Решение № 720 от 5.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1943/2007 г.

Решение № 720 от 5.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1943/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 218и, ал. 2 ГПК (отм.) във вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (обн. ДВ, бр. 59/20.07.2007 г.), в сила от 1.03.2008 г. Производството по делото е образувано по иск с пр. осн. чл. 108 ЗС, предявен от И. Г. Б. и С. Б. Г. от гр. П. против О. с. на п. лица на заличеното ТКЗС "К", гр. К., обл. Пловдивска, представлявано от пълномощниците на п., за отстъпване на собствеността и предаване на владението на имот от 5,5 декара, находящ се в м. "И", гр. К. и съставляващ парцел ****,- 901 от кв.68 по плана на гр. К. от 1982 г. В хода на процеса първоначалният ищец С. Б. Г. е починал и негово място при усл. на чл. 120 ГПК е конституиран неговия наследник Г. И. Г. (протоколно определение от 8.10.2002 г. по гр. д. № 5392/1999 г. на Пловдивския районен съд). Ищците обосновават правото си но собственост върху процесния имот с решение 50480/28.09.1993 г. на ПК Перущица, с което е възстановено правото на собственост върху имота в стари реални граници на наследници на И. и К. Г., а ищцата И с прехвърлителна сделка на 1/2 ид. част от имота, извършена с нот. акт № 98/12.11.1997 г., т. 76, н. д. № 18729/97 г. Ответникът - О. с. на п. лица по § 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ на заличеното ТКЗС "К", гр. К., оспорва иска. Върховният касационен съд състав на III г.о. като взе предвид събраните по делото доказателства доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното: От представения по делото нотариален акт № 13 от 1921 г. се установява, че по силата на давностно владение Й. И. Д. е признат за собственик на нива в м. "Исака от 8,4 дка, находяща се в землището на с. К.. От представеното удостоверение за наследници на Й. И. Д. се установява, че е починал на 21.09.1923 г. и е оставил за свои наследници К, И. Й. Г. и Б. Й. Г. - негови синове. Кръстана Й. Г. е починала на 19.12.1970 г. и е оставила като свои наследници по заместване Г. И. Г. и С. Б. Г. - нейни внуци, съответно синове на починалите преди нея нейни синове И. Й. Г. и Б. Й. Г. Не се спори по делото, че имотите на Й. И. Д. са внесени в ТКЗС от К. Й. Г. С решение № 5* от 28.09.1993 г. на П. комисия гр. П., на наследниците на К. Й. Г. и И. Й. Г. е възстановено правото на собственост в стари реални граници на лозе от 5 500 кв. м., находящо се в строителните граници на гр. К. в местността "И", имот. пл. № 901, кв. 68 по плана на гр. К. от 1982 г., при граници: от всички страни улици. Видно от нотариален акт № 98, том 76, нот. дело № 18 729/1997 г. Г. И. Г. е продал на дъщеря си И. Г. Б. 1/2 ид. част от лозе, находящо се в строителните граници на гр. К., Пловдивска област, цялото от 5 500 кв. м., по решение на П. комисия - град П., а по скица 5400 кв. м., съставляващо имот пл. № 9* за който е отреден парцел ****, състоящ се от 6 160 кв. м. от кв.68 по регулационния план на гр. К., като регулацията не е приложена, при условието продавачът да запази правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на имота - тоест прехвърлена е 1/2 ид. част от процесния имот. . От приетата пред първата инстанция съдебно - техническа експертиза с в.л. инж. А се установява, че в този имот е построена сграда "Изкупвателен пункт". Сградата е масивна, изпълнена с типова стоманена конструкция с обща квадратура от 728 кв. м.. Приетата пред въззивната инстанция тройна съдебно - техническа експертиза установява, че имота, описан в решението на ПК гр. П. съответства на имот 497 като по разписната книга е записан като нива на Й. Д. и за него с регулацията от 1927 г. са отредени седем броя урегулирани поземлени имоти. Тази регулация не е била приложена. С регулационния и геодезичен план на К., одобрен със заповед № 7575/1958 г., процесният имот е заснет с пл. № 164. По разписната книга към този план имота е записан като овощна градина, собственост на братя И извън регулация. Имотът не е включен в конкретно отреждане, поради което експертизата приема, че по този регулационен план имот пл. № 164 е останал извън регулация. В КРП на гр. К., одобрен със заповед № 902/21.09.1982 г., процесният имот е заснет с пл. № 901, кв.68 и по разписната книга е записан като двор на ТКЗС. Имотът е включен в УПИ * - За озеленяване, кв.68 по този план като регулацията не е приложена. Със заповед № 300-4-74/22.10.2002 г. на Агенция за кадастъра, процесният имот е заснет с нови пл. № 1* със площ от 3 347,38 кв. м.и 1186 с площ от 1817,77 кв. м. По разписната книга към този план двата имота са записани на община К. без посочено основание за собственост. Вещите лица от тази експертиза са дали заключение, че описания в решение № 50480/28.09.1993 г. на ПК Перущица, с което е възстановено правото на собственост в стари реални граници (възстановими) на И. и К. Й. Г. лозе от 5 500 дка, находящ се в строителните граници на гр. К., представляващ имот пл. № 901, кв.68 по плана на гр. К. от 1982 г. съответства на имоти пл. № 1185 и 1186 по кадастралния план от 2002 г. -тоест в границите на стария имот сега влизат незастроен имот с пл. № 1185 и застроен имот с пл. № 1* г. в който се намира сградата изкупвателен пункт. По делото е установено и не се спори, че сградата - изкупвателен пункт е строена от ТКЗС през 1985-1986 г. без строителни книжа. Същата е декларирана от О. с. на п. от заличеното ТКЗС - К. по § 27, ал. 1 от ПЗР на ЗТСУ като до настоящия момент не е започнала процедура по нейното узаконяване. Сградата е заведена по балансова сметка № 20300 от 1986 г. и до настоящия момент се води на ТКЗС в ликвидация гр. К., като целият имот, предмет на иска не е отчуждаван и не е актуван като държавен /удостоверение изх. № 59/05.05.1996 г. и изх. № 151/17.05.1993 г. на Община К.. Пред настоящата инстанция е направено признание, че частта от имота, която съответства на имот. пл. № 1* се ползва от ищците и представлява картофена нива, а застроената част, която съответства на имот пл. № 1186 се ползва от бившето ТКЗС като сградата е отдадена под наем. При тези данни, от правна страна ВКС, състав на III г.