Решение № 1134 от 19.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5104/2007 г.

Решение № 1134 от 19.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5104/2007 г., V г. о., докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 3 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. А. Д. в качеството му на пълномощник на Н. И. Н. срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 18.97.2007 г. по гр. д. № 3498/05 г. В жалбата са развити подробно доводи за нарушение на съществени процесуални правила при определяне и зачитане на силата на пресъдено нещо на решението по гр. д. № 6577/94 г. на Софийски районен съд, като се твърди, че двете дела на са идентични от обективна страна, тъй като имат за предмет разрешаване на спор за собственост на различни имоти. Ответниците по касация А. Й. Й., М. И. Л., П. Т. Л. и Т. С. Н. не са взели становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на V г. о., за да се произнесе, взе предвид: С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение № 107/11.07.2005 г. по гр. д. № 13169/1994 г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Н. И. Н., И. Й. Н., А. Й. Й. и М. И. Л. против Т. С. Н. и П. Т. Н. иск за ревандикация на реална част от възстановен с решение № 4/1.09.1993 г. на ПК "В" недвижим имот, съставляваща южната част на имот пл. № 1* бивша нива с площ от 3 дка, находяща се в землището на с. Д., м. "М" при съседи: от север- парцел ****Х- 175, от изток- река, от юг- селско място и от запад- улица. Въззивният съд е приел, че спорът за принадлежността на правото на собственост върху този имот е бил разрешен с влязлото в сила решение по гр. д. № 6577/94 г. на Софийски районен съд, постановено при участието на ответниците по иска за ревандикация - Т. С. Н. и П. Т. Н. като трети лица- помагачи на страната на ответниците по установителния иск по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.). С това решение е бил отхвърлен предявеният от Н. И. Н., И. Й. Н., А. Й. Й. и М. И. Л. - ищци и в настоящото производство, против К. П. М., Б. С. Б. и Г. С. К. - праводатели на ответниците в настоящото производство по чл. 108 ЗС, иск за установяване на правото им на собственост върху недвижим имот, представляващ празно дворно място с площ от 2 182 кв. м., съставляващо парцел ****Х- 175 в кв. 51 по плана на гр. С., кв. Драгалевци, м. "М" при съседи: селско място, братя Г, С. Н. и река. Въззивният съд е приел, че обект на ревандикацията е реална част от имота, за който е постановено влязлото в сила отхвърлително решение- извод, който е обосновал с обстоятелството, че и по двете дела ищците основават претендираното от тях право на наследствено правоприемство от И. К. Б., реституция по ЗСПЗЗ и делба, като се позовават на решение № 4/1.09.1993 г. на ПК" В. " - София, с което в полза на наследници на И. К. Б. е възстановено правото на собственост в съществуващи реални граници върху нива с площ от 3 дка, а по скица 2.83 дка, находяща се в регулация в м. "М" на кв. Драгалевци, гр. С., описана в решението като парцел ****Х- 175 в кв. 51 от кад. лист 734 от плана преди 1956 г. при съседи: селско място, река, братя Г, селско място и С. Н. Този извод на въззивния съд е обоснован и законосъобразен, тъй като от доказателствата по делото се установява, че недвижим имот, обозначен с пл. № 175, който да не попада в границите на парцел ****Х - 175, не съществува по действуващия към момента на предявяване на иска кадастрален и регулационен план, а с влязлото в сила решение по гр. д. № 6577/94 г. на Софийски районен съд правото на собственост на ищците върху него е отречено. Това решение по правилото на чл. 179, ал. 1 ГПК (отм.) има установително действие в отношенията им с ответниците по настоящото дело. Всъщност ищците се домогват да установяват, че реална част от възстановения им с решение № 4/1.09.1993 г. на ПК "В" земеделски имот неправилно е възстановена и включена в границите на съседния парцел **** - 1034, какъвто извод се налага от уточняващите предмета на делото молби и твърденията в касационната жалба, но за разрешаване на този спор е предвиден друг правен способ. По тези съображения въззивното решение като постановено в отсъствие на въведените с касационната жалба основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът