Решение № 263 от 12.01.2017 г. на ВКС по н. д. № 1021/2016 г.

Решение № 263 от 12.01.2017 г. на ВКС по н. д. № 1021/2016 г., III н. о., НК, докладчик съдията Невена Грозева Касационното производство е образувано по жалба на частната тъжителка С. Д., чрез адв. Д. Д. срещу присъда № 64 от 1.09.2016 г. постановена по в. н. ч. х. д. № 74/2016 г. на ОС - Габрово. В жалбата е релевирано касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Твърди се, че въззивният съд не е спазил правилата за формиране на вътрешното си убеждение, тъй като не е извършил съвкупна преценка на събрания доказателствен материал, като по този начин е допуснал съществено процесуално нарушение. Доказателствата не били оценени съобразно действителното им съдържание, като са игнорирани показанията на пострадалата, св. А. Д., св. Х. Д., св. Х. Б., св. Т. П., св. Л., С., които установявали фактите описани в тъжбата. Не са обсъдени писмените документи - амбулаторния лист от спешния кабинет от 7.05.2015 г. и СМУ от 8.05.2015 г., както и материалите от н. ч. д. № 1158/15 г. и н. ч. д. № 405/15 г. и от проверката по преписка № 175 200/2015 г. В допълнението към жалбата тъжителката оспорва приетата фактическа обстановка, като според нея тя не кореспондирала със събраните доказателства. Направено е искане за отмяна на въззивната присъда и за връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно за осъждане на подс. К. за причиняване на лека телесна повреда на Д. В съдебно заседание пред ВКС повереникът на частната тъжителка адв. Д. пледира за уважаване на жалбата по изложените съображения в нея. Допълнително в пледоарията си сочи, че съдът е нарушил чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, като не е обсъдил СМЕ, материалите от полицейската проверката образувана на 12.05.2015 г., както и показанията на свидетелите, установяващи наличието на наранявания по лицето на пострадалата. Адв. Ц. - защитник на подс. К. предлага ВКС да остави в сила атакувания акт, тъй като не са събрани доказателства за авторството на деянието в лицето на неговия доверител. Представителят на ВКП изразява становище, че въззивният съд не е допуснал процесуални нарушения при оценката на доказателствения материал. Приетата фактическа обстановка кореспондира на събраните доказателства, които не установяват уврежданията на пострадалата да са причинени от действията на подс. К. В последната си дума пред ВКС подс. К. твърди, че е невинен. ВКС - Трето наказателно отделение, след като взе предвид доводите на страните, в рамките на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК намери следното: Жалбата на частната тъжителка Д. е неоснователна. С присъда № 30 от 25.01.2016 г. по н. ч. д. № 1158/15 г. РС - Габрово е признал подс. К. Х. К. за невиновен в това, че 7.05.2015 г. около 17 часа на [улица] /населено място/ да е причинил лека телесна повреда на С. Х. Д., поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по чл. 130, ал. 1 от НК. Съдът е отхвърлил предявения граждански иск като недоказан. По жалба на частната тъжителка е било образувано в. н. ч. х. № 31/2016 г. в ОС - Габрово. С решение № 28 от 24.03.2016 г. присъдата е била изцяло отменена и делото е било върнато за ново разглеждане на РС - Габрово. В РС - Габрово по същата тъжба е образувано н. ч. х. д. № 405/2016 г., по което с присъда № 319 от 31.05.2016 г. подс. К. К. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК и на основание чл. 78 а от НК е бил освободен от наказателна отговорност като му е било наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. Подс. К. е бил осъден да заплати на основание чл. 45 от ЗЗД обещетение на пострадалата в размер на 2 000 лв. за причинените и болки и страдания. Подсъдимият е бил осъден да заплати разноските по делото направени от частната тъжителка както и 4% държавна такса върху уважения размер на гражданския иск. По жалба на подс. К. е било образувано в. н. ч. д. № 74/2016 г. пред ОС - Габрово. С присъда № 64 от 1.09.2016 г., първоинстанционната присъда е била отменена, като подс. К. е бил признат за невиновен в извършване на престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК и на основание чл. 304 от НПК е бил оправдан, като съдът е отхвърлил предявения граждански иск от С. Д. за причинените и неимуществени вреди. Не са допуснати нарушения в дейността на въззивния съд по оценка на доказателствата, с което е релевирано касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Поддържаните от касатора оплаквания за нарушение на правилата за формиране на вътрешното убеждение на съда са лишени от основание. Присъдата на въззивния съд е постановена при съблюдаване на изискванията, заложени в процесуалния закон и тези на формалната логика. Изводът на контролирания съд за отсъствието на еднопосочни доказателства, установяващи безусловната връзка между поведението на подсъдимия на 7.05.2015 г. и съставомерния резултат - причинената на пострадалата лека телесна повреда е верен и следва да бъде споделен от касационната инстанция. Лишен от основание е довода, че при изграждане на убеждението си по