о., приема следното: За да бъде уважен предявеният ревандикационен иск следва да са налице три предпоставки: ищците да са собственици на имота, същият да е във владение на ответника и това владение да се осъществява без правно основание. В случая ищците се легитимират като собственици на процесния имот, който към настоящия момент е идентичен с незастроения имот пл. № 1* и застроен имот пл. № 1* с реституционното решение на поземлената комисия, (а първата ищца и с извършената в нейна полза прехвърлителна сделка). Това решение, с което е възстановена собствеността върху целия имот (в двете му части) обаче не обвързва гражданският съд, при разрешаване на гражданския спор за собственост, с който е сезиран и който следва да извърши косвен съдебен контрол относно неговата правилност. Този косвен съдебен контрол следва да бъде осъществен като съдът съобрази закона, действащ и приложим към момента на постановяване решението на поземлената комисия, на което ищците се позовават - № 50480 от 28.09.1993 г. С оглед данните по делото, а именно, че част от процесния имот след внасянето му в ТКЗС е бил застроен със сграда на ТКЗС, спорът между страните следва да бъде разрешен съобразно разрешенията, дадени в разпоредбата на чл. 10б ЗСПЗЗ в редакцията към датата на решението на поземлената комисия. По аргумент от тази разпоредба не може да бъде възстановена собствеността върху земята, която е била застроена и прилежащия терен. В този смисъл и последващите разрешения на закона, залегнали в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 11, ал. 2, т. 3 и ал. 3 ППЗСПЗЗ, които вече по позитивен начин дават разрешение на въпроса, каква част от тези имоти, внесени от техните собственици или техни наследници в ТКЗС подлежат на реституция. С оглед на това разбиране следва да приеме, че по силата на земеделската реституция ищците се явяват собственици на тази част от имота, която съответства на имот пл. № 1185 по кадастралния план на населеното място от 2002 г., който е изцяло незастроен, както и на тази част от имот пл. № 1* която е незастроена и е извън прилежащия към сградата терен. По делото са приети две експертизи със скици, изготвени от в.л. Г., като първата от тях (депозирана пред ПОС като делегиран съд на 13.01.2009 г.) е определила като прилежащ към сградата терен ивица с широчина от 6 м. югозападно от сградата. Втората експертиза, депозирана ред ВКС на 11.09.2009 г. е определила като прилежащ терен ивица с широчина от 8 от същата страна на сградата. И в двата случая от имот с пл. № 1186 извън прилежащия терен, остава незастроена част, която в първия случай, е с площ от 737,77 кв. м., а във втория от 617,77 кв. м. като и в двата случая оставащата незастроена площ отговаря на изискванията на чл. 19 от ЗУТ за обособяване на самостоятелен УПИ. И в двата варианта площта определена като прилежащ терен отговаря на техническите и противопожарни изисквания за минимални размери на прилежащия терен, залегнали в съответните подзаконови нормативни актове. Пред настоящата инстанция в.л. е дало заключение, че предвид характера на сградата, която в по-голямата си част се ползва като складова площ, необходимата прилежаща площ с оглед нормалното й функциониране, е тази със широчина от 8 метра. Именно този прилежащ терен би дал възможност в сградата да влизат при необходимост и камиони с ремаркета в случай, че това са наложи. С оглед на изложеното, и предвид посочените вече критерии следва да се приеме, че по силата на земеделската реституция ищците се легитимират като собственици на целия имот пл. № 1* и на незастроената част от имот пл. № 1186 от 617,77 кв. м., която част на скицата към заключението на в.л. Г. № 7871/11.09.2009 г., се заключава между точките 4,5,8 и 9. По отношение на тази част от имота искът с пр. осн. чл. 108 ЗС, следва да бъде уважен. По отношение на частта от процесния имот, която съответства на имот пл. № 1* искът следва да се отхвърли, доколкото макар ищците да се явяват негови собственици, не е налице третата предпоставка за неговото уважаване, а именно ответниците да се намират в негово владение. Както се посочи вече, този имот се владее от ищцата И за двамата ищци, която го ползва като картофена нива. По отношение на застроената със сграда "Изкупвателен пункт" част от имот пл. № 1* и прилежащата ивица със широчина от 8 м., които общо на скицата към заключението на в.л. се заключават между точките 1,2,3,4,5,6,7 и са с обща площ от 1 200 кв. м. искът следва да се отхвърли като неоснователен, доколкото за тази част не са били налице предпоставките за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ и ищците не се явяват собственици на тази част от имота на посоченото от тях основание. Мотивиран от горното, върховният касационен съд, състав на III г.о