Решение № 1574 от 4.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3925/2012 г.

ВАСV отделение04.02.2013 г.докладчик т Андрей Икономов

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 530/06.02.2012 г., постановено по а. д. № 1132/2010 г. по описа на Административен съд София - град, в частта, с която Агенция "Митници" е осъдена да заплати на Николай Христов Паскалев от гр. Благоевград обезщетение в размер над 8582.80 лева и вместо това постановява: ОТХВЪРЛЯ претенцията на Николай Христов Паскалев от гр. Благоевград за присъждане на обезщетение за времето, през което не е заемал държавна служба, за разликата над 8582.80 лева до пълния предявен размер от 10750,00 лева, или за сумата от 2167.20 лева. ОСЪЖДА Николай Христов Паскалев от гр. Благоевград, УЛ. Тодор Александров № 76, ет. 2, ап. 5, с ЕГН **********, да заплати на Агенция "Митници", София, направените от последната разноски по водене на делото пред касационната инстанция по компенсация в размер на 30,00 (тридесет) лева. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 1574 от 4.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3925/2012 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 121, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" (АМ) срещу решение № 530/06.02.2012 г., постановено по а. д. № 1132/2010 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е осъдил АМ да заплати на Николай Христов Паскалев от гр. Благоевград, обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в размер на 10750,00 лева, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 30.06.2011 г. до окончателното й изплащане. Искът на Паскалев против АМ, в частта за присъждане на законна лихва върху обезщетението, считано от 16.12.2009 до 30.06.2011 г. е отхвърлен като неоснователен. Недоволен от решението, директорът на АМ го обжалва чрез процесуалния си представител. Иска се отмяната му с доводи за неправилност и незаконосъобразност. Твърди се необоснованост на извода на съда за неполучаване на трудово възнаграждение от Паскалев за срока на обезщетението и незаконосъобразност на извода за липса на основание за прихващане от исковата сума на изплатените обезщетения на основание чл. 106, ал. 2 и 4 от ЗДСл, от АМ на служителя. Претендира за разноски. Ответникът Николай Христов Паскалев оспорва жалбите по съображения, изложени в писмен отговор. Също претендира за разноски. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе, съобрази следното: Предявен е бил иск по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл (редакция ДВ, бр. 95/2003 г.) за обезщетение за времето, през което държавният служител не е заемал държавна или друга служба, когато служебното му правоотношение е било прекратено и впоследствие - заповедта за това отменена. В случая, служебното правоотношение на Паскалев е било прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл със заповед № 10099/16.12.2009 г. на директора на АМ, отменена като незаконосъобразна с влязло в сила съдебно решение № 9572/29.06.2011 г. по а. д. № 12702/2010 г. по описа на ВАС. Доводът на касатора за необоснованост на извода на АССГ, че за периода след незаконното му уволнение Паскалев не е работил е неоснователен и недоказан. По делото са представени писмена декларация на Паскалев от 27.10.2011 г. (л. 29) за това, че от 16.12.2009 г. до 07.07.2011 г. не е работил по трудово или служебно правоотношение, Служебна бележка изх. № 4256/26.10.2011 г. на Агенция по заетостта (л. 30), че през периода 25.02.2010 г. - 29.03.2011 г. е бил регистриран като "търсещо работа лице" и копие от Служебната му книжка (л. 45-50), видно от който след прекратяването на правоотношението му с АМ на 17.12.2009 г. няма вписване за възникнали други служебни правоотношения. Тези доказателства са мотивирали АССГ да стигне до обоснования и законосъобразен извод, че за периода от прекратяване на служебното правоотношение на Паскалев на 17.12.2009 г. до отмяната на заповедта за това с решението на ВАС на 29.06.2011 г., той не е полагал друг заплатен труд по трудово или служебно правоотношение. Изцяло законосъобразен е и изводът, че доколкото се касае за доказването на отрицателния факт, че Паскалев не е полагал труд и не е получавал възнаграждение за такъв, твърдящият обратното следва да го докаже. В тази насока доказателства от АМ не са представени. Доводът, че съдът неправилно не е разгледал и уважил направеното от АМ като ответник по иска, възражение за прихващане с изплатените на Паскалев като обезщетение по чл. 106, ал. 2 и 4 от ЗДСл общо три брутни заплати, се явява частично основателен. Видно от отразеното в протокола от съдебното заседание, проведено по делото на 27.10.2011 г. е, че юрк. Енева е направила възражение за прихващане на заплатените на Паскалев обезщетения при прекратяване на служебното правоотношение "... за неспазен срок на предизвестието и за оставане без работа за срок от два месеца", т. е. изплатените от АМ обезщетения по чл. 106, ал. 4 и ал. 2 от ЗДСл. Представени са били и ксерокопия на фишове от м. януари и м. март 2010 г. с размера на тези изплатени обезщетения. С държаното в същото с. з. определение АССГ е дал възможност на ищеца да вземе становище по приетите от съда писмени доказателства (т. е. по фишовете за получено обезщетение) и по възражението за прихващане на така получените суми. Обстоятелството, че отношение от страна на Паскалев по възражението за прихващане не е взето с представената по делото молба от 01.11.2011 г. и по време на съдебното заседание от 19.01.2012 г. не означава, че възражението е оттеглено от АМ и не се поддържа. При така установеното от фактическа страна, изводът на АССГ, че той не дължи произнасяне по заявеното възражение за прихващане поради незаявен размер на насрещното притезание, неприемането на възражението за съвместно разглеждане и поради неподдържането му в устните състезания се явява необоснован и незаконосъобразен. На първо място, възражението за прихващане може да се направи и устно, както е сторено по делото. Предвид представените писмени доказателства, на които се основава то, неоснователен е изводът за незаявен негов размер. По въпроса следва да се посочи, че при текста на чл. 106, ал. 2 и 4 от ЗДСл, обезщетението, което се дължи се определя в размер съответно на две и една основни заплати. На същата база се определя и обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. По делото липсва и оттегляне на възражението за прихващане, поради което не може да се приеме, че е налице "неподдържане в устните състезания". Разгледано възражението по същество следва да се посочи, че искането за прихващане с изплатеното на ищеца обезщетение по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл в размер на 1083.60 лева за неспазено предизвестие от органа, е неоснователно. Основанието за изплащане на това обезщетение е неспазването на задължителния срок на предизвестие по чл. 106, ал. 1 от ЗДСл от страна на органа по назначаване. Ако това задължение беше изпълнено, Паскалев би полагал труд още един месец и би получил съответното трудово възнаграждение. Неизпълнението му го е лишило от това месечно възнаграждение, поради което той е получил обезщетение за така причинената му имуществена вреда. Последното няма връзка с дължимото такова по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, за да се приеме за основателно възражението за прихващане. Като неоснователно в тази му част, възражението следва да се отхвърли. Касационното оспорване обаче е основателно по отношение на неуваженото от съда искане за прихващане между дължимата на Паскалев сума на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл и полученото от него обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл, изплатено от органа предвид конкретната причина за прекратяване на правоотношението - чл. 106, ал. 1, т. 2 от с. з. - при съкращаване на длъжността. Припокриването на обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл и това, получено на основание чл. 106, ал. 2 от ЗДСл, би довело до неоснователно обогатяване, респективно до репариране на една и съща вреда за служителя два пъти. Предвид безспорното установяване на основния размер на месечното трудово възнаграждение за длъжността, заемана от Паскалев и изплащането на обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл в размер на 2167.20 лева, решението в осъдителната му част следва да бъде отменено за сумата над 8582,80 лева (10750 лева - 2167.20 лева) и претенцията да бъде отхвърлена за разликата над тази сума. В останалата част решението е влязло в сила. При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС установи, че извън констатирания порок, същото е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон. И двете страни са направили искания за присъждане на разноските, които са направили по делото. Ответникът Паскалев не е представил доказателства за направени такива. При този резултат от касационната проверка, съдът счита за частично основателна претенцията на АМ за присъждане на разноски за настоящата инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения и по компенсация, следва да бъде осъден Паскалев да заплати на АМ сумата 30,00 лева. Предвид горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

Цитирани разпоредби

3
  • чл. 104, ал. 1
  • чл. 106, ал. 2
  • чл. 106, ал. 4