Решение № 4550 от 28.4.2023 г. на ВАС, VI о.

ВАСШесто отделение28.04.2023 г.докладчик Стела Динчева

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение 660/01.08.2022 год. постановено по адм. дело 114/2022 год. по описа нa Административен съд Пазарджик и вместо него ПОСТАНОВЯВА

ОТМЕНЯ решение 1040-21-1328/22.12.2021 год. издадено от директора на ТП на НОИ София-град и потвърденото с него разпореждане РВ-3-21-01013080/11.10.2021 год. на длъжностното лице по реда на чл.114, ал.3 от КСО в ТП на НОИ София-град.

ОСЪЖДА ТП на НОИ София-град ДА ЗАПЛАТИ на С. Иванов [ЕГН] съдебни разноски в размер на 530 лева представляващи 30 /тридесет/ лева държавна такса и 500 /петстотин/ лева адвокатски хонорар.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: /п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ Членове: /п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН /п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА

Мотиви

Производството e по реда на Глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК ) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на С. Иванов чрез адв.П. Мишева от АК-ПзАК срещу решение 660/01.08.2022 год. постановено по адм. дело 114/2022 год. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на Иванов срещу решение 1040-21-1328/22.12.2021 год. издадено от директора на ТП на НОИ София-град и потвърденото с него разпореждане РВ-3-21-01013080/11.10.2021 год. на длъжностното лице по реда на чл.114, ал.3 от КСО в ТП на НОИ София-град. В касационната жалба са наведени доводи досежно неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост относими към касационните основания по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора. Касаторът претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът по касационната жалба не изразява становище по нея. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение в съответствие с чл.220 от АПК настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е решение 1040-21-1328/22.12.2021 год. на директора на ТП на НОИ София-град, с което е потвърдено разпореждане РВ-3-21-01013080/11.10.2021 год. На длъжностно лице по реда на чл.114, ал.3 от КСО в ТП на НОИ - София-град за възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по болнични листи Е20181641896 за периода от 19.06.2018 год. до 19.07.2018 год. включително, Е20181795252 за периода от 20.07.2018 год. до 18.08.2018 год. включително, Е20181795732 за периода от 19.08.2018 год. до 17.09.2018 год. включително, 20182351359 за периода от 18.09.2018 год. до 17.10.2018 год. включително, 20182352872 за периода от 18.10.2018 год. до 16.11.2018 год. включително и 20182847204 за периода от 17.11.2018 год. до 15.12.2018 год. в размер на 12 753, 44 лева, от които 9 752, 33 лева главница и 3 001, 11 лева лихва. За да постанови акт с процесното съдържание административният орган е приел, че Иванов е работил при двама работодатели като за периодите на временна неработоспособност е представил болничните листи само на единия работодател, а именно Български футболен съюз . Този осигурител в изпълнение на чл.8, ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи по ДОО е представил в НОИ удостоверения приложения 9 по БЛ Е20181641896 за периода от 19.06.2018 год. до 19.07.2018 год. включително, Е20181795252 за периода от 20.07.2018 год. до 18.08.2018 год. включително, Е20181795732 за периода от 19.08.2018 год. до 17.09.2018 год. включително, 20182351359 за периода от 18.09.2018 год. до 17.10.2018 год. включително, 20182352872 за периода от 18.10.2018 год. до 16.11.2018 год. включително и 20182847204 за периода от 17.11.2018 год. до 15.12.2018 год. За горепосочените периоди на лицето е изплатено обезщетение за временна неработоспособност общо за 124 работни дни в размер на 9 752, 33 лева. След изплащането на обезщетението за С. Иванов са подадени данни от осигурителя Елбрус Холидейс ЕООД за месец юни 2018 год. с вписан 21 работни дни с осигурителни вноски без дни във временна неработоспособност, месец септември 2018 год. с вписани 18 работни дни с осигурителни вноски без дни във временна неработоспособност, месец октомври 2018 год. с вписани 23 работни дни с осигурителни вноски без дни във временна неработоспособност, месец ноември 2018 год. с вписани 22 работни дни с осигурителни вноски без дни във временна неработоспособност и месец декември 2018 год. с вписани 18 работни дни с осигурителни вноски без дни във временна неработоспособност. Установено е, че лицето не е представило издадените болнични листи на този работодател. При извършената проверка административният орган е установил, че лицето е положило подпис за получено трудово възнаграждение във ведомостите за работни заплати за м. 6, м.7, м.8, м.9, м.10, м.11 и м.12.2018 год. В дневника за завеждане на болничните листове на Елбрус Холидейс ЕООД в периода от 01.06.2018 год. до 28.02.2019 год. за С. Иванов няма записани болнични листове. При тази фактическа обстановка административният е орган е приел, че съгласно чл.46, ал.3 от КСО парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. В случая за периодите на издадените болнични листи лицето е осъществявало трудова дейност при осигурителя Елбрус Холидейс ЕООД, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство и същото няма право на парично обезщетение за временна неработоспособност. Неоснователно изплатените парични обезщетения на основание чл.114, ал.3 от КСО следва да се възстановят. С процесното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Иванов