Решение № 4293 от 26.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15844/2011 г.

Решение № 4293 от 26.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15844/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Румен Тодоров Тодоров, в качеството му на управител на "Криси Арт" ООД, гр. Варна, срещу решение № 9732 от 30.06.2011 г. по адм. дело № 4559 по описа за 2011 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. С него е отхвърлена жалбата му срещу решение № 311 от 15.03.2010 г. по преписка № КЗК-1022/2010 г. на Комисия за защита на конкуренцията. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго решение, с което да се уважи жалбата му срещу акта на Комисията за защита на конкуренцията. Ответната страна по касационната жалба - Комисията за защита на конкуренцията не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, четвърто отделение е бил сезиран с жалба срещу решение № 311 от 15.03.2010 г. по преписка № КЗК-1022/2010 г. на Комисия за защита на конкуренцията. Производството е започнало по искане на Румен Тодоров Тодоров, в качеството му на управител на "Криси Арт" ООД, на основание чл. 38, ал., т. 3 от ЗЗК, с твърдения за допуснато нарушение на чл. 21 от ЗЗК от страна на компания ROYAL TALENS със седалище в Холандия във връзка с пазарното поведение на същата на българския пазар. В него са събрани доказателства, с оглед установяване на фактическия състав на поведение по чл. 21 от ЗЗК, което може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и засегне интересите на потребителите по смисъла на разпоредбата. Отправени са запитвания до вносители и търговци на арт материали в страната, като ЕТ "Ева - Яна Иванова", "Кохинор-България" ООД, "Британика Ко" ООД, ЕТ "Маестро Пан - П. Панев", "Ариста -2" ЕООД, "Ара Арт Колорс" ООД, "Арт Сервиз" ООД, "М-Арти ВИМП" ООД, както и до Съюза на българските художници, и Националния статистически институт. За да се обоснове, комисията е обсъдила състава на злоупотребата с господстващо положение, който включва четири елемента в условията на кумулативност, а именно наличие на предприятие по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗК, на господстващо положение на това предприятие на съответния пазар - продуктов или географски по смисъла на § 1, т. 15, б. б. "а" и "б" от ДР на ЗЗК, конкретното релевантно поведение на това предприятие и наличието на антиконкурентен ефект от същото и засягане на потребителските интереси. В мотивите си съдът подробно е обсъдил какво точно е приела комисията за защита на конкуренцията и конкретно, че е посочената холандска компания е предприятие по смисъла на цитираната по-горе допълнителна разпоредба на ЗЗК. Според съда комисията е определила продуктовия пазар като един обобщен пазар на арт материали, който включва и тези, предлагани от тази холандска фирма, като тя е преценила й тяхната взаимозаменяемост с тези, предлагани от български и чуждестранни производители, както асортимента им, предназначението, функциите и качествата им. За да определи географският пазар като национален комисията се е позовала на предлагането на арт материалите на територията на страната чрез търговски дистрибуторски мрежи. Макар конкретно да не е било възможно установяването на точния дял на участието на чуждестранната фирма на българския пазар на такива продукти, е прието, че поради наличието на голям брой български и чуждестранни производители на такива, холандската компания няма господстващо положение. Именно липсата на този втори елемент от фактическия състав на нарушението по чл. 21 от ЗЗК според комисията обосновава извод, че не е налице твърдяната злоупотреба с господстващо положение, респ. няма нарушение, като не се налага обсъждането на другите два компонента на същия този фактически състав, а именно антиконкурентно поведения на предприятието и антиконкурентен ефект, като последица от това поведение. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено, като споделя направените изводи от първоинстанционния съд относно законосъобразността на обжалваното пред него решение № 311 от 15.03.2010 г. по преписка № КЗК-1022/2010 г. на Комисия за защита на конкуренцията. По първия спорен момент, повдигнат и с касационната жалба, за неправилната преценка относно нереализиране състава на чл. 21 от ЗЗК, следва да се приеме, че възражението на касатора е неоснователно. Компетентният орган е бил сезиран с искане, съдържащо твърдения за извършено нарушение на чл. 21 от ЗЗК (и/или на чл. 82 от ДЕО), като предмет на това производство е проучване и евентуално установяване на същото. Правилно той, както и съдът са преценявали фактическия състав на посочената разпоредба, за да се направи извод дали такова нарушение е осъществено или не. При съобразяване с уредената процедура относно предявяване на искането за установяване на