Решение № 3619 от 14.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11928/2013 г.

Решение № 3619 от 14.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11928/2013 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано по касационна жалба /наименувана "въззивна жалба"/ на Стоян Симеонов Петков от с. Опанец, обл. Плевен, ул. "Георги Кирков" № 1, чрез процесуалния представител адв. Стефан Стефанов от САК, против решение № 311 от 10.06.2013 г., постановено по адм. дело № 1031/2012 г. на Административен съд гр. Плевен. Иска се отмяната му като постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. С касационната жалба са развити подробни съображения по съществото на спора. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е възприел, че протоколът, приет като документ с невярно съдържание, е изявление на членовете на комисията за съществуването на определени факти и е част от производството по издаването на заповед по чл. 34 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/, а не фактически действия по смисъла на чл. 250 от АПК. В съдебно заседание, касаторът поддържа касационната жалба по изложените в нея основания. Претендира разноски. Ответникът - Община Плевен, в писмена защита от 28.02.2014 г. оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита, че протоколът, на който се основава касационният жалбоподател, признат от съда като документ с невярно съдържание, не съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, а е част от сложния фактически състав от процедурата по издаването на заповед по чл. 34 от ЗСПЗЗ. Моли съдебното решение на първоинстанционния съд, като правилно да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание ответникът не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради липсата на нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и същата следва да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение намери, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспореното решение, постановено в производство по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, решаващият съд е отхвърлил исковата молба на Стоян Петков, против Община Плевен, с цена на иска в размер на 40512 лв. за причинени неимуществени вреди при извършване на административна дейност от служители на общината. Присъдени са разноски. За да постанови този резултат, съдът е приел за установено, че Стоян Петков е подал в Община Плевен заявление, наречено "Искова молба" с вх. № ТСУ и С-94-С 1509-1 от 05.10.2009 г., с която иска имот № 076055 по картата на с. Опанец да бъде отнет от неправомерно ползващия го Тома Асенов Георгиев и да му бъде върнат. По повод на това кметът на общината е издал заповед да бъде извършена проверка, за което назначил комисия. За установеното комисията е съставила протокол, в който били вписани неверни обстоятелства. Във връзка с това било образувано наказателно производство и виновните длъжностни лица били осъдени за документно престъпление. Ищецът претендира неимуществени вреди - влошаване на здравословното му състояние в резултат на протокола с невярно съдържание и действията на служителите от общината при издаването му. При тази фактическа обстановка решаващият съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 25, ал. 5 от АПК, тъй като неправомерните действия при издаването на протокола с невярно съдържание са част от производството по издаването на индивидуалния административен акт - заповедта по чл. 34 от ЗСПЗЗ и е отхвърлил предявения иск. Настоящият съдебен състав, като обсъди събраните по делото доказателства и извърши проверка на оспореното съдебно решение по реда на чл. 218 от АПК, установи, че същото е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. В конкретната хипотеза основният съд е изложил мотиви относно липсата на пряка и непосредствена връзка между действията на длъжностните лица по издаването на инкриминирания протокол и претендираните вредни последици, които настоящата инстанция споделя напълно. Правилна е преценката на първоинстанционния съд, че протоколът, издаден от служители на община Плевен, който е признат от наказателния съд за документ с невярно съдържание и за което съставителите му са понесли наказателна отговорност, няма самостоятелно значение за възникването, упражняването, изменението и прекратяването на права, а е част от процедурата по издаване на заповед по чл. 34 от ЗСПЗЗ. Няма характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и заповедта на кмета за извършване на проверка, с която е назначена комисия и са посочени правата на същата. Само това обстоятелство е достатъчно, за да се приеме, че не може от тези документи да възникнат като пряка и непосредствена последица претендираните от ищеца неимуществени вреди. От друга страна съдът правилно е отбелязал, че няма данни след влизане в сила на присъдата да е инициирано производство за отмяна на влязлата в сила заповед по чл. 34 от ЗСПЗЗ. Правилно съдът е отхвърлил като неоснователна тезата на ищеца, че се касае за незаконосъобразно действие на служители от общинската администрация. Съставянето на документ не е фактическо действие, каквото е изискването на чл. 203, ал. 1, пр. 2 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от АПК. В мотивите на решението много ясно е посочен какъв е пътят на защита, който ищецът е могъл да използва, за да се стигне до отмяна на незаконосъобразно постановения отказ по чл. 34 от ЗСПЗЗ, основан на въпросното удостоверение като документ с невярно съдържание, след което би могло да се инициира производство по реда на чл. 203 от АПК. При така установеното, правилно административният съд е приел за недоказана претенцията на ищеца за обезщетение за претърпени болки и страдания в резултат на действията на служителите от общината при издаване на инкриминирания документ. С оглед на изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. При очерталия се изход на делото и на основание чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 150 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,