Решение № 16750 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5640/2011 г.

Решение № 16750 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5640/2011 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане на Тодор Малчев Докимов от гр. София за отмяна на влязло в сила решение № 16003/28.12.2010 г., постановено по адм. дело № 6197/2010 г. по описа на Върховния административен съд, IV отделение на основание чл. 239, т. 4 АПК поради противоречие с предхождащи решения № 7257/21.07.2005 г. по адм. дело № 1156/2005 г. и № 8655/29.06.2009 г. по адм. дело № 3803/2009 г. и двете на ВАС, IV отделение. Твърди се, че решението, чиято отмяна се иска, е третият пореден акт по същество по един и същи казус с предмет - отказ на Столичен общински съвет да уважи приватизационното му предложение по реда на чл. 35 ЗППДОбП (отм.). Счита, че с първото влязло в сила решение (по адм. дело № 1156/2005 г. на ВАС, IV отделение) е преклудирана възможността за постановяване на повторен отказ, както и възможността да се разглежда отново въпросът за предпоставките за уважаване на приватизационното предложение. Излагат се доводи, че Столичния общински съвет не е изпълнил дадените му указания от ВАС, IV отделение, а с последното си решение съдът толерира това поведение на административния орган, като преразглежда един вече решен с влязло в сила съдебно решение въпрос и се произнася по противоположен начин. Подробни съображения, обосноваващи поддържаното основание за отмяна се съдържат в искането. В съдебно заседание искането се поддържа от процесуалния представител адв. Емил Ценов, който е представил и писмени бележки с искане за присъждане на направените от доверителя му Тодор Докимов разноски по делото. Ответникът Столичен Общински съвет чрез процесуалния си представител юриск. Рангелова оспорва искането за отмяна и моли същото да се остави без уважение, тъй като не е налице основанието за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК по подробни съображения, изложени в представеното писмено възражение по делото. Ответниците Иван Григоров Саздов, Мария Лазарова Саздова и Лазарина Иванова Стефанова, всичките от гр. София, чрез процесуалния си представител адв. Весела Стоичкова оспорват искането за отмяна, тъй като не са налице кумулативните предпоставки по чл. 239, т. 4 АПК по подробни съображения, развити в представената по делото писмена защита. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че искането за отмяна е подадено от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 240 АПК и е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно поради следните съображения: С решение № 7257/21.07.2005 г., постановено по адм. дело № 1156/2005 г. тричленен състав на ВАС, IV отделение е отменил решение от 09.10.2002 г. по адм. дело № 2911/2001 г., като с последното е била отхвърлена жалбата на Тодор Докимов против решение № 26 по протокол № 58/31.05.1999 г. на Столичен общински съвет (поправено с решение № 48 по протокол № 6215.09.1999 г.) за отказ по предложението на Докимов за изкупуване по реда на чл. 35 ЗППДОбП (отм.) на обект - тенис комплекс и заведение за обществено хранене в гр. Банкя, ул. "Г. С. Раковски" № 2. СГС е приел, че арендното правоотношение по договора за аренда от 21.03.1991 г. е прекратено едностранно от арендодателя и уведомлението за това е било редовно връчено на 29.12.1993 г., поради което е произвело своето действие. ВАС, IV отделение е приел, че договорът за аренда не е бил надлежно прекратен, тъй като писмото, с което е уведомен е от ТОА "Банкя", а тя не е страна по арендния договор. Със същото решение ВАС, IV отделение е отменил и отказа на административния орган за приватизацията на обособена част от СП "Отдих и туризъм" - гр. София - Тенис комплекс и заведение за обществено хранене - 2 в гр. Банкя, състоящ се от пет тенис корта, съставляващо парцел, VIII-1784 от кв. 58а по плана на гр. Банкя с обща застроена и незастроена площ от 7054 кв. м. Съдът е върнал на Столичен общински съвет делото като преписка с указания за извършване на необходимите действия по предприватизационната подготовка на обособената част относно приемане на решение за откриване на процедура за приватизация на същата, изготвяне на анализ за правното състояние и оценка на обособената част, съобщаването й на предложителя Тодор Докимов и изготвяне на предложение до него за сключване на договор. След постановяване на решението на ВАС, IV отделение административният орган - Столичен общински съвет отново е постановил отказ с решение № 182/23.03.2006 г. по