Решение № 16017 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4325/2018 г.

Решение № 16017 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4325/2018 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на К. П., представен от адв. С. Каров, срещу решение № 179/06.02.2018 г. на Административен съд Бургас по административно дело № 678/2017 г., с което е отхвърлена жалбата му против отказ на началника на Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Бургас, за издаване на свидетелство за управление на МПС, обективиран в писмо рег. № 769000-463/08.03.2017 г. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и съществените съдопроизводствени правила. Доводите му са, че с успешното повторно полагане на изпит след анулиране през 2013 г. на предходното му свидетелство за управление на МПС във Франция, са осъществени предпоставките за възстановяване на правоспособността му по чл. 157, ал. 5 ЗДвП, а отказът за издаване на СУМПРС е неправомерен дори при действието на Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. С позоваване на разпоредбата на чл. 170, ал. 1 АПК обосновава обвързаността на администрацията да установи фактическите основания на отказа за извършване на административна услуга. Възразява против основаните на разпоредбите на чл. 17, ал. 2 от Наредба № I-157 от 2002 г. правни изводи на съда. Иска отмяна на решението и на отказа за издаване на СУМПС. Ответникът по касация началника на Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Бургас не изразява становище по жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: Пред АС Бургас е оспорен отказът на началника на Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Бургас да издаде СУМПС, съдържащ се в писмо рег. № 769000-463/08.03.2017 г. По констатациите на първостепенният съд на К. П. е било издадено на 23.05.1996 г., удостоверяващо правоспособността му да управлява МПС от категория В. След две преиздавания от 2000 г. и от 2008 г., последното издадено свидетелство със срок на валидност до 2018 г. било унищожено през 2011 г. Със заявление № 76900-463/12.01.2017 г. П. е поискал издаване на ново СУМПС. Към последващо заявление от 21.02.2017 г. е представил превод на разписка за връчване на невалидно свидетелство за управление поради нулев баланс на точките от 19.05.2017 г. от префектура Морт-е-Мозел, Франция. По отбелязването в разписката свидетелството било върнато на 13.05.2015 г., като е направено и указания за потвърждаване на правоспособността след изпит или медицинско изследване на негови разноски не по-рано от изтичане на 6 месеца, т. е на 14.11.2015 г. Отказът за издаване на СУМПС е мотивиран с обстоятелството, че последното издадено на заявителя свидетелство е от френската държава и съждение, че пак там следва да се възстанови правоспособността. За да отхвърли оспорването, съдът е приел, че отказът съответства на разпоредбата на чл. 11, § 4, ал. 3 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно свидетелства за управление на превозни средства. Като отрицателна материална предпоставка за издаване на СУПМС в България е квалифицирал обичайното пребиваване на жалбоподателя в Република Франция. Първоинстанционният съдебен акт е правилен. Касаторът неправилно интерпретира правилата за доказателствената тежест. При действието на чл. 170, ал. 2 АПК при отказ за издаване на административен акт за оспорващия е обвързаността да установи съществуването на условията за издаването му. Такова условие е лицето да е установило обичайното си пребиваване в Република България – чл. 151, ал. 5 ЗДвП. П. е установил пребиваването си в Република Франция, поради което и не е субект на правото да получи СУМПС, издадено в България. Отсъствието на един от елементите на фактическия състав, пораждащ правото да се иска издаване на СУМПС, е достатъчно основание на разпоредения отказ, което обосновава и правилността на отхвърлянето на оспорването. С новелата от ДВ бр. 52/2017 г. на Наредба № I-157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина е създадена нова ал. 16 на чл. 17. Тя урежда хипотезата на издаване на СУМПС на лице с обичайно пребиваване на територията на страната, на което е било издадено българско СУМПС, подменено с чуждестранно, което е загубило правоспособността си заради отнемане на всички контролни точки и свидетелството му е отнето или обявено за отнемане. Редът за издаване на ново СУМПС е този по чл. 157, ал. 5 ЗДвП. До новелата е несъмнено правото на страната за преценка да издаде или да откаже издаване на свидетелство за управление на превозно средство на кандидат, чието свидетелство е анулирано в друга държава членка – чл. 11, § 4, ал. 3 от Директива 2006/196/ЕО. Това разбиране е възприето и в практиката на Съда – вж. т. 85 от решението по дело С-419/10. След промяната на наредбата такава възможност не съществува. Преценката на административния съд за съответствие на административния акт с материалния закон е по действащото към момента на издаването на акта позитивно право. Това е и релевантния за преценката момент според правилото на чл. 142, ал. 1 АПК. Щом не са осъществени предпоставките за придобиване на СУМПС отказът за издаването му е законосъобразен, а съдебният акт за отхвърляне на оспорването – правилен. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение