Решение № 5534 от 22.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15004/2012 г.

Решение № 5534 от 22.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15004/2012 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Александър Николаев Александров от с. Петревене, община Луковит, подадена чрез процесуалния му представител адвокат Яна Желева, против решение № 5627/25.10.2012 г., постановено по адм. дело № 475/2012 г. на Административен съд София - град, Второ отделение, 33-ти състав с което е отхвърлена жалбата му срещу уведомително писмо изх. № 02-110-6500/1476/2.10.2011 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/. Наведени са доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон. Твърди се, че неправилно е прието, че процесното писмо е издадено в съответствие с административнопроизводствените правила, независимо от непълнотата в мотивите му и необходимостта от прецизно установяване от страна на административния орган, на всички релевантни факти, в т.ч. на размера на заявените площи, определени като недопустими за подпомагане поради нестопанисване. Касаторът сочи, че не е имал възможност да участва и да се запознае с резултатите от извършените му проверки, че не е бил уведомен за актуализирането на базата данни "Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП за 2010 г.", осъществено след подаване на заявлението му за подпомагане за кампания 2010 г., както и че неправилно е интерпретирано заключението на съдебно-техническата експертиза. По подробно изложените в касационната жалба съображения, претендира отмяна на решението и постановяване на друго такова по съществото на спора, с което да се уважи жалбата по която е образувано първоинстанционното производство. Чрез процесуалния си представител в открито съдебно заседание поддържа подадената жалба и прави искане за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", редовно призован, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С решение № 5627/25.10.2012 г. постановено по адм. дело № 475/2012 г. на Административен съд София-град, Второ отделение, 33-ти състав е отхвърлена жалбата на Александър Николаев Александров, срещу уведомително писмо изх. № 02-110-6500/1476/2.10.2011 г за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". С последното, на жалбоподателя е отказано финансово подпомагане в размер на 6 476.27 лв. по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и 3 259.55 лв. по Схемата за национално доплащане на площ /СНДП/, във връзка с подаденото от него Общо заявление за плащания на площ за кампания 2010 г. По същество административният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган в кръга на делегираните му правомощия и в предвидената в чл. 59 АПК форма, без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие с приложимия материален закон. За изясняване на релевантните по делото факти е допусната съдебно-техническа експертиза, по данни от която посочените от ДФЗ като недопустими площи за подпомагане по СЕПП и СНДП са такива в действителност, тъй като представляват необработени участъци, залесени части и части от парцели, заети от дървета, скали и храсти. В тази връзка обосновано е прието, че процентът на наддеклариране за мерките СЕПП и СНДП е в размери съответно от 39.37 и 42.35, попадащи в границите между 20 и 50 %, което налага санкциониране на цялата заявена за подпомагане площ по тях, респективно - отказ за целия размер на поисканите от заявителя суми, съответно от 6 476.27 лв. по СЕПП и 3 259.55 лв. по СНДП. Постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд е осъществил подробен анализ на релевантните факти, в резултат на което и при съобразяване на правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса е направил обосновани констатации за наличието на недопустими за подпомагане площи, при процент наддеклариране по отношение на мерките СЕПП и СНДП, над 20 % и под 50 %. Поради това и съобразно чл. 58, § 2 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г., съгласно който при установено процентно съотношение на недопустимата към установената площ в рамките между 20 % и 50 %, санкционираната площ е равна на установената площ, правилно на касатора е отказано поисканото подпомагане по подаденото от него заявление, изцяло относно мерките за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и Схемата за национално доплащане на площ /СНДП/. Изслушаното по делото заключение по допуснатата съдебно-техническата експертиза, потвърждава размера на приетите от административния орган за недопустими за подпомагане площи по СЕПП и СНДП, в т.ч. и на включеното в него, неизяснено в полза на жалбоподателя застъпване от 0.65 ха, с едно единствено изключение - досежно 0.07 ха, което обаче не променя установен процент наддеклариране, в рамките между 20 и 50 %. Следователно, правилен е направеният от съда извод, че административният орган в съответствие с приложимия материален закон, не е отпуснал каквато и да било част от поисканата помощ по тези две мерки, при условията на чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП и съответно на чл. 47, ал. ал. 2, т. 4 ЗПЗП, съгласно които РА намалява размера на плащането или отказва плащане по схемата за подпомагане, когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. В конкретния случай по заявлението на Александър Александров е извършена кръстосана административна проверка по данните в ИСАК и СИЗП, а не проверка на място, каквато се прави на случаен принцип /метод на риск-анализ/, само на 5 % от подадените заявления за подпомагане и в кръга на която извадка жалбоподателят не е попаднал. Резултатите от нея са потвърдени от изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, заключението по която е изготвено включително след проверка в Министерство на земеделието и храните и съхранявания там графичен и снимков материал относно допустимия слой, и в СИЗП при ДФЗ, поради което и с оглед останалите данни по делото, правилно е прието от съда като обективно и компетентно дадено. По изложените съображения съдът приема, че не се установяват релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение