Решение № 281 от 8.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4045/2008 г.

Решение № 281 от 8.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4045/2008 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), вр с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Гасан Фейсал Сами против Решение № 39/ 13.02.2008 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) към Министерски съвет. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Твърди, че не е спазен чл. 26, ал. 1 от АПК -не е уведомен за започнало административно производство, не са изяснени и преценени всички факти за случая- чл. 35 от АПК, няма дом и близки, нито финансови средства. Ответната страна - Председателят на ДАБ при МС, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид данните по делото и наведените от страните доводи, намира че жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ председателят на ДАБ при МС е отказал на жалбоподателя предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут по реда на ЗУБ. Мотивирал се, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване на молбата за предоставяне на закрила, предвид липсата на представени доказателства за наличието на основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, липсата на конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание. Развити са мотиви, че не може да се приложи и чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Решението е издадено от компетентен орган в предвидената от закона форма. При постановяването му са не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Жалбоподателят е от гр. Багдад. В интервюто твърди, че е работил от 2003 г. до 2005 г. за американските военни сили, но впоследствие се отказал, защото бил заплашван с писма, че ще бъде убит, ако не напусне работа. В молбата от 20.08.2007 г. е посочил, че баща му е загинал във войната с Иран, а майка му е починала при раждането му. В молбата от 17.09.2007 г., подадена от адвокат С. Караджова за статут, е посочено, че двамата му родите са зверски убити от фанатици. В интервюто от 19.11.2007 г. е разказал, че майка му е починала при раждането на сестра му, а баща му е починал от проблеми със сърцето. Административният орган е установил от бежанския разказ, че докато е работел по договор за американските сили, кандидатът е живял в базата им, поради което не е получавал там заплахи. Заплашителните писма са изпращани в къщата на чичо му, като не станало ясно защо след третото писмо е взел решение да напусне работата си. Не конкретизира кой е го е заплашвал. Изводът е, че твърденията са противоречиви, нелогични и необосновани, историята е измислена с цел получаване на бежански статут, поради което не й е дадена вяра. В становището на главния експерт от 23.11.2007 г. е посочено, че твърденията са недостоверни, защото молителят твърди, че е живял в Багдад "седем, осем, девет години", но не знае точния си адрес- улицата и номера, където е живял, не познава кварталите, забележителностите в града, не му е известно, че през града минава само една река, а не две и че града не се дели на друго по-малки градове (интервю от 19.11.2007 г. Не е дадена вяра на твърдението, че е работел за американските сили без никаква военна подготовка и че е бил преводач, след като на интервюто е показал слабо владеене на английски език, не познава американската военна униформа. Разказал е, че е живял 6 месеца в Багдад в офис на американска фирма, но не знае наименованието й, не е представил нито един военен документ, каквито твърди, че има и е получил. Напуснал е Ирак през м. ноември 2006 г. легално, в посока Сирия и Турция. На територията на страната е влязъл нелегално през месец август 2007 г., няма разрешение за влизане и пребиваване в държава -членка на ЕС. Подал е молба за статут след задържането му в "Бусманци". Към административната преписка е приложено становище на Дирекция "Международно право" на МнВР на РБ относно ситуацията в Ирак, в отделни градове, сред които гр. Багдад, което становище е възпроизведено в справката на Дирекция "Международно сътрудничество и евроинтеграция" на ДАБ при МС от 24.01.2008 г. Административният орган е възприел становището, че обстановката в Ирак се характеризира като "ситуация на високо вътрешно напрежение и безредици", съпътствани от тежко икономическо и социално положение в условията на значително чуждестранно военно присъствие, осъществявано по молба на законно избрано правителство и на основата на резолюция на СС на ООН. Министерството на външните работи е посочило, че степента на вътрешно напрежение и безредици не е разпределена равномерно и въоръженото насилие не обхваща цялата територия на Ирак, но възможностите за противодействие на незаконните въоръжени формирования и терористичните групи хипотетично са еднакви за територията на страната, а проблемът е в постигане на трайна сигурност и стабилност, за да се създадат условия за възстановяване на живота и икономиката. Специално за гр. Багдад има информация в становището на МВнР, че градът е в зона с трайно повишено вътрешно напрежение, обстановката се променя в зависимост от хода на операциите за прочистване от терористи и незаконни военизирани формирования на коалиционните и иракските сили. Шиитската групировка Армия "Махди" на ал. Садър практически се е разпаднала, но напрежението се съхранява на границата между шиитска и сунитска общности и в смесените райони. Ситуацията се променя ежедневно. Законосъобразен е отказът за предоставяне на статут на бежанец по критериите на чл. 8 от ЗУБ, защото кандидатът не изпитва основателен страх от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение. Твърдения в тази насока няма наведени. Законосъобразен е и отказът за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9 от ЗУБ. Административният орган не е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, защото е спазил чл. 35 и чл. 36, ал. 3 от АПК - изяснени са всички факти, относими към предмета на делото, преценени са и обсъдени твърдените от кандидата мотиви за напускане на Ирак, както и информацията за ситуацията в Ирак. Неоснователно е твърдението, че жалбоподателят не е уведомен за започване на административно производство, защото то е инициирано от него с молба до административния орган. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец принуден да напусне или да остане извън държавата си на произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства като: т. 1 смъртно наказание или екзекуция, т. 2 изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, т. 3 тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Законът не съдържа легална дефиниция за понятието вътрешен въоръжен конфликт, поради което и предвид представените справки следва да се приеме, че в Ирак съществува именно такъв. В случая обаче основният правен довод на административния орган е, че историята на кандидата е измислена, т. е. налице е основанието на чл. 13, ал. 1, т. 4 от ЗУБ за отхвърляне на молбата като явно неоснователна, защото молбата е явно неправдоподобна, твърдените факти са непоследователни и противоречиви. Тези изводи са обосновани от данните в интервюто. С оглед на изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - III отделение,