Решение № 515 от 13.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11201/2009 г.

Решение № 515 от 13.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11201/2009 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Нина Пашова и Мирослав Пашов от гр. София срещу Решение № 40 от 30.05.2009 г. по адм. д. № 7266/2008 г. на Административен съд - София-град. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната Заповед № РД-14-175/10.04.2007 г. на зам. началника на ДНСК, ведно със законните последици. Ответната ДНСК - София, чрез процесуалният си представител излага становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът Георги Протогеров, в писмено възражение ангажира становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящите касатори срещу Заповед № РД-14-175/10.04.2007 г. на зам.-началника на ДНСК, с която на основание чл. 225, ал. 1 и ал. 2, т. 2 , във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, съставляващ "преустройство на таванско помещение", изпълнен от Нина Пашова и Мирослав Пашов в съществуваща жилищна сграда на ул. "Солунска"№ 21, като се възстанови покривната конструкция. Заповедта е мотивирана с липса на строителни книжа за извършеното през 2006 г. преустройство, изразяващо се в конструктивни и архитектурни промени -изпълнени тухлени стени, увеличена височина на помещението с надзид, промяна наклона на покрива и нови капандури. За да постанови този правен резултат, съдът е обсъдил събраните по делото писмени и устни доказателства в съвкупност и указанията по отменителното решение на ВАС, като позовавайки се преимуществено на приетата без оспорване тройна съдебно -техническа експертиза е приел, че се касае за основен ремонт и надзид (с промяна на покривната конструкция), т. е. налице е строеж по смисъла на т. 38 на §5 от ДР на ЗУТ. Предвид това и липсата на разрешение за строеж и одобрен проект, оспорената заповед е приета за законосъобразна по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 222, т. 10 ЗУТ. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Безспорно е по делото обстоятелството, че процесното преустройство на съществуващо таванско помещение в жилищна сграда ЕС е изградено без строителни книжа, което е достатъчно основание за квалифициране на същото като незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № КА-С4-1344-НП-1/09.01.2009 г. . не са оборени в съдебното производство, а липсата на изискуемите строителни книжа не се оспорва от жалбоподателите както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Констатациите на тройната съдебно-техническа експертиза сочат по категоричен начин, че е извършен надзид на помещението, с визирани точни параметри и промяна на покривната конструкция на сградата, вкл. с изчертаване на старото и ново положение в разрез. Предвид това доводите по касационната жалба, подробно изложени и касаещи липсата на предходни проекти на сградата и яснота относно съществуващото преди преустройството състояние на покрива са неоснователни. Процесния незаконен строеж не попада в изключителната хипотеза по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, предвид годината на неговото изграждане. Безспорно е и обстоятелството, че процесния незаконен строеж като изграден през 2006 г. не е деклариран и не може да се ползва от процедурата по § 184 от ПЗР на ЗУТ, поради което и при липса на регламентирана в ЗУТ възможност за узаконяване след 23.01.2004 г., е налице безспорно незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ, на каквото правно основание е издадена процесната заповед. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,