фактите, въззивният съд е игнорирал част от доказателствения материал, който обезпечавал обвинителната теза изложена в частната тъжба: на първо място се сочи, че не били ценени показанията на пострадалата С. Д. Частната тъжителка С. Д. не е и не може да бъде свидетел по делото, поради което тя не е депозирала показания, които да могат да бъдат предмет на обсъждане от съда. Частният тъжител излага обвинителната си теза в тъжба чрез описанието на факти, които следва да докаже по начините, средствата и чрез способите предвидени в НПК. Особеност в производството по дела от частен характер е това, че процесуалното качеството на частен тъжител изключва възможността, последният да бъде разпитван като свидетел за фактите описани от него в тъжбата. Твърденията му в частната тъжбата за случилите се събития не притежават характеристика на доказателствено средство, което да може да бъде обсъждано и ценено от съда като годен доказателствен източник. Ето защо възражението на адв. Д. в жалбата за това, че съдът не е обсъдил "показанията на пострадалата" не намира опора в закона и не индикира на нарушение по см. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Съдът правилно е преценил, че основния източник на доказателствени факти по делото са показанията на св. Т. Ш. /майка на С. Д./. Последната е очевидец на инкриминираните събития, описани в тъжбата. Поради тази причина показанията и са били поставени в центъра на вниманието на съда. Те са единственото пряко доказателство по делото за случилото се на 7.05.2015 г., поради което съдът с основание ги е подложил на внимателна оценка. В тях св. Ш. не е отрекла, че на инкриминираното място и дата е присъствала на конфликт между Д. и подс. К., който според нея възникнал след ескалиране на влошените отношения между нея и нейната дъщеря - частната тъжителка Д.. Свидетелката е съобщила, че преди това Д. и е нанесла множество удари по тялото, като подс. К. чул виковете и и се притекъл за помощ, като в нито един момент не е удрял тъжителката. Съдебният състав е кредитирал частично показанията и е изложил убедителни съображения относно тяхната относителна достоверност, като е сторил това през призмата на констатирана заинтересованост на свидетелката и данните за осъщественото физическо посегателство върху нея от собствената и дъщеря. На следващо място, не е основателен упрека на касатора, че въззивният съдебен състав е игнорирал показанията на свидетелите А. Д., св. Х. Д., св. Х. Б., св. Т. П., св. Л., С., които установявали следи от побоя по тялото и лицето на пострадалата, непосредствено след инцидента. Показанията на тази група свидетели не само не са били подценени от съда, а са били изследвани съобразно действително им съдържание, като са били съпоставени както по между им, така също с писмените доказателства по делото - СМУ от 8.05.2015 г., амбулаторен лист от 7.05.2015 г. Въззивният съд е аргументирал позицията си, че показанията им, които в някои части имат производен характер не позволяват еднопосочното установяване на описаните в тъжбата обстоятелства и приноса на подс. К. в тях, тъй като съдържат противоречия по отношение на значими факти: какво им е съобщила частната тъжителка за инцидента, по какъв начин и кой и е причинил нараняванията - дали подс. К., или и баща му, по какъв начин е станало това - дали, когато е била повалена на земята, или е бита от бащата на подсъдимия, докато той я е държал и др. Без основание е довода, залегнал в жалбата, че съдът не е взел предвид материалите съдържащи се в н. ч. д. № 1158/2015 г. и н. ч. д. № 405/2016 г. на РС - Габрово. Напротив, писмените документи, свързани с предмета на доказване по делото - относно посещението на частната тъжителка на 7.05.2015 г. в кабинет по Спешна медицинска помощ в болницата, издадения за това амбулаторен лист и СМУ от 8.05.2015 са били приобщени към материалите по делото по надлежния ред и са били ползвани от съда при изграждане на вътрешното му убеждение. С основание не са ценени материалите от полицейската проверка и съдържащи се в тях обяснения, снети писмено от участници в конфликта, тъй като те не са изготвени в съответствие с изискванията на НПК, и позоваването от касатора на изложената в тях информация за авторството на деянието се явява в нарушение на процесуалния закон, поради което то не може да обоснове основателност на жалбата, сочеща на неправилна оценка на доказателствата. Доводът на касатора, че установената от съда фактическа обстановка не кореспондира със събраните по делото доказателства, сочи на необоснованост на съдебния акт, което не е сред основанията, на които касационната инстанция осъществява проверка, поради което тя няма да се спира на него. Поради всичко изложено до тук, настоящият съдебен състав прецени, че въззивният съд не се е отклонил от правилата на НПК при формиране на вътрешното си убеждение, поради което не е налице касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, налагащо отмяна на атакувания съдебен акт. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният Касационен Съд - Трето наказателно отделение