протокол № 74, т. 21 по доклад № 12-00-147/06.03.2006 г. на Столичен общински съвет по предложението за приватизация на гореописания обект - обособена част по реда на чл. 35 ЗППДОбП. Отказът за приватизация на административния орган е поради наличието на реституционни претенции и спор във връзка с правото на собственост на обекта. В посочения доклад изрично е посочено, че със заповед № РД-43-247/13.10.1995 г. на Кмета на Столична голяма община са възстановени на физически лица 2880 кв. м. - част от процесния имот, поради което е налице пречка за уважаване на направеното искане за приватизация по реда на чл. 35 ЗППДОбП (отм.). Отказът на Столичен общински съвет е отменен с решение от 10.12.2008 г. по адм. дело № 02648/2006 г. на СГС и е върната преписката на Столичен общински съвет за изпълнение указанията на ВАС, IV отделение. С решение № 8655/29.06.2009 г. по адм. дело № 3803/2009 г. тричленен състав на ВАС, IV отделение е оставено в сила решението на СГС по адм. дело № 02648/2006 г. С решение № 716/19.11.2009 г. Столичен общински съвет е постановил трети отказ по приватизационното предложение на Тодор Докимов с мотиви, че процесния обект е извън приложното поле на приватизационния закон, тъй като имотът е деактуван и не представлява общинска собственост. С решение № 530/19.03.2010 г. по адм. дело № 8987/2009 г. Административен съд, София-град е прогласил нищожността на решение № 716/19.11.2009 г. на Столичен общински съвет и е върнал преписката на същия административен орган за произнасяне, съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в решението по адм. дело № 1156/2005 г. и по адм. дело № 3803/2009 г. и двете на ВАС, IV отделение. Решението на Административен съд, София-град по реда на касационното обжалване е било отменено с решение 16003/28.12.2010 г. по адм. дело № 6197/2010 г. на ВАС, IV отделение, което е предмет на настоящото производство с искане за отмяна по реда на чл. 239, т. 4 АПК. С решението си ВАС, IV отделение, проследявайки хронологията на правния спор по повод предложението на Тодор Докимов за приватизация на процесния имот по реда на чл. 35 ЗППДОбП (отм.), е направил извод, че административният орган законосъобразно е отказал да уважи предложението за приватизация, тъй като е налице заповед за отмяна на отчуждаването на част от процесния имот по искане на наследниците на Рачо Петров Стоянов по ЗВСНОИ, по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. закони и във връзка с отмяна на отчуждаването и възстановяване на 2880/4500 идеални части от имот, нов № 2437 в кв. 58 по плана на гр. Банкя имотът е деактуван. Освен това съдът е изложил мотиви, че от съдържащите са данни в административната преписка се установява, че се води гражданскоправен спор между наследниците на Рачо Петров Стоянов и общината. Производството по отмяна е извънинстанционно, т. е. то не представлява редовен стадий от процеса и не обхваща всички порочни решения, а само тези на основанията, изчерпателно изброени в чл. 239 АПК. В този смисъл е и ТР № 6/25.11.2010 г. по т. д. № 4/2010 г. на Общото събрание на съдите от ВАС. В това тълкувателно решение ВАС изрично постанови, че за да е налице тъждество на предмета е необходимо пълно припокриване между правото между сочените дела, за които се твърди, че е налице основанието по чл. 239, т. 4 АПК - в случая решение по адм. дело № 6197/2010 г. на ВАС, IV отделение с двете решения по адм. дело № 1156/2005 г. и № 3803/2009 г. Такова тъждество, както се посочи вече в процесния случай липсва. Затова извънинстанционното производство е призвано като защита срещу порочни съдебни решения, но само на посочените в чл. 239 АПК основания. Според посоченото от искателя основание в чл. 239, т. 4 АПК, то се допуска ако между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В случая акцентът, който се поставя е върху понятието "влязло в сила решение". Влязлото в сила решение, с което е сложен край на един правен спор се ползва със сила на пресъдено нещо. Това означава, че спорът вече не може да се пререшава, тъй като решението има правоустановяващо действие, а също и регулиращо такова, което забранява пререшаемост на правния спор. Затова и силата на пресъдено нещо безспорно се приема и от доктрината и от съдебната практика, че обективните й предели се свързват с предмета на делото, а субективните предели - със страните, по отношение на които влязлото в сила решение има действие. С решение № 7257/21.07.2005 г. по адм. дело № 1156/2005 г. на ВАС, IV отделение по реда на касационното производство е отменено