Решение № 1972 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6294/2013 г.

Решение № 1972 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6294/2013 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Стелт" ООД гр. Гоце Делчев, ул. "П. Славейков" № 5, представлявано от управителя Стефан Любенов Бакърджиев, против Решение № 1831 от 18.03.2013 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 4823 по описа за 2012 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт № 2001111683 от 3.01.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 680/29.03.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София, при ЦУ на НАП, в частта му относно отказан данъчен кредит за данъчни периоди през 2007, 2008, 2009 и 2010 г. по фактури на "Валенс 2005" ЕООД, "Никсън 2000" ЕООД и "Форс груп" ООД. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено в противоречие на задължително тълкуване, дадено от Съда на Европейския съюз с решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11, на разпоредби на Директивата за ДДС. Съдът незаконосъобразно потвърдил отказа на правото на данъчен кредит на добросъвестния получател по доставките поради нарушения на доставчиците. Излагат се конкретни оплаквания за необосновани фактически изводи за недоказана реалност на доставките на всеки от посочените доставчици. Липсата на доказателства за работници и активи у доставчиците, както и за извършването на превози с автомобили на доставчиците на кратки разстояния не могат да обосноват извод за липса на доставки. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за събиране на доказателства, евентуално - постановяване на решение по същество, с което жалбата против РА бъде отхвърлена. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Михайлова, оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Реалността на доставките по фактурите, по които се претендира данъчен кредит е признато от трайната практика на СЕС като необходимо условие за възникване на претендираното право. Това ясно се вижда и от съвсем скоро постановени решения, включително и по "български " преюдициални запитвания, като Решение от 18.07.2013 г. по дело С-78/12 "Евита - К" ЕООД, т. 1 от диспозитива, където е казано, че "Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че във връзка с упражняването на правото на приспадане на данъка върху добавената стойност понятието "доставка на стоки" по смисъла на тази директива и доказването на действителното осъществяване на такава доставка не са свързани с формата на придобиване на право на собственост върху съответните стоки." В подкрепа на същия извод са и и т. 32, 36 и особено т. 37, 38 и 40 от мотивите на същото решение. В същия смисъл е и първото изречение на т. 2 от диспозитива на Решение от 31.01.2013 г. по съединени дела С-642 и С-643/11 "ЛВК-56" ЕООД и "Строй транс" ЕООД, където Съдът е постановил, че "Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че чл. 167 и чл. 168, буква а) от Директива 2006/122, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на данък върху добавената стойност, платен за получена доставка, по съображение че липсва действително извършена облагаема сделка, независимо че в съставен на издателя на същата фактура ревизионен акт не е направена корекция на декларирания от последния данък върху добавената стойност." Съдът в т. 13 на Решението по Genius Holding С-342/87 приема, че упражняването на правото на приспадане, предвидено в Шестата директива, не включва данъка, който се дължи само защото е вписан във фактура; упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци т. е. тези, отговарящи на облагаема сделка или платени, доколкото са дължими. В т. 17 на същото решение се казва, че "ако всеки фактуриран данък можеше да се приспада, дори когато не отговаря на действително дължим данък, то данъчната измама би била по-лесна". Реалността на доставката е фактически въпрос, а преценката на фактите и направените въз основа на тях фактически изводи е в компетентността на националния съд, както ясно е казано в изречение второ от т. 1 на диспозитива на цитираното решение по дело С-78/12. Там Съдът е постановил: "Запитващата юрисдикция следва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по отнесения до нея спор, за да определи дали разглежданите в главното производство доставки на стоки са действително осъществени и дали съответно за тях може да бъде упражнено право на приспадане. " За да отхвърли жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд е направил именно такава преценка на събраните по делото доказателства за реалното изпълнение на фактурираните доставки и е направил обосновани фактически изводи, че реалността на доставките не е доказана, при което не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нито нарушение на материалния закон. По отношение на доставчика "Валенс 2005" ЕООД - дружество без активи и персонал, за което е установено наличие на неплатени данъчни задължения в размер на 3 милиона лева, с РА е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 27 995 лв. по 7 бр. фактури с предмет метална сплав "ЦАМ 4, 3". По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза от специалист по отливане на металите, неоспорена от страните, съгласно която в произвежданите от ревизираното лице изделия се включват метални съставки от цветни метали /цинкови сплави/ ЦАМ 4,1, ЦАМ 4, 3 и алуминий, като доставените с фактурите на посочения доставчик. По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните, съгласно която процесните фактури са отразени в дневниците за продажби и справките-декларации по ЗДДС, като същите са платени по касов път. Доставените по фактурите материали са осчетоводени от жалбоподателя по сметка "Материали", като впоследствие въз основа на искания за отпускане на материални запаси са изписани съответните количества за влагане в производство на продукция, която е продадена на клиенти. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че при липса на всякакви доказателства, представени от ревизираното лице, за предаване на родово-определената стока по процесните фактури на ревизираното лице, само обстоятелствата, че материали от този род са необходими за производството му и че в счетоводството му стоките по фактурите са заприходени и изписани въз основа на искания за отпускане на материални запаси, не са достатъчни за да се приеме, че процесните фактури отразяват действителни данъчни събития. От доказателствена гледна точка, правилни са изводите на административния съд, че счетоводните записвания са годни доказателствени средства само при редовно водени счетоводства, каквито не е установено да имат страните по сделките. По отношение на доставчика "Никсън 2000" ЕООД, също дружество без активи и персонал, с непогасени задължения към бюджета, оспорения РА, е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 35 412,64 лв. по 8 бр. фактури с предмет "ЦАМ 4, 3" и "Покривна ламарина". Относно реалността на доставката на метални сплави важат изложените по-горе мотиви, а относно "покривната ламарина" няма доказателства за какво е използвана, като предаването на родово-определената стока отново не е доказано. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че само фактурите не са достатъчни за признаване на право на данъчен кредит на получателя. Съгласно чл. 51 от ДОПК, съответно чл. 182 от ГПК, вписванията в счетоводните книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото, т. е. нередовно водените счетоводни книги нямат доказателствена сила. По отношение на доставчика "Форс груп" ООД, свързано с ревизираното лице с неплатени задължения към бюджета в размер на 300 000 лв., с оспорения РА, е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 22 661,94 лв. по фактури подробно описани в РА с предмет "Ал. профил" и "материал". В допълнение на мотивите на административния съд, фактурите с предмет "материал" "ал. профил" не отговарят на законовите изисквания за реквизити относно конкретизация на предмета на доставката /това е съобразено от първоинстанционния съд/, което е самостоятелно основание за отказ на данъчен кредит, както е прието в Решение от 8 май 2013 г. на СЕС по дело С-271/12, Petroma Transports SA. Обосновани са фактическите изводи на съда относно липсата на убедителни доказателства за предаването на родово-определения предмет на доставките. При внимателен прочит на Решение от 21.06.2012 г. на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, се вижда, че в главните производства по тези дела реалното предаване на предмета на доставките и използването им за последващи облагаеми доставки не е спорно. Това най-ясно се вижда от формулирания втори преюдициален въпрос по дело С-142: "2) Може ли данъчната администрация, в случай че не оспорва извършването на отразената във фактурата сделка и самата фактура отговаря на предвидените в закона формални изисквания, законно да откаже възстановяване на ДДС, поради това че не е възможно да се установят използваните от издателя на фактурата подизпълнители или поради това, че издадените от тях фактури не са редовни?" Случаят очевидно се различава от процесния, където органите по приходите оспорват именно наличието на облагаемо данъчно събитие за всяка от процесните фактури. Предвид изложеното, оспореното съдебно решение не е постановено при липса на мотиви, нито при съществени нарушения на процесуалните правила, нито в противоречие със съдебната практика на СЕС по тълкуване на разпоредби на Директивата за ДДС. Решението следва да остане в сила като на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер на 2 171,39 лв. съгласно минималния размер по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,