срещу решението на директора на ТП на НОИ. Извършил е анализ на правното основание за издаване на разпореждането чл.114, ал.1 и ал.3 от КСО, съгласно която недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили заедно с лихвата по чл. 113. Решаващият съд е обвързал правилното и приложение с наличието на комулативно изискуемите материалноправни предпоставки - плащането да е неоснователно и сумите да са получени недобросъвестно от лицето. Административен съд Пазарджик счита, че неуведомяването на втория работодател за издадените болнични листи е нарушение на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НМЕ, което нарушение обуславя недобросъвестността на лицето. След като лицето знае, че полага труд при двама работодатели и не уведомява лекуващия си лекар за това обстоятелство, то следва да бъде възприето като недобросъвестно. Приел е изводът на административният орган за нарушение на чл.46, ал.3 от КСО за обоснован. Намерил е обжалваните пред него актове за правилни и законосъобразни, постановени при правилно приложение на материалния закон и в тази връзка е отхвърлил жалбата на Иванов. При постановяване на решението си съдът е обсъдил документите находящи се в административната преписка. Освен това е събрал и следните доказателства: Епикриза от 19.06.2018 год. издадена от МБАЛ Люлин ЕАД гр. София удостоверяваща, че С. Иванов е постъпил на 13.06.2018 год. в болничното заведение по клинична пътека (КП) [номер]-оперативни процедури с [заличен текст], на същата дата е извършена операция по смяна на [заличен текст] и на 19.06.2018 год. е изписан от болнично заведение с препоръка да се извърши рехабилитация, Епикриза от 01.12.2018 год. издадена от Специализирана болница за рехабилитация-Национален комплекс ЕАД, Филиал гр. Велинград, от която се установява, че С. Иванов е постъпил в болничното заведение за рехабилитация и физиотерапия на 24.11.2018 год. и е изписан на 01.12.2018 год., Експертно решение 0729 от 21.02.2019 год. на ТЕЛК към МБАЛ Пазарджик АД, с което С. Иванов е преосвидетелстван и му е определена 50% трайно намалена работоспособност за пожизнен период от време; оригинал на ведомости за работни заплати на търговското дружество Елбрус Холидейс ЕООД за периода от месец юни 2018 год. до месец януари 2019 год. включително; ксероксни копия заверени вярно с оригинала от образец форма 76 за периода от месец юни 2018 год. до месец януари 2019 год. включително; трудовото възнаграждение на лицето С. Иванов за периода от месец юни 2018 год. до месец януари 2019 год., което е заплащано в брой; разпечатки от счетоводната система за начислените и изплатени възнаграждения на персонала на дружеството. С писмо с вх. 5187/13.06.2022 год. Елбрус Холидейс ЕООД представя справка, в която сочи, че за периода 01.06.2018 год. до 31.12.2018 год. Иванов не е представял справки, доклади и статистики в изпълнение на служебните си задължения, които са уговорени в длъжностната му характеристика. По делото е назначена и изслушана съдебно-почеркова експертиза, съгласно която подписите положени за получаване на сумите за възнаграждения на С. Иванов във ведомостите за заплати на Елбрус Холидейс ЕООД за периода от месец юни 2018 год. до месец януари 2019 год. не са положени от жалбоподателя. По делото е изслушан и свидетеля И. Иванов-син на оспорващия, съгласно който след [заличен текст] на баща му през първите две седмици изобщо не е ставал, след това започнал леко да се раздвижва като първоначално е използвал патерици, а след това и бастун. В началото на следващата година се е възстановил, но преди това не е ходил на работа. Въз основа на така посочената фактическа обстановка съдът е изградил своите правни изводи и е отхвърлил жалбата на С. Иванов. Решението е неправилно. Същото е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалния закон и неправилно приложение на материално правните норми. Както бе посочено по-горе съдът е събрал множество доказателства, които обаче не са обсъдени при постановяване на решението. Съдът се е задоволил единствено да опише коректно събраните пред него доказателства без да изложи мотиви защо кредитира едни от тях, а други не. Всички доказателства събрани по почин на оспорващия не са обсъдени, нито е преценена доказателствената им сила. Съдът е посочил само, че доводът на жалбоподателя, че не е полагал подпис под ведомостите за заплати е неотносим. Решението не съдържа преценка на доказателствата и констатации по фактите. Същото е постановено в нарушение на чл.235, ал.2 от ГПК приложим на основание чл.144 от АПК. Решението следва да се основава на приетите от съда за установени обстоятелства. От една страна съдът е установил чрез представените от органа доказателства, че жалбоподателят се е подписвал под ведомостите за заплати, а от друга страна тази констатация е оборена чрез приетото заключение на вещото лице, което не е оспорено от страните. Въпреки това съдът не е изложил мотиви защо не приема доказателствената стойност на заключението на вещото лице. Съдът не е дал отговор на нито един от доводите на оспорващия наведени с жалбата. Преценката на доказателствата предполага обсъждане на доказателствените средства за определяне на доказателствената им стойност. В резултат на тази оценъчна дейност съдът следва да определи кои факти приема за доказани и защо, т. е. да извърши фактически констатации основаващи се на доказателствата по делото. Отнасяйки тези констатации към хипотезата на съответната материалноправна норма да формира правни