Решение № 16167 от 8.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8111/2011 г.

Решение № 16167 от 8.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8111/2011 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по подаденото искане от Норка Истилиянова Шиячка и Радостина Любенова Шиячка за отмяна на решение № 130 от 16.07.2010 г. по адм. дело № 261/2010 г. на Административен съд - Перник и определение от 19.01.2011 г. по адм. дело № 12566/2010 г. на Върховния административен съд, второ отделение, на основание чл. 239, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 от АПК. В искането за отмяна се излагат доводи, че поради промяна в нормативната уредба - с § 73 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост (Обн. в ДВ, бр. 87/5.11.2010 г., в сила от 9.11.2010 г.) е прието изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, като съгласно чл. 215, ал. 7 от Закона за устройство на територията решенията на първоинстанционния съд по жалби или протести срещу индивидуални административни актове по този закон са окончателни, с изключение на решенията по жалби или протести срещу индивидуални административни актове за одобряване на Подробни устройствени планове, комплексни проекти за инвестиционна инициатива и заповеди за премахване на незаконни строежи от първа до пета категория - включително, молителките са лишени от възможността да упражнят конституционно гарантираното им право на обжалване на съдебния акт пред касационната инстанция. Според молителките касационната им жалба против решението на АС - Перник е подадена преди изменението в нормативната уредба, поради което лишаването им от право на жалба е ново обстоятелство, което само по себе си е съществено нарушение на основното им конституционно право на защита. Релевират доводи във връзка с действителността на актовете, релевантни към въпроса за собствеността на процесния УПИ ХI - 707, кв. 60 по плана на с. Дуган, община Радомир. Към искането за отмяна не са представени писмени доказателства. Ответникът - кметът на община Радомир, не е изразил становище по искането за отмяна. С решение № 130 от 16.07.2010 г. по адм. дело № 261/2010 г. на Административен съд - Перник е отхвърлена жалбата на Норка Истилиянова Шиячка и Радостина Любенова Шиячка срещу писмо АБ-94-00-2222/1/29.12.2008 г., обективирано като изричен отказ на кмета на община Радомир по молба № АБ-94-00-2222/13.11.2008 г. за прилагане на разпоредбата на § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ и издаване на заповед за изменение на дворищнорегулационния план като се поставят в съответствие на вътрешните регулационни линии по съществуващи граници на поземлените имоти - парцели ХI - 707, ХII - 708 и Х - 706, кв. 60 по плана на с. Дуган. С влязло в сила определение от 19.01.2011 г. по адм. дело № 12566/2010 г. на Върховния административен съд, второ отделение, е оставена без разглеждане касационната жалба на Норка Истилиянова Шиячка и Радостина Любенова Шиячка срещу решение № 130 от 16.07.2010 г. по адм. дело № 261/2010 г. на Административен съд - Перник, на основание чл. 215, ал. 7 (нова) от ЗУТ по съображения, че решението е окончателно и не подлежи на касационен контрол. Основанията за отмяна на влезлите в сила съдебни решения са изброени в чл. 239, т. 1 - 6 от АПК. Съгласно чл. 239, т. 1, решението подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната; т. 2 - ако по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото; т. 3 - актът е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен; т. 5 - страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Настоящият петчленен състав, като прецени данните по делото, намери че искането е подадено в сроковете по чл. 240 от АПК, поради което е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно, по следните съображения: Не е налице фактическият състав по чл. 239, т. 1 от АПК - молителките не твърдят наличието на нови обстоятелства и не са представили нови писмени доказателства от съществено значение за спора, които да обусловят различни правни изводи от тези в решението, предмет на искането по чл. 237, ал. 1 от АПК. Искането за отмяна по чл. 239, т. 2 от АПК също не е обосновано с конкретни факти, респ. липсват доказателства да са установени по съдебен ред неистинност на показанията на свидетели или на експертно заключение или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото. Направените възражения в искането относно писмените доказателства, приложени по делото не могат да се подведат към разпоредбата на чл. 239, т. 3 от АПК, тъй като не се установява някой от тези актове да е признат по надлежен ред за подправен или решението да е основано на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Липсват основания за отмяна на съдебното решение по чл. 239, т. 5 от АПК, доколкото релевираните оплаквания касаят промяната в нормативната уредба, по силата на която е прекратено производството по обжалване на решението на административния съд пред касационната инстанция, но не и нарушения на съдопроизводствените правила при разглеждане на делото пред АС - Перник или в производството при постановяване на прекратителното определение от тричленния състав, вследствие на които молителките да са били лишени от възможност да участват в делото или не са били надлежно представлявани, или не са могли да се явят лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не са могли да отстранят. Наведеният от молителките довод за нарушено право на защита поради изменението на нормативната уредба не накърнява конституционно гарантираното им право на защита по см. на чл. 239, т. 5 от АПК, защото в Конституцията не се съдържа правило за задължителен касационен контрол на съдебните актове, респективно за двуинстанционност на съдебно административните производства. В чл. 131 от АПК е предвидено, че съдебните производства по този кодекс са двуинстанционни, освен когато в него или в друг закон е установено друго. В случая с разпоредбата на чл. 215, ал. 7 от ЗУТ е уредено именно такова изключение от общото правило по чл. 131 от АПК. Предвид изложеното, искането за отмяна е неоснователно и следва да се отхвърли. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,