Решение № 6434 от 10.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11735/2010 г.

Решение № 6434 от 10.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11735/2010 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Лупу Артиом, гражданин на Молдова, чрез пълномощника адв. Валерия Иларева, против решение № 240/23.07.2010 г., постановено по адм. дело № 254/2010 г. на Административен съд - Смолян, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ОЧ-86/6.06.2010 г. на заместник-директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" - Смолян за прилагане на принудителна административна мярка "забрана за влизане в Република България за срок от 5 години". Твърди се, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което оспорената заповед да бъде отменена. Ответникът заместник-директорът на РД "Гранична полиция" - Смолян не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за неоснователна по същество. За да постанови обжалвания резултат първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят е влязъл в страната с цел преминаване към трета държава, при което са налице установените в административното производство обстоятелства, посочени като фактическо и правно основание за издаване на заповедта. Крайният извод на съда е, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, като при издаването му са спазени административнопроизводствените правила и материалния закон. Въз основа на точно установените по делото релевантни факти, за които не се спори между страните, първоинстанционният съд е достигнал до съответни правни изводи. Като правно основание за издаване на обжалваната заповед са посочени разпоредбите на чл. 42з, ал. 1 - 3, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 7 и т. 12 и чл. 11, т. 5 и т. 10 от ЗЧРБ. Съгласно чл. 42з, ал. 1 от ЗЧРБ (ред. ДВ, бр. 36/2009 г.) забрана за влизане в Република България се налага, когато са налице основанията по чл. 10. В конкретния случай, издавайки обжалваната заповед, административният орган е съобразил данните, съдържащи се в предложение рег. № 15827/6.06.2010 г. на началника на ГПУ - Петрич, а именно - лицето не е установило влизането си в страната по предвидения в закона ред и се е опитало да напусне РБългария с неистинска румънска лична карта. Събрани са и данни, че адресатът с действията си е използувал страната ни като транзитен път към друга държава. В административното производство са спазени всички административнопроизводствени правила, изяснени са относимите за прилагането на ПАМ обстоятелства. В рамките на съдебното производство доказателства, оборващи посочените в предложението данни, не са ангажирани. При така проведеното участие в рамките на състезателното съдебно производство и осигурената процесуална възможност за защита на правата и законните интереси, съдът намира постановеното решение за правилно. Според предписанието на чл. 42з, ал. 1 във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 7 и т. 12 от ЗЧРБ забрана за влизане в Република България се налага, когато чужденецът е направил опит да влезе в страната или да премине през нея чрез използване на неистински или преправени документи, виза или разрешение за пребиваване (т. 7), респективно няма визи или билети за следващите по маршрута страни (т. 12.) При постановяване на заповедта за прилагане на ПАМ административният орган е изложил фактическите предпоставки за направената преценка, цитирал е и правното основание за упражняване на властническата си компетентност. Касаторът не твърди и не сочи доказателства, че е пребивавал в страната на годно правно основание към датата на постановяване на акта, която е релевантният момент при преценка на неговата законосъобразност. При условие, че констатациите на административния орган не са опровергани и с оглед данните по делото решаващият съд обосновано е приел за обективирани предвидените предпоставки. Разпоредбите са императивни и при установяване на юридически факти, попадащи в състава на изброените хипотези, органът в условията на обвързана компетентност задължително прилага в съотношение на кумулативност ПАМ с цел да се преустанови извършваното правонарушение. Административният орган е основал заповедта на всички факти и доводи, които са от значение за случая, като правилно е констатирал пребиваване на чужденеца в страната без законово основание. Релевираните в касационната жалба доводи за липса на доказателства досежно определения от административния орган срок са неоснователни. От предложението до административния орган, присъединено като част от мотивите на издадената заповед, се извеждат конкретни съображения, обосноваващи срока на приложената мярка. Използуването на фалшиви лични документи (румънска лична карта на молдовски гражданин) с цел свободно пътуване из страни от Европейската общност сочат на законосъобразност на приложената мярка. Що се отнася до възражението, че на касатора не е даден срок за доброволно напускане на страната, това са доводи във връзка с изпълнението на оспорената заповед, а не с нейната законосъобразност. По изложените съображения правилен е направеният от първоинстанционния съд извод за неоснователност на подадената от Лулу Артиом първоначална жалба. Воден от горното, Върховният административен съд