Решение № 17574 от 20.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3894/2019 г.

Решение № 17574 от 20.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3894/2019 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ). Образувано е по касационна жалба на д-р Й. Латинов, д-р Л. Ненова и д-р А. Дамянов, председател и членове на ТЕЛК за общи заболявания, втори състав при Първа МБАЛ – София срещу решение № 424/17.01.2019 г., постановено по адм. дело № 11813/2017 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата им срещу Експертно решение (ЕР) № 0635/24.07.2017 г. на Национална експертна лекарска комисия. Наведените в жалбата пороци досежно необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на нормата на чл. 63, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността (НМЕ 2010 г., отм. ДВ, бр. 51/27.06.2017 г.) са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени ЕР № 0635/24.07.2017 г. на НЕЛК и да се остави в сила ЕР на Териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) № 2174/23.06.2015 г., в частта относно оценката на неработоспособността на здравно осигуреното лице Н. Стоянова. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответницата - Н. Стоянова оспорва основателността на касационната жалба. Ответниците - Национална експертна лекарска комисия, Софийска градска прокуратура, ТП на НОИ София-област /РУ "Социално осигуряване" София, РД "Социално подпомагане" - София, Агенция за хората с увреждания не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд – състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е ЕР № 0635/24.07.2017 г. на Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК), с което е отменено ЕР на ТЕЛК № 2174/23.06.2015 г., в частта относно оценката на неработоспособността на здравно осигуреното лице Н. Стоянова, като определеният процент трудова неработоспособност е намален от 50 % на 38 %. След анализ на съвкупния доказателствен материал първоинстанционният съд извежда, че спорни по делото са констатациите на експертите от ТЕЛК и НЕЛК относно дадените от тях проценти трудова неработоспособност (ТНР), в частта по вътрешни болести, досежно язва на дуодонеума и в частта по ортопедични болести. От ТЕЛК е прието, че освидетелстваното лице има язва на дуоденеума – хронична рецидивираща форма и холелитиаза, за което по част IX, раздел ХIII, т. 2 от приложение № 1/НМЕ/2010 г. се определят от 20 % до 40 %, като в случая са 30 %. НЕЛК намира, че липсват доказателства за подобно заболяване, като включително е изискала допълнително представяне на медицинско изследване – фиброгастроскопия от 3.06.2015 г. Въз основа на изложеното е обоснован извод, че липсата на съществуващо или преминало подобно заболяване не определя процент ТНР, а субективните усещания на освидетелстваното лице, без обективизирани функционални нарушения и усложнения не обуславят фунционален дефицит, за който се следва процент ТНР. За изясняване на спора от фактическа страна по делото е назначена и приета, като неоспорена от страните съдебно – медицинска експертиза, изготвена от специалист по вътрешни болести, гастроентерология и диетика, заключението по която първоинстанционният съд кредитира като обективно и компетентно дадено. Относно частта по ортопедични болести досежно набелязаното статично плоскостъпие, за което по част първа, раздел IX, т. 39 от Приложение № 1 към чл. 63 НМЕ/2010 г., ТЕЛК определя 2 Х 10 % или общо 20 % ТНР, е изведено, че в случая в ЕР на ТЕЛК не са посочени изследвания чрез профилна рентгенография на ходилото при натоварване, плантография или преглед, когато се наблюдава пациента стъпил на твърда повърхност, а заключението на ТЕЛК се базира единствено на амбулаторна консултация № 1895/19.06.2015 г., в която са описани болки и в двете стъпала при прав стоеж, като същевременно не е описан функционален дефицит, възприет от специалисти и обуславящ определения от тях процент ТНР. Определените от ТЕЛК 10 % ТНР по част първа, раздел девети са приети за необосновани, предвид липсата на рентгенография, като не е описан функционален дефицит вследствие претърпяна фрактура на левия глезен, поради което оценката на работоспособността е квалифицирана като несъответна на състоянието на лицето при извършения преглед от НЕЛК. По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза, извършена от специалист по ортопедия и травматология, заключението по която не се кредитира от съда в цялост, тъй като изводите му са базирани на рантгенологични изследвания, при които не се наблюдават отклонения/ограничаване на движенията на ставата на глезена при извършения преглед нито от ТЕЛК, нито от НЕЛК, съответно обективното състояние на освидетелстваната не съответства на дадената за него оценка от ТЕЛК. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира жалбите, с които е сезиран за неоснователни, поради което ги отхвърля. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд – София град, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридическите и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Назначени са необходимите поради нуждата от специални знания, за изясняване на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси, съдебно-медицински експертизи, съгласно чл. 195 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във вр. чл. 144 АПК. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и експертни заключения, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във вр. чл. 144 АПК, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Експертните решения имат двояк характер - на медицински заключения и административни актове. Органите на медицинската експертиза във всички случаи действат в условията на обвързана компетентност, т. е. при конкретно определени правомощия, свързани с оценка на здравословното състояние на гражданите, тяхната временна неработоспособност, срокът за това, трайно намалена или загубена работоспособност, нейният процент, датата на възникването и, срокът на действие, причинната връзка между това състояние и условията на работа, трудовата препоръка и рехабилитация. Неоснователни са възраженията на касационните жалбоподатели досежно неправилно приложение на нормата на чл. 63, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза, в приложимата към конкретния казус редакция, съгласно която когато установеното увреждане не е посочено като отправна точка в приложение № 1, но обуславя значителен функционален дефицит, за критерий се взема най-близката по съдържание точка, като в експертното решение се вписва "във връзка с точка..." и се прави подробна обосновка. Първоинстанционният съд излага подробни съображения относно установеното от фактическа страна във връзка със заболяванията на освидетелстваното лице и тяхната оценка съгласно Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност в проценти - Приложение № 2 и № 1 към чл. 63 от НМЕ. Решението на НЕЛК е издадено при правилно приложение на материалния закон, въз основа на подробно развити мотиви, като определеният процент ТНР е съобразен с изискванията на посочените разпоредби. С оглед на изложеното Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК Върховният административен съд - шесто отделение,