първоинстанционно решение на СГС и е върната преписката на административния орган с указания. Това решение на ВАС, IV отделение не се ползва със сила на пресъдено нещо. С него не е разрешен правния спор по същество, тъй като съдът не е разрешил спорния предмет по делото. Указанията, дадени в решението на ВАС, IV отделение предполагат ново произнасяне на административния орган и в този смисъл решението на съда не се ползва от силата на пресъдено нещо. По същия начин следва да се квалифицира и решение № 8655/29.06.2009 г. по адм. дело № 3803/2009 г. на ВАС, IV отделение, с което е оставено в сила решението на СГС по адм. дело № 02648/2006 г. С решението по адм. дело № 3803/2009 г. ВАС е оставил в сила първоинстанционното решение, като с последното отказът на органът по приватизация е отменен и отново преписката му е върната с оглед указанията на ВАС в решението по адм. дело № 1156/2005 г. Следователно, и с това решение по адм. дело № 3803/2009 г. ВАС не се е произнесъл по съществото на спора, т. е. той не е разрешен с това решение, поради което не се ползва със силата на пресъдено нещо. В този смисъл и двете, посочени по-горе решения на ВАС нямат и изпълнителна сила по съществото на спора, тъй като той не е разрешен с тях. Със сила на пресъдено нещо се ползва само решение № 16003/28.12.2010 г. по адм. дело № 6197/2010 г. на ВАС, IV отделение и което е предмет на настоящето извънинстанционно производство, тъй като с него е сложен край на материалноправния спор. Основанието, визирано в чл. 239, т. 4 АПК изисква да са налице влезли в сила решения между същите страни и на същото основание. В тази връзка следва да се отбележи, че в случая няма идентитет на основанието по смисъла на тази разпоредба, тъй като се касае за отделни индивидуални административни актове, макар по един и същи случай. Това е така, защото с последващите решения на органа по чл. 35 ЗППДОбП (отм.) отказите са били на друго основание - наличие на реституционни претенции и спор за собственост, докато при първоначалния отказ пречката да се открие приватизационна процедура според административния орган е само относно неналичие на една от положителните предпоставки по чл. 35, ал. 1, т. 2 ЗППДОбП (отм.) - валиден аренден договор. Последващите откази на органа по приватизация са свързани и с наличие на отрицателна предпоставка съобразно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба за реда за изкупуване на предприятия и обособени части без търг или конкурс от лицата по чл. 35 ЗППДОбП, приета с ПМС № 175/1994 г. Наред с това органът по приватизация се е позовал и на установеното в административното производство след извършване на правния анализ на обособената част, че имотът е деактуван и не представлява общинска собственост, поради което е извън приложното поле на приватизационния закон. Всичко това обуславя, че не е налице тъждество на предмета, за да се приеме за основателно основанието, сочено от Тодор Докимов по чл. 239, т. 4 АПК. При наличие на различни административни актове и при неразрешаване на правния спор по същество с решения № 7257/21.07.2005 г. по адм. дело № 1156/2005 г. и № 8655/29.06.2009 г. по адм. дело № 3803/2009 г. и двете на ВАС, IV отделение, единственият извод, който следва е, че не е налице основанието по чл. 239, т. 4 АПК. При тези решения липсват едни от основните белези на силата на пресъдено нещо, а именно да задължат страните да прекратят правния спор, както и да не се пререшава този спор. След като с тези решения ВАС, IV отделение не е разрешил правния спор по същество, то тогава не може да се обоснове и твърдяното в искането за отмяна противоречие с оглед искането за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК на решението по адм. дело № 6197/2010 г. на ВАС, IV отделение. В цитиранато по-горе тълкувателно решение ОС на ВАС изрично постанови, че за да е налице тъждество на предмета е необходимо пълно припокриване между правото между сочените дела, за които се твърди, че е налице основание по чл. 239, т. 4 АПК, а в случая такова тъждество липсва, като се има предвид, че двете решения по адм. дела № 1156/2005 г. и № 3803/2009 г. не се ползват със сила на пресъдено нещо. С оглед гореизложеното ВАС, петчленен състав счита, че искането за отмяна като неоснователно следва да бъде отхвърлено - чл. 244, ал. 1, предл. 1 АПК. На молителя въпреки направеното искане не се присъждат разноски с оглед изхода на делото. На ответниците също не се присъждат разноски, тъй като не са направени такива искания. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,