Решение № 1131 от 3.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14757/2014 г.

Решение № 1131 от 3.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14757/2014 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационнa жалбa на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. Варна при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу решение № 2164 от 3.10.2014 г., постановено по адм. дело № 3796/2012 г. по описа на Административния съд - Варна, с което е обявен за нищожен Ревизионен акт (РА) № 171200399 от 31.05.2012 г., издаден от орган по приходите при Териториалната дирекция (ТД) на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 622 от 25.09.2012 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на Деян Сашев Асенов, действащ лично и като ЕТ "Аламинут - Деян Асенов" са установени задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007, 2008 и 2010 г. в размер на 49754,25 лв., ведно с лихви в размер на 8299,53 лв., както и задължения по ЗДДС за данъчен период м. 02.2011 г. в размер на 40983,62 лв. главница и лихви 5145, 68 лв. Касаторът релевира доводи за неправилност на решението поради нарушение на процесуалния и материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът неправилно е приел, че заповедите за възлагане на ревизията (ЗВР) са издадени от некомпетентен орган. РА е издаден от компетентен орган, поради което неправилно е обявен за нищожен. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора. Претендира разноски. Ответникът - ЕТ "Аламинут - Деян Асенов" - Деян Сашев Асенов не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото и в срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол пред Административния съд - Варна е бил Ревизионен акт (РА) № 171200399 от 31.05.2012 г., издаден от орган по приходите при Териториалната дирекция (ТД) на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 622 от 25.09.2012 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на Деян Сашев Асенов, действащ лично и като ЕТ "Аламинут - Деян Асенов" са установени задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007, 2008 и 2010 г. в размер на 49754,25 лв., ведно с лихви в размер на 8299,53 лв., както и задължения по ЗДДС за данъчен период м. 02.2011 г. в размер на 40983,62 лв. главница и лихви 5145, 68 лв. Ревизионното производство е започнало със ЗВР № 1103615 от 9.09.2011 г., издадена от Богомил Симеонов Стойков, изменена с последващи заповеди на същия орган и на Милена Тончева Петрова, и двамата с ИРМ Русе. За да постанови спорното решение, първоинстанционният съд е приел, че процесният РА е нищожен, защото посочените лица не са компетентни да издават ЗВР по отношение на данъчни субекти със седалище в гр. Исперих, област Разград, където е седалището на ревизираното лице. Съдът е обсъдил представените по делото заповеди, с които са определени компетентни органи, оправомощени за издаване на ЗВР и е приел, че изричното очертаване на правомощията на органите до съответните ИРМ налага извода, че те не разполагат с компетентност за издаване на ЗВР за ревизирани лица със седалище в гр. Исперих. Решението е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Неправилността на първоинстанционното решение е свързана с неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК относно компетентността на органа, възложил ревизията. Според тази разпоредба ревизията може да се възлага от органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция. Компетентността на всички определени органи по приходите в случая е в териториалния обхват на ТД на НАП - гр. Варна. Посочените в същата заповед ИРМ, не ограничават посочените органи по приходите на територията на ТД на НАП - гр. Варна. В горния смисъл е и ТР № 5/22.06.2015 г. по тълк. дело № 4/2014 г. на ОС на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. В постановеното тълкувателно решение, съдиите от общото събрание на колегиите на Върховния административен съд приемат, че не е допустимо със заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК директорът на компетентната териториална дирекция да ограничава по териториален признак правомощията на определените от него органи по приходите за издаване на ЗВР само по отношение на физически или юридически лица, чиито постоянен адрес, седалище, адрес на управление или местоизвършване на дейността се намират в даден регион от територията на тази дирекция. Намират, че в случаи като процесния, ЗВР е издадена от компетентен орган, поради което РА е действителен административен акт. Въз основа на изложеното, следва да се приеме, че ревизията на ЕТ "Аламинут - Деян Асенов" е възложена от компетентен орган, който е в териториалния обхват на ТД на НАП - гр. Варна и затова процесния ревизионен акт е валиден, а не нищожен, както неправилно е приел първоинстанционния съд. Достигайки до други изводи относно липсата на компетентност на органа, възложил ревизията, съдът е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено. В обжалваният акт не са изложени мотиви по съществото на спора, поради което делото следва да се върне за ново разглеждане и постановяване на акт по съществото на спора от друг състав на същия съд. С оглед на резултата по спора пред настоящата инстанция разноски не следва да бъдат определяни, а претендираните подлежат на присъждане по реда на чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 1, предложение второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,