдът е изложил подробни и състоятелни мотиви по отношение на фактурите от всеки един от въпросните доставчици, по които на жалбоподателя е отказано признаване на право, на данъчен кредит, като са обсъдени изчерпателно всички събрани по делото доказателства. Върховният административен съд, първо отделение на първа колегия в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но като неоснователна. Настоящото касационно производство е второ по ред за настоящия спор. Първоначално постановеното решение на Пловдивски окръжен съд по спора е отменено с решение на ВАС и делото е върнато за ново разглеждане, като са дадени задължителни указания за долния съд за излагане на мотиви относно реалността на доставките по фактурите, за които е отказан данъчен кредит на жалбоподателя с ДРА в обжалваната му част. С ДРА, обжалван пред окръжния съд на ревизирания субект са определени допълнително задължения за ДДС в резултат на отказан данъчен кредит по фактури от "Евро Карс" ЕООД (на осн. чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС) (отм.), ЕТ"Галенко" (чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС вр. с чл. 64, ал. 1, т. 2 и чл. 55, ал. 6 от ЗДДС), "Ейшън карс"ЕООД (чл. 64, ал. 1, т. 3 от ЗДДС и чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС вр. с чл. 6 и чл. 24 от ЗДДС и чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС), ЕТ "Бултранс - 98 - Юлиян Тачев" (чл. 64, ал. 1, т. 3 от ЗДДС и чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС), "Си Ем Контракт" ЕООД (чл. 64, ал. 1, т. 3 от ЗДДС вр. с чл. 65, ал. 4, т. 4 вр. с чл. 6 и чл. 24 от ЗДДС), "Джи Ай Ентърпреиз" ЕООД (поради липса на основанието, визирано в чл. 6 от ЗДДС и чл. 64, ал. 1, т. 3 от същия закон и чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС), "Мега груп 2000" ЕООД (поради липса на основанието, визирано в чл. 6 от ЗДДС и чл. 64, ал. 1, т. 3 от същия закон и чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС). Пловдивски окръжен съд с обжалваното решение е отхвърлил жалбата на дружеството с мотива, че реалността на доставките не е доказана. По отношение на фактурите от "Евро карс" ЕООД касаещи СМР, съдът е отчел обстоятелствата, че договорите, фактурите и приемо-предавателните протоколи за СМР са от една и съща дата, а така също и информацията от справката в районно управление "Социално осигуряване" - Смолян, че за периода - 2002 - 2003 г. този доставчик няма регистрирани трудови договори, откъдето е направен извод за липса на кадрови потенциал за изпълнение на доставките. Съдът също така въз основа на информацията от приемо-предавателните протоколи е възприел извода, че описания в тях обем на извършената работа не би могъл да се изпълни за един ден от 4-ма работника, за които има данни, че са влизали в рудника като външни лица. По отношение на фактурите от същия доставчик с предмет доставка на тръби, лагери и масла е установено, че лицата, подписали приемо-предавателните разписки не са били в трудови правоотношения с ревизирания субект, към датите в разписките, поради което е прието, че не е доказано реалното получаване на стоките. По фактурата от ЕТ "Галенко - Стефка Галенкова", съдът е отчел обстоятелството, че не са представени пътни листа и товарителници за доставката на иглолистни дъски и масла, а така също и факта, че като предходен доставчик по фактурата се сочи "Евро Карс" ЕООД. По фактурите от "Ейшън Карс" ЕООД с предмет на доставките - бургии, въже, лебедки и зъбен гребен, вагони и колоси за вагони и СМР, съдът е изградил извода си за липса на доставки по фактурите въз основа на обстоятелствата, че доставчикът не е открит на декларирания данъчен адрес, не е представил доказателства за счетоводното начисляване на ДДС, за произхода на стоките, както и обстоятелството, установено чрез справка в РУ "СО"-Смолян, че доставчикът не разполага с персонал. Обсъдени са също така обстоятелствата, че автомобилът с посочения в товарителниците регистрационния номер не съществува, а под този номер е регистриран друга марка автомобил, както и, че предвид характеристиките на стоките (вагони ВНР 1, 7 куб. м. и колоси за вагони) практически е невъзможно те да бъдат превозени едновременно предвид характеристиките за товароносимост и обем на посочения в товарителницата автомобил "ИФА". По фактурите от ЕТ "Бултранс 98 - Юлиан Тачев" с правопроимник ЕТ "Бултранс 98- Трайко Трайков" съдът е обсъдил факта, че декларираният адрес на доставчика не съществува и не може да бъде открит търговеца или лице за контакти. На представител на доставчика е връчено искане за представяне на документи, каквито не са представени, вкл. и такива за реалността на доставките, както и обстоятелството, че с камиона, описан в товарителниците практически е невъзможно да се превозят едновременно 30 броя вагони ВНР 1, 7 куб. м. По фактурите от "Си Ем Контракт" ЕООД съдът е обсъдил и е преценил фактите, че доставчикът не е открит на адреса, а на представител на доставчика (същият, който се е явил и за ЕТ "Бултранс 98 - Юлиян Тачев") е връчено искане за представяне на документи, но такива не са представени, вкл. и такива за реалността на доставките. Отчетен е фактът, че фактурата от предходния доставчик е с дата след датите на фактурите, издадени от прекия доставчик на жалбоподателя, както и обстоятелството, че предходния доставчик не разполага в периода, в който са издадени фактурите с кадрови потенциал за извършване на фактурираните СМР. По фактурите от "Джи Ай Ентерпрайз" ЕООД, за да приеме нереалност на доставките, първоинстанционният съд е обсъдил обстоятелството, че предходен доставчик по тях е "Си Ем Контракт" ЕООД, чиито фактури следват по време, фактурите, издадени от прекия доставчик към жалбоподателя, както и, че фактурите, издадени от предходния на прекия доставчик, съхранявани при предходния доставчик се различават по описание на стопанската операция от същите фактури, съхранявани при при прекия доставчик, а така също и обстоятелството, че автомобилът, посочен в товарителниците на посочените в тях дати се е намирал извън пределите на страната. За да възприеме тезата на данъчните органи за липса на реалност на доставките по фактурите от "Мега груп" ЕООД, първоинстанционният съд е възприел факта, че за част от фактурите, този доставчик не сочи предходни такива, а за тези от фактурите, за които са посочени предходни доставчици, последните не разполагат с кадрови потенциал за извършване на фактурираните СМР и с потенциал за транспорт на фактурираните стоки. Решението на първоинстанционния съд е правилно. Неоснователно се поддържа от касатора, че изводите на съда не съответстват на фактите по делото. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими към спора доказателства, събрани по делото, които е преценил правилно. Договорите за покупко-продажба и договорите за СМР с "Евро карс" ЕООД не доказват изпълнението им. Жалбоподателят в чиято доказателствена тежест е, не е доказал по несъмнен начин, че този доставчик разполага с кадрови потенциал за изпълнението на СМР, описани в протоколите за изпълнение на СМР. Протоколите за изпълнение и приемане на СМР са частни свидетелстващи документи, които са подписани от жалбоподателя и в този смисъл съдържанието им не обвързва съда. Липсват други доказателства по делото, които да установяват това съдържание. От свидетелските показания, събрани пред първоинстанционния съд се установява, че за периода 2002 - 2003 г. са извършени ремонтни работи в рудник "Петровица" и участък "Крушев дол", но недоказано е останало обстоятелството, че тези СМР са извършени именно от доставчиците, сочени от жалбоподателя. Жалбоподателят, в чиято доказателствена тежест е, не е доказал, че този доставчик разполага и с материалния потенциал за изпълнение на фактурираните доставки на стоки. Същите аргументи са валидни и за доставката, удостоверена с фактурата от ЕТ "Галенко - Стефка Галенкова". Нещо повече, при положение, че за същия период, ревизираният субект твърди, че е имал търговски взаимоотношения за идентични стоки с "Евро карс" ЕООД, сочен от ЕТ "Галенко - Стефка Галенкова" като предходен доставчик по процесната фактура, то нелогично е доставката на стоките по нея да е опосредена от последния. По отношение на фактурите от "Ейшън Карс" ЕООД и ЕТ "Бултранс 98 - Юлиян Тачев", първоинстанционният съд е оценил правилно фактическата обстановка по спора. За тези доставчици, по делото е останал недоказан дори фактът, че те реално разполагат с офиси (не са открити на декларираните адреси), а още по-малко е доказано обстоятелството, че разполагат със складови площи или помещения за съхранение на доставяните по фактурите стоки или със собствени или наети транспортни средства за натоварването им. За фактурираните СМР от "Ейшън Карс" ЕООД са валидни същите съображения, каквито се изложиха за фактурираните СМР от "Евро карс" ЕООД. По отношение на доставчика ЕТ "Бултранс 98 - Юлиян Тачев" по делото е представен ДРА № 687/16.10.03 г. за извършена данъчна ревизия по ЗДДС за периода м. 07.98 г. - м. 05.03 г. който включва периода на издаване на процесните фактури от този доставчик и който доказва невъзможността за осъществяване на фактурираните с тях доставки. Видно от този ДРА е, че данъчният субект не разполага с търговски обект или офис, а така също и с нает персонал по трудови или граждански договори, както и с материална и техническа обезпеченост за извършване на дейността си. Изрично е констатирано в посочения ДРА, че ревизираният субект не декларира ДМА, свързани с дейността. По отношение на фактурите от преките доставчици - "Джи Ай Ентерпрайз" ЕООД, "Си Ем Контракт" ЕООД и "Мега груп" ЕООД, жалбата отново е останала недоказана, тъй като жалбоподателят не е опровергал констатациите на данъчните органи, които са достатъчно основание да се приеме, че липсва реалност на доставките по тези фактури. И тук жалбоподателят не е доказал, че посочените доставчици разполагат с материален, кадрови и технически потенциал за изпълнение на доставките, удостоверени с фактурите. От заключението на съдебно-икономическата експертиза, прието при повторното гледане на делото се установява, че доставчиците "Джи Ай Ентерпрайз" ЕООД и "Мега груп" ЕООД не са открити на посочените адреси, което е препятствало проверка в счетоводствата им, поради което редовността на последните е останала недоказана, а от там и осчетоводяването на фактурите по съответните кореспондиращи счетоводни сметки. Неоснователно е оплакването на касатора, че първоинстанционният съд не е обсъдил обстоятелството, че по част от фактурите е налице плащане на ДДС по "ДДС сметка". Константна е практиката на ВАС, че плащането на ДДС по "ДДС сметка" е ирелевантно обстоятелство, когато не е доказана реалността на доставките по фактурите. В този смисъл след като първоинстанционният съд е приел, че реалността на доставките по процесните фактури не е доказана, безпредметно за спора е било обсъждането на наличието или не на плащане на ДДС по "ДДС сметка". Решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде потвърдено. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, хипотеза първа от АПК, Върховният административен съд