Решение № 105 от 6.1.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4943/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър гр. София срещу Решение 350/23.01.2023 г. по адм. дело 10962/2020 г. на Административен съд София-град, с което е отменена негова Заповед 18-6913/28.07.2020 г. за одобряване на изменение на кадастралната карта и регистри на [населено място], Столична община, изразяващо се в промяна на границите на сграда с идентификатор [номер], при която от площ 42 кв.м и попадаща изцяло в имот с идентификатор [номер] същата се отразява с площ 60 кв.м и частично навлиза в имот с идентификатор [номер], както и нанасяне на самостоятелен обект в сграда с идентификатор [номер], съгласно приложената скица-проект. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. От ответниците И. Н. Б., В. Н. Б. и В. И. Ц. в писмен отговор намират оспорването за неоснователно и искат присъждане на разноски, А. Ц. М., К. Ц. М., П. А. Н. и Ц. Д. М. не изразяват становище по жалбата. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за правилност на решението. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Неоснователен е касационният довод за недопустимост на сезиралата административния съд жалба като подадена от лица без правен интерес от оспорване нанасянето на коригираните параметри на сградата в кадастралната карта. Съгласно § 1, т. 13 ДР ЗКИР заинтересовани лица са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти, а в случаите на предоставени права на управление - ведомствата и общините, на които са предоставени правата. Заповедта засяга оспорващите, тъй като с нея се нарежда изменение в границите на сграда с идентификатор [номер], която по изготвената скица-проект 15-1013090/07.11.2019 г. частично навлиза и в съседния поземлен имот с идентификатор [номер], тяхна собственост според представените по делото нотариални актове и извадка от кадастралния регистър. Изводите на първоинстанционния съд за материалната незаконосъобразност на административния акт съответстват на материалния закон, а постановеното решение не е засегнато от твърдените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Правното основание за промяна в кадастъра е чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, а фактическото - отстраняване на грешка в КК относно отразяването на конфигурацията на сградата и нанасянето на самостоятелен обект в нея. Още на етапа на административното производство е установено несъответствие между кадастралната граница, разделяща имотите на насрещните заинтересовани страни, и границите по регулационния план и материализираната на място (вж. и съдържащата се по делото комбинирана скица за идентичност в частта относно двата имота). След образуването на делото по жалбата на И. Б., В. Б. и В. Ц. срещу Заповед 18-6913/28.07.2020 г. на началника на СГКК гр. София, оспорващият Б. е подал заявление до същия административен орган за отстраняване на непълнота и грешка в кадастралната карта с коригиране на западната граница на [ПИ] в съответствие с тази на [УПИ], кв. 18 по регулационния план на [населено място], одобрен със Заповед 3743/17.11.1966 г., съобразно проект на правоспособно лице по ЗКИР и документи за собственост. Това е именно имотната граница, която се пресича от новото разположение на сградата с идентификатор [номер] по скицата-проект към отменения административен акт. Издадена е Заповед 18-191/06.01.2022 г. на началника на СГКК гр. София за одобряване на изменението, с което границата е изместена в източна посока. Данните от СГКК гр. София сочат, че последващата заповед е влязла в сила. Налице е нов юридически факт от категорията по чл. 142, ал. 2 АПК, който правилно е зачетен от съда при постановяване на обжалваното решение. Той е от значение за законосъобразността на Заповед 18-6913/28.07.2020 г., доколкото промяната на кадастралната основа, върху която е прието изменението, предмет на настоящото дело, изключва възможността за надлежна проверка на акта той разпорежда промяна в кадастър, който вече не е актуален. От друга страна, при евентуално отхвърляне на жалбата срещу административния акт би се допуснало противоречие между положението по графичната част на акта за одобряване на изменението и действащата към момента ситуация. Проектът почива на предишна и вече променена конфигурация на имотните граници, т.е. понастоящем той е лишен от кадастралната си основа, с която по хипотеза трябва да е съобразен. По силата на чл. 56, ал. 8 от Наредба РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, когато при изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри се установи наличие на непълнота или грешка или явна фактическа грешка, административното производство следва да се прекрати. Затова вярно съдът е допуснал възможността за провеждане на нова процедура за корекция в очертанията на сградата и нанасяне на обект в нея, още повече, че при констатираната от административния орган непълнота и грешка производството по искането е подлежало на прекратяване. Изложеното мотивира оставяне в сила на атакуваното решение - чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК. При този изход на спора, в полза на ответниците И. Б., В. Б. и В. Ц. ще бъде присъдено заявеното своевременно и платено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 500 лева. Превалутирана, сумата възлиза на 255,65 евро. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение