Решение № 10635 от 15.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 105/2011 г.

Решение № 10635 от 15.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 105/2011 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Мараж" ООД чрез процесуалния му представител адв. Ваня Колева, против решение № 2295 от 8.11.2010 г., постановено по адм. дело № 2946 от 2010 г. по описа на Административния съд - гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № 031001207 от 10.06.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, и потвърден с решение № 600 от 06.08.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат съображения, че съдът неправилно е приел за необлагаема доставката на лозови насаждения, в резултат на което е отхвърлил жалбата, без да даде отговор на поставените в нея основни въпроси по спора за това дали земята и насажденията върху нея са самостоятелни недвижими вещи и могат ли да бъдат обект на отделни сделки и защо следва да се третират като една вещ за целите на ЗДДС. Неправилно според касатора съдът е тълкувал и приложил и разпоредбата на чл. 45 ЗДДС. По съображения в този смисъл моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се уважи жалбата му и да се отмени актът. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Варна, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея доводи и предвид доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение на Административния съд - гр. Варна, е отхвърлена жалбата на "Мараж" ООД против ревизионен акт (РА) № 031001207 от 10.06.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, и потвърден с решение № 600 от 06.08.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна, с който на дружеството за данъчния период на м. 04.2009 г. е определен ДДС за внасяне в размер на 53 000,00 лв. и лихви върху тази сума в размер на 6354,58 лева. "Мараж" ООД е осъдено да заплати на данъчната дирекция разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1527 лева. За да постанови този акт, съдът е приел, че ревизираното дружество е купувач по договор за покупко-продажба на поземлен имот от "Белоградец" ЕООД, за който е съставен нотариален акт № 199 от 09.04.2009 г. Продаденият имот се състои от поземлен имот № 039002 с площ 398,861 дка с предназначение и трайно ползване лозе, находящ се в землището на с. Белоградец, заедно с всички подобрения, извършени в този имот. За продажбата са издадени две фактури от продавача - № 0...34 от 09.04.2009 г. с предмет продажба на земеделски имот № 039002 по нот. акт № 199 от 2009 г., по която не е начислен ДДС с посочено основание чл. 45, ал. 1 ЗДДС, и фактура № 0...35 от 09.04.2009 г. с предмет продажба на лозов масив. По тази фактура жалбоподателят е приспаднал данъчен кредит в размер на 53 000 лева. Органите по приходите са приели, че по фактура № 0...35 от 09.04.2009 г. данъкът е начислен от доставчика без основание, тъй като доставката е освободена, поради което са отказали право на данъчен кредит в този размер на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Органът по приходите се е позовал и на разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗДДС и на разпоредбата на § 1, т. 4в от Закона за виното и спиртните напитки, съгласно който "лозарски имот" е поземлен имот с определени граници, засаден с лозя, намиращи се или не в плододаване. Между страните не е била спорна тази фактическа обстановка и съдът е възприел като правилни изводите на органа по приходите, че прехвърленият имот представлява земеделска земя, тъй като отговаря на изискванията на чл. 2 ЗСПЗЗ и съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗДДС доставката на земя, вкл. и земеделска такава, е освободена доставка. Лозовите масиви са трайни насаждения, трайно прикрепени към земята и не могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка самостоятелно, независимо от това дали ревизираният субект ги третира като самостоятелен актив - биологичен актив, съгласно ЗСч. Предвид това съдът е приел, че прехвърлителната сделка по фактура № 0...35 от 09.04.2009 г. е освободена, тъй като е доставка на земя по смисъла на чл. 45, ал. 1 ЗДДС, и правилно по тази фактура е отказано правото на данъчен кредит. Така постановеното решение е правилно. Релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно установени от съда и отразени в съдебното решение така, както са възпроизведени накратко в настоящите мотиви по-горе, и изводите, които е направил съдът, са в съответствие с материалния закон. Ревизираното дружество е получател по доставка на недвижим имот, представляващ поземлен имот с предназначение и начин на трайно ползване лозе, заедно с всички подобрения в него. За продажбата на този имот са издадени две фактури, съответно № 0...34 от 09.04.2009 г. - за продажбата на самия имот, и втора фактура № 0...35 от 09.04. 2009 г. - за продажба на лозовия масив, по която е начислен и ДДС. Спорът по делото е правен и е свързан с отговора на въпроса дали доставката на лозовия масив е освободена доставка в хипотезата на чл. 45, ал. 1 ЗДДС, както е прието в процесния ревизионен акт и от съда, или е облагаема доставка на общо основание, както поддържа данъчният субект. В разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗДДС е предвидено, че освободена доставка е прехвърлянето на правото на собственост върху земя, учредяването или прехвърлянето на ограничени вещни права върху земя, както и отдаването й под наем или аренда. В ал. 5 на чл. 45 ЗДДС са посочени случаите, по отношение на които ал. 1 не се прилага. Това изброяване е изчерпателно поради императивния характер на разпоредбите. Трайните насаждения, каквито представляват лозовите насаждения, не са посочени в нито една от хипотезите по чл. 45, ал. 5 ЗДДС. Насажденията, които са трайно прикрепени върху земята, представляват приращение по смисъла на чл. 92 ЗС и следват собствеността върху земята. Самите лозови насаждения, представляващи несъмнено растения, се обхващат от определението за недвижим имот по чл. 110 ЗС, тъй като са трайно прикрепени към земята. След като са засадени, лозите не могат да бъдат самостоятелен предмет на продажба, те са трайно са прикрепени към земята, в резултат на което са се превърнали в лозови насаждения, а поземленият имот е придобил качеството на лозарски имот. В този смисъл правилно е позоваването от страна на органа по приходите на § 1, т. 4в от Закона за виното и спиртните напитки. Въпреки че в ЗДДС няма препращане към това определение за целите на данъчното облагане, съдържанието му следва да се има предвид при преценката относно естеството на поземления имот, засят с лозови насаждения. От изложените съображения се налага изводът, че лозовият масив, разглеждан като такъв от лозови насаждения, няма самостоятелен правен статут на вещ, различна и отделена от земята, върху която са намира, поради което и не може да има различен статут за целите на данъчното облагане по ЗДДС, независимо как е третиран счетоводно. След като продажбата на поземления имот е освободена доставка на основание чл. 45, ал. 1 ЗДДС, то и продажбата на трайно прикрепените върху нея насаждения, които се продават заедно със земята, е подчинена на същия режим, което означава, че е освободена доставка. Законодателят може да предвиди изключение от този режим за обекти, които са трайно прикрепени върху земята, както е направил това с разпоредбите на чл. 45, ал. 5 ЗДДС. Такова изключение обаче не е предвидено за трайните насаждения, включително за лозовите насаждения. По тълкувателен път не може да се направи извод, че лозовите насаждения се включват в някоя от категориите обекти, изброени в чл. 45, ал. 5 ЗДДС, включително и в тези по чл. 45, ал. 5, т. 2 ЗДДС, които са оборудване, машини, съоръжения и постройки, неподвижно прикрепени към земята или изградени под повърхността й. Отделно от това, в чл. 45, ал. 5, т. 2 ЗДДС е уредена хипотеза, при която посочените обекти се прехвърлят или се отдават под наем самостоятелно, т. е. отделно от земята, какъвто не е настоящият случай. В случая е неприложима и разпоредбата на чл. 45, ал. 7 ЗДДС, според която в случаите на доставка по ал. 1, 3 и 4 доставчикът може да избере тя да бъде облагаема. В ал. 1 са визирани доставките, свързани с прехвърлянето на право на собственост върху земя, учредяване или прехвърляне на ограничени вещни права върху земя, както и отдаването й под наем или аренда. В конкретния случай доставчикът не е направил избор доставката, изразяваща се в прехвърляне право на собственост върху земя, да бъде облагаема, тъй като в издадената от него фактура № 0...34 от 09.04.2009 г. за продажбата на земята не е начислен ДДС, което означава, че доставката е третирана като освободена. При положение, че доставчикът беше упражнил правото си по чл. 45, ал. 7 ЗДДС, същият е следвало да начисли ДДС за продажбата на земята съобразно посочената данъчна основа, което в случая не е сторено. По изложените съображения процесната доставка, касаеща лозовия масив, правилно е определена от органа по приходите и от съда като освободена доставка съгласно чл. 45, ал. 1 ЗДДС и като така доставчикът е начислил ДДС без основание, а ревизираното дружество като получател по тази доставка няма право на данъчен кредит съгласно чл. 70, ал. 5 ЗДДС. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора по делото не се следват разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,