изводи относно съществуването на спорното право. Не представлява оценка на доказателствените източници възпроизвеждането на установеното от органа, нито описанието на събраните доказателства. При постановяване на решението си съдът не е обсъдил доказателствените източници, не е преценена доказателствената им стойност и не е заявено кои факти приема за установени. Решението е постановено и при неправилно приложение на материалния закон. Съгласно чл.114, ал.1 от КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. Съгласно чл.46, ал.3 от КСО парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. С тази разпоредба е въведен един от изчерпателно изброените от законодателя правоизключващи юридически факти за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане, забраняващ отпускането и изплащането на такова за лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. Именно упражняването на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително социално осигуряване е предвиденият от чл. 46, ал. 3 от КСО юридически факт, изключващ правото на парично обезщетение за временна неработоспособност. За да се докаже осъществяването на трудова дейност от едно лице не е достатъчен нито сключения трудов договор, нито разплащателната ведомост с начислено трудово възнаграждение за времето, през което лицето е разполагало с болничен лист за временна неправоспособност, по което е изплатено процесното обезщетение. Сключеният трудов договор между физическото лице и Елбрус Холидейс ЕООД не е самостоятелно основание за осигуряването на работника по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. Такова не е и начисляването и/или изплащането на трудово възнаграждение, както и подаването на данни по чл. 5, ал. 4 от КСО от осигурителя, ако лицето реално не е осъществявало трудова дейност. Това е фактът, който следва да установи административният орган при преценка на правилността на получаване на паричното обезщетение за временна неработоспособност при наличието на двама работодатели. С оглед на горното в настоящия случай неправилно е прието от административния орган, а и от първоинстанционния съд, че трудова дейност е осъществявана от лицето при втория му работодател Елбрус Холидейс ЕООД. Изводите на органа за извършвана трудова дейност от страна на Иванов се основават изцяло на наличните във ведомостите за заплати подписи на лицето удостоверяващи получаване на трудово възнаграждение. Този извод обаче е оборен от оспорващия в първоинстанционното производство чрез приемане на неоспорената по делото експертиза, съгласно която подписите положени под ведомостите за заплати не са на оспорващия. Твърдението на Иванов, че не е извършвал трудова дейност се потвърждава и от разпита на свидетеля по делото, както и от представената от работодателя Елбрус Холидейс ЕООД справка, от която е видно, че за процесния период Иванов не е представял справки и не е изготвял доклади, така както му вменява длъжностна характеристика при евентуално упражняване на трудовите му задължения. Ето защо настоящият съд намира въз основа на събраните от първата инстанция доказателства, че Иванов не е извършвал трудова дейност при работодателя си Елбрус Холидейс ЕООД в периодите, през които е получавал обезщетение за временна неработоспособност и по тази причина за него не е възникнало основание за осигуряването му за общо заболяване и майчинство. Не е налице релевантното изключващо обстоятелство за изплащане на обезщетение по представените болнични листи. Съгласно трайно установената непротиворечива практика на Върховния административен съд, недобросъвестността не се предполага, а трябва да бъде установена, като доказателствената тежест се носи от издателя на административния акт. В оспореното решение по чл. 117, ал. 3 от КСО, което е предмет на пряк съдебен контрол, а също и в потвърденото с него разпореждане, липсват мотиви, обосноваващи недобросъвестност на жалбоподателя и съответно - основанието по чл. 114, ал. 1 от КСО. Недобросъвестност не се установява и в настоящото производство. Както бе посочено вече в периода на временната неработоспособност Иванов не е осъществявал трудова дейност при друг работодател и не са налице действия от осигуреното лице в нарушение или заобикаляне на закона или поведение целящо да подведе и заблуди административния орган относно осигурителните му права. В този смисъл е постоянната и непроменлива практика по сходни казуси на Върховния административен съд, шесто отделение формирана с решенията по административни дела 14301/2019 год., 8946/2012 год., 14365/2012 год., 4090/2013 год., 155/2016 год., и др. От изложеното следва, че процесните административни актове са издадени в нарушение на материалноправните предпоставки за законосъобразност по КСО. Като е отхвърлил жалбата срещу тях, първоинстанционният съд е постановил неправилно съдебно решение, което при наличие на касационни основания за неговата отмяна по чл.209, т.3 от АПК следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което оспорените актове следва да се отменят като неправилни и незаконосъобразни. С оглед изхода на спора съдът намира искането на касатора за присъждане на разноски по делото за основателно. Следва да се осъди ТП на НОИ София-град да заплати на С. Иванов разноски по делото в размер на 530 лева представляващи 30 лева държавна такса и 500 лева адвокатски хонорар съгласно списък на разноските. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, предл.второ от АПК Върховният административен съд, шесто отделение