Решение № 9931 от 19.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 860/2017 г.

Решение № 9931 от 19.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 860/2017 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производство по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник сектор "Пътна полиция" ("ПП") при Областна дирекция на МВР (ОД-МВР) - гр. В. Т., против решение № 412 от 15.12.2016 г., постановено по адм. дело № 526/2016 г. по описа на Административен съд (АС) - В. Т., с което по жалба на Д. К. П. е отменена негова заповед за прилагане на принудителна административно мярка (ПАМ) № 1878/20.09.2013 г. В жалбата се релевират доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3, АПК. Иска се отмяна на решението и произнасяне по същество. Ответникът - Д. К. П., чрез процесуалния си представител адв. С. в писмено възражение оспорва жалбата, като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение АС - В. Т. е отменил заповед № 1878/20.09.2013 г. на началник сектор "ПП" ОД-МВР - гр. В. Т., с която на Д. К. П. на основание чл. 171, т. 1 б. "д" от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) е наложена ПАМ- временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до заплащане на изцяло дължимите глоби. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че със заповед № 1878/20.09.2013 г. издадена от началник сектор "Пътна полиция" ("ПП") при ОД на МВР - В. Т. на Д. К. П. е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до заплащане на изцяло дължимите глоби. Заповедта е издадена въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 1878/22.08.2013 г., като със същия е констатирано, че на 22.08.2013 г. водачът П. управлява лек автомобил Ф. П. с рег. № ВТ **** ВА, собственост на друго лице без да носи свидетелство за управление на МПС и контролен талон, както и свидетелство за регистрация на МПС. С процесната заповед е прието, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 157, ал. 8 ЗДвП, тъй като не е заплатил глобите по 5 броя влезли в сила наказателни постановления (НП) издадени през периода 30.11.2011 г. -19.06.2013 г. Предвид съставения АУАН на основание чл. 171, т. 1, б. "д" ЗДвП е приложена ПАМ "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС" с № 211709759. При тези фактически обстоятелства, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен административен орган, в предвидената от закона писмена форма, но в нарушение на чл. 35 АПК и в противоречие с материалноправните норми. Въз основа на събраните в хода на съдебното производство доказателства е установил, че СУМПС с № 211709759 посочено в мотивите на заповедта, вече е било отнето със заповед за прилагане на ПАМ № 97/11.01.2010 г. връчена на 06.04.2010 г. и влязла в сила, като необжалваема, както и че същото понастоящем се съхранява в сектор "ПП", като водачът не е предприел действия за заплащане на дължимите глоби. От друга страна от представените по делото справки за нарушител/водач е установено, че срокът на валидност на това СУМПС е изтекъл на 20.10.2010 г. С оглед изложеното съдът е приел, че тези обстоятелства не са обсъдени от административния орган и не са взети предвид при постановяване на процесната заповед. Според съда, след като към момента на издаване на заповедта за прилагане на ПАМ № 1878/20.09.2013 г. визираното СУМПС вече е било отнето с предходна заповед, то същата е лишена от основание и следва да бъде отменена, като незаконосъобразна. От друга страна съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК, като е приел, че в случая такъв правнорелевантен факт е изтичането на определените в чл. 82, ал. 1 б. "а" и ал. 3 ЗАНН давностни срокове, с което задължението за заплащане на глобата се погасява, съответно отпада основанието за прилагане на ПАМ. В контекста на изложеното съдът е приел, че с оглед изтичането на давностните срокове жалбоподателя не е дължал заплащане на наложените глоби с посочените в заповедта НП и съответно към настоящия момент не е било налице основание за налагане на процесната ПАМ. С оглед изложеното я е отменил, като незаконосъобразна. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата чл. 171, т. 1, б. "д" ЗДвП, на водач, който управлява моторно превозно средство в нарушение на разпоредбата на чл. 157, ал. 8 от същия закон, която предвижда, че наказателното постановление заменя контролния талон за период от един месец след влизането му в сила, съответно решението или определението на съда при обжалване, се налага принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на МПСД" - до заплащане на дължимата глоба. Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач съгласно чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП се извършва при управление на моторно превозно средство в нарушение на разпоредбата на чл. 157, ал. 8 от същия закон, като действието на мярката е обусловено от настъпване на прекратително условие - заплащане на дължимата глоба. Видно от разпоредбите на чл. 190, ал. 3 и чл. 157, ал. 8 от ЗДвП, в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление или съдебното решение или определение на съда при обжалване се дължи заплащане на наложеното наказание "глоба", като за този едномесечен период наказателното постановление заменя контролния талон. След изтичането на визирания едномесечен срок водачът на превозното средство няма право да управлява същото легитимирайки се с наказателното постановление вместо с контролния талон, т. е. фикцията, която нормата на чл. 157, ал. 8 ЗДвП създава, придавайки удостоверителната сила на контролния талон по смисъла на чл. 157, ал. 1 ЗДвП на влязлото в сила наказателно постановление, е обвързана със срок от един месец, поради което след неговото изтичане лицето, управляващо превозно средство, не притежава документ, потвърждаващ валидността на свидетелството за правоуправление. С обжалваната заповед е установено нарушение на чл. 157, ал. 8 ЗДвП, като административният орган се е позовал на влезлите в сила НП издадени през периода 30.11.2011 г. -19.06.2013 г. с които на касатора са наложени наказания "глоба", които не са платени. Неизплащането в срока по чл. 190, ал. 3 ЗДвП на наложените с влезли в сила НП глоби, само по себе си е нарушение на чл. 157, ал. 8 ЗДвП и следователно годно основание за отнемане на свидетелството за управление на основание чл. 171, т. 1, б. "д" ЗДвП. В настоящия случай, както правилно е приел решаващия съд, при издаване на процесната ПАМ водачът не разполагал с цитираното в заповедта СУМПС, което освен, че е било отнето с предишна заповед за наложена ПАМ, не му е върнато и е с изтекъл срок на валидност, поради което няма как същото да бъде отнето, съответно наложената ПАМ е лишена от предмет. Не случайно в разпоредбата на чл. 159, ал. 2 ЗДвП законодателят е разписал изрично правомощието на компетентния административен орган да откаже издаване на СУМПС или негов дубликат, както и връщане на отнето вече СУМПС до заплащане изцяло на дължимите глоби. При обстоен анализ на разпоредбата на чл. 82 ЗАНН, съдът е достигнал и до друг правилен извод, а именно, че в случая са изтекли сроковете по чл. 82, ал. 1, б. "а" и ал. 3 от ЗАНН, поради което е отпаднало и основанието за налагане на ПАМ. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна, тъй като не е налице твърдяното в нея основание за касиране на съдебния акт, който е постановен в съответствие с нормите на материалния закон, при спазване на съдопроизводствените правила и правилно тълкуване и прилагането на ЗДвП. Относно претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски - същата е неоснователна, тъй като видно от материалите по делото не се представени доказателства в тази насока за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1- во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,