нарушение, респ. със законовоустановеното негово съдържание по смисъла на чл. 71, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗК, не може да бъде споделен довода на жалбоподателя, че органът не се е произнесъл по наведените в него твърдения. Напротив, той при съобразяване със същите и събраните доказателства осъществява преценка на наличието или не на изброените в законовата разпоредба видове действия, които могат да бъдат квалифицирани като злоупотреба с господстващо положение. При това органът не се явява обвързан с дадената от молителя фактическа квалификация, понеже това е въпрос на доказване/установяване, съответно и с правното основание, което посочва, съответно това е въпрос на прилагане на закона от негова страна. Касаторът не може по настоящия съдебен ред да търси защита срещу незаконосъобразната според него "форма-искане" по смисъла на чл. 71, ал. 2 от ЗЗК. По отношение втория спорен момент, също повдигнат и с касационната жалба относно допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, настоящият съдебен състав споделя отново изложените съображения в мотивите на първоинстанционния съд. Така правилно е прието от съда, че комисията е допуснала нарушение, като не е уведомила холандската компания за провежданото разследване за допуснато нарушение на конкурентното право, макар, че тя има качеството на страна в производство с оглед разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗЗК, респ. не е съобщила и постановеното решение, за което е задължена с оглед разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗЗК. Това нарушение касае посочената компания, не рефлектира върху правата на касатора и не налага отмяната на обжалваното по касационен ред съдебно решение. Не е налице твърдяното нарушение на чл. 43, ал. 2 от ЗЗК при конституиране на заинтересовани страни, понеже такива не са конституирани, а само са искани от комисията сведения от търговците на арт материали, посочени по-горе, както и от Съюза на българските художници и Националния статистически институт по реда на чл. 46 от ЗЗК. Също така правилно е прието за неоснователно твърдението на касатора, че решаващият орган допуснал съществено нарушение, понеже изцяло е подменил неговото искане. От съдържанието на обстоятелствената му част, формулирана от касатора се констатира именно искане за установяване на фактическия състав на злоупотреба с господстващо положение и правилно е изследвано наличието на елементите на относимия за случая фактически състав на злоупотреба с господстващо положение, при което дефинирането на продуктовия пазар е необходимо, понеже на тази плоскост се извършва последващата преценка за наличието на господстващо положение. Също така правилно е прието за неоснователно твърдението на касатора за допуснато нарушение от страна на холандската компания, понеже с оглед доказаната взаимозаменяемост на арт материалите с нейната марка с тези на другите производители, потвърдена от всички търговци, от които са получени отговори в хода на проучването, а и от Съюза на българските художници, и от Националния статистически институт, както и предвид наличието на множество участници на съответните пазари, предлагащи голямо разнообразие от арт материали на различни производители, то на пазарите на търговия на едро и търговия на дребно на тези продукти са налице условия на ефективна конкуренция. С оглед изложеното по-горе е неоснователен и доводът, че съдът не съобразил обективното нарушаване на правото на конкуренция, понеже клиентите на касатора искали да закупят тъкмо от него продуктите, предлагани от холандската компания. При установеното количество и многообразие на участниците на пазара на арт материали в България, предлагащ взаимозаменяеми продукти, отказът на един от производителите да ги предлага на касатора по цени, по които ги предлага на друг търговец в РБългария, не може да се определи като нарушение на забраната за злоупотреба с господстващо положение, по смисъла на чл. 21 от ЗЗК. Следва да се допълни, че фактическият състав на нарушението има обективен характер и не зависи от субективните очаквания или интереси на отделни потребители на стоки от този пазар (решение № 12380 от 4.10.2011 г. по адм. дело № 6687 по описа за 2011 г. на ВАС, I колегия, петчленен състав). Пазарни взаимоотношения между определени участници са от частен характер и не биха могли да се регулират със средствата на антиконкурентното право. Въз основа на правилно тълкуване на относимите за конкретния случай правни норми, решаващият съд е обосновал законосъобразен краен извод, а именно че ROYAL TALENS със седалище в Холандия не е извършила нарушение на забраната по чл. 21 от ЗЗК и че като е установила същото, Комисията за защита на конкуренцията е постановила законосъобразно решение. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд,