Решение № 484 от 17.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1192/2008 г.

ВКСI гражданско отделение17.09.2009 г.докладчик Дияна Ценева

Диспозитив

Отменява решение № 430 от 7.01.2008 г. по в.гр. д. № 301/07 г. на Смолянския окръжен съд, в частта, с която искът за разваляне на договор за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 162, т. I, дело № 415/1992 г. е отхвърлен до размер на 2/ 3 ид части, вместо което постановява: Разваля на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД до размер общо на 2/3 ид. части договора, обективиран в нотариален акт № 162, т.I, дело № 415/1992 г., по силата на който К. В. Я. е прехвърлила на Ц. К. Д. по време на брака й със С. Д. Д. срещу задължение за издръжка и гледане недвижим имот, представляващ 1/2 ид. част от първия етаж и 1/4 ид. част от таванския етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в парцел ****Х- 241 в кв. 49 по плана на с. С. В останалата част оставя в сила въззивното решение.

Мотиви

Решение № 484 от 17.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1192/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 ГПК. С решение № 430 от 7.01.2008 г. по в.гр. д. № 301/07 г. на Смолянския окръжен съд е отменено решение № 39 от 27.04.2007 г. по гр. д. № 429/07 г. на Смолянския районен съд и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от К. В. Я., заместена в процеса от своите наследници В. К. Я. и М. К. Д. против Ц. К. Д. и С. И. Д. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Против въззивното решение е подадена касационна жалба от адв. В. Р. в качеството й на пълномощник на В. К. Я. и М. К. Д. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон. Ответниците по касация Ц. К. Д. и С. И. Д. не са взели становище. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с изложените в касационната жалба оплаквания, намира: По делото е установено, че с договор от 03.06.1992 г., оформен с нотариален акт № 162/1992 г. Катерина В. Я. е прехвърлила на своята дъщеря Ц. К. Д. по време на брака й с ответника С недвижим имот, представляващ 1/2 ид. част от първия етаж и 1/4 ид. част от таванския етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в парцел ****Х - 241 в кв. 49 по плана на с. С., срещу задължението на приобретателката да поеме гледането и издръжката на прехвърлителката докато е жива, като й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила досега. За да намери предявеният иск за разваляне на договора поради неизпълнение за неоснователен, въззивният съд е приел, че от сключването му през 1992 г. до 2005 г. Ц. Д. е изпълнявала добросъвестно поетите задължения. През 2005 г. заминала на работа в Г. за период от 4 месеца, през което време грижите за прехвърлителката са били поети от другата й дъщеря - жалбоподателката М. Д. След завръщането си Д. изразила готовност да изпълнява отново задълженията си по договора, но е получила отказ от прехвърлителката, който е преценен от въззивния съд като основание за освобождаване на ответницата от задължението. Оттук съдът е заключил, че не е налице виновно неизпълнение от страна на ответницата Д, поради което е отхвърлил иска за разваляне на договора. Въззивното решение е необосновано и незаконосъобразно. Задължението на длъжника по договор за издръжка и гледане е неделимо и следва да се изпълнява точно през цялото време на действието на договора. В случаите, когато кредиторът отказва да даде съдействие за изпълнение на задължението в натура, за да е изправна страна по договора, длъжникът следва да предложи или да поиска трансформиране на задължението в парично. Отказът на кредитора да приема задължението и грижите в натура не е основание да се направи извод, че той има виновно поведение за неизпълнението на договора, в какъвто смисъл е изложил съображения въззивния съд. По делото е безспорно установено, че след завръщането на ответницата Д. от Г. през м. септември 2005 г., прехвърлителката отказала да се премести в нейното жилище и да приеме изпълнение на задължението за гледане и издръжка в натура. До предявяване на иска за разваляне на договора ответницата не е проявила активност и не е поискала трансформиране на задължението в паричен еквивалент. Касае се за неизпълнение за период от близо 9 месеца, което не може да бъде преценено като незначително за кредиторския интерес по смисъла на чл. 87, ал. 4 ЗЗД предвид възрастта и здравословното състояние на прехвърлителката - същата е родена през 1919 г. и е страдала от захарен диабет и есенциална хипертония, видно от представените по делото медицински документи. Въззивното решение като постановено в нарушение на материалния закон следва да бъде отменено и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) спорът бъде решен по същество от настоящата инстанция. В хода на делото К. Я. е починала и е заместена в процеса от своите наследници В. К. Я. и М. К. Д. По изложените по-горе съображения и с оглед настъпилото в хода на делото правоприемство договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане следва да бъде развален до размер на наследствените права на встъпилите в процесуалното правоотношение на мястото на ищцата нейни наследници В. К. Я. и М. К. Д. 2/3 ид. части. Водим от гореизложеното съдът

Цитирани